Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Съвременни рома...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Стъкленият замък - Джанет ...
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Стъкленият замък


Джанет Уолс

Цена:  15.95 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 24-09-2019 г., Сряда 25-09-2019 г. или
Четвъртък 26-09-2019 г.
Продукт#64682
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена14-09-2017 г.
ИздателствоХермес
Категории
КорицаМека
Страници352
Размери14.50 / 21.00 / 2.50 cm
Тегло0.400 kg
EAN9789542610533
ISBN9789542610533
  • Описание
  • Откъс от книгата
Истинска житейска история за силата на духа и личния избор! Бестселър на Ню Йорк Таймс.
Джанет е едно от четирите деца на ексцентричното семейство Уолс. Когато е трезвен, всестранно надареният и обаятелен баща на Джанет покорява въображението на своите деца. Посвещава ги във физиката и геологията и ги учи как да посрещат неустрашимо трудностите в живота. Когато е пил обаче, наяве излиза тъмната му страна. Майката на Джанет е волен дух, който намира спасение от семейните отговорности в изкуството. Според нея няма нужда да помага на децата си (те ще се учат от собствените си грешки) или да ги води на лекар (това само би ги изнежило). Не е проблем, че стените на апартамента им са толкова тънки (тъкмо ще научат испански, без да плащат) или че не хранят домашните любимци (така няма да ги направят зависими от човека). Животът е приключение - смята тя. - Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

Децата са научени сами да се грижат за себе си. Те си помагат и защитават, докато намерят начин да избягат от този живот. Заминават за Ню Йорк и там откриват пътя си. След време родителите им ги последват и заживяват на улицата. А защо не? - пита майката. - Да си бездомник е приключение!

"Стъкленият замък" е автобиографична хроника за изпитания и изкупление, за силата на духа и смелостта да следваш мечтите си, независимо от обстоятелствата.
"Жената на улицата

Пътувах в таксито и се чудех дали не съм се нагласила прекалено за партито тази вечер, когато погледнах през прозореца и съзрях мама, която ровеше в един контейнер за смет. Вече се здрачаваше. Бурният мартенски вятър отвяваше парата, която се издигаше от уличните шахти, а минувачите бързаха по пътя си, сгушени във вдигнатите си яки. Задръстването ме бе заклещило на две пресечки от мястото, където отивах.

Мама се намираше на около пет метра от мен. Омотала парцали около раменете си, за да я пазят от пролетния мраз, тя тършуваше в боклука, а кучето ѝ - черно-бял полутериер, подскачаше игриво в краката ѝ. Не можех да сбъркам до болка познатите жестове - наклонената настрани глава и издадената долна устна, докато изучаваше потенциалната находка, измъкната от контейнера, широко отворените очи, греещи от детинска радост, когато нещо грабнеше вниманието ѝ. Дългата прошарена коса бе сплетена и сплъстена, очите ѝ бяха хлътнали в орбитите, но дори и така у нея все още съзирах нещо от мама, каквато я помнех от детството си - неустрашимата гмуркачка, която някога бе политала като птица от най-високите скали, художничката, която обичаше да рисува сред пустинята и да чете Шекспир на глас. Скулите ѝ бяха все така високи и ясно очертани, ала кожата ѝ, зачервена и обветрена, изглеждаше суха като пергамент от излагането на стихиите през многобройните лета и зими. За минувачите тя вероятно по нищо не се отличаваше от хилядите бездомници по улиците на Ню Йорк.

Бяха изминали месеци от последната ни среща. Тя вдигна поглед и ме обзе паника, че може да ме види и да ме повика по име, че за беда някой от гостите на партито ще се окаже наблизо, ще ни забележи и ще спре, мама ще му се представи и тайната ми ще излезе на бял свят. Сниших се на седалката и помолих шофьора да обърне и да ме върне в дома ми на Парк Авеню.

Таксито спря пред сградата, в която живеех, портиерът ми задържа вратата, а момчето от асансьора натисна бутона за етажа. Тази вечер съпругът ми щеше да работи до късно, както обикновено, и апартаментът тънеше в тишина, нарушавана единствено от потропването на токчетата ми по лакирания паркет. Все още бях разтърсена от внезапната среща с мама и спомена за щастливото ѝ изражение, докато тършуваше из контейнера. Пуснах си Вивалди с надеждата, че музиката ще ме успокои.

Погледът ми обгърна стаята, плъзна се по вазите от бронз и сребро от края на XIX век, по старите, подвързани с кожа книги с изтъркани гръбчета, изровени от битпазарите, по географските карти, поставени в рамки, персийските килимчета и коженото кресло, в което обичах да потъвам вечер. Бях се постарала да изградя тук свой собствен дом, да преобразя този апартамент в място, което би било по вкуса на онази, която се стремях да бъда. Но насладата, която ми доставяше, бе неизменно помрачавана от тревогата, че в същото време мама и татко са сгушени край някой отдушник на улицата. Притеснявах се за родителите си, но и се срамувах от тях и от самата себе си, задето нося перли и живея в богаташки квартал, докато те се чудят как да се сгреят и да сложат залък в устата си.

Но какво можех да направя? Бях опитвала безброй пъти да им помогна. Татко отказваше под предлог, че не се нуждаели от нищо, а мама винаги искаше някой глупав подарък като шишенце парфюм с пулверизатор или карта за фитнес клуб. Казваха, че харесват начина си на живот.

Ненавиждах се за това, че избегнах срещата с мама. Мразех антиките си, дрехите си, апартамента. Трябваше да направя нещо. Телефонирах на една нейна приятелка, за да оставя съобщение. Това беше системата ни за връзка. Винаги минаваха няколко дни, преди да успее да ми се обади, но когато най-сетне се чухме, гласът ѝ звучеше с обичайното ведро безгрижие, сякаш бяхме обядвали заедно предишния ден. Казах ѝ, че искам да се видим, и предложих да се отбие в апартамента ми, но тя предпочете да излезем някъде. Обичаше да се храни навън, затова се уговорихме да се срещнем в любимия ѝ китайски ресторант.

Когато пристигнах, мама вече седеше в едно сепаре и изучаваше менюто. Беше се постарала да си придаде угледен вид. Носеше широк сив пуловер, почти чист, като се изключат няколкото едва забележими лекета, и черни мъжки кожени обувки. Беше измила лицето си, но вратът и слепоочията ѝ бяха потъмнели от мръсотия. Щом ме видя, тя възторжено ми помаха и се провикна:
- Ето го и малкото ми момиченце!
Целунах я по бузата. Беше набутала в чантата си всички пакетчета със сосове и горчица, които бе намерила на масата. Пред очите ми изсипа в нея и съдържанието на дървената купа с изсушена юфка.
- Лека закуска за по-късно – обясни тя.
Поръчахме. Мама избра "Морска наслада" и се обърна към мен:
- Нали знаеш колко обичам морски дарове.
Заговори за Пикасо. Ходила да види ретроспективна изложба на творчеството му, но останала разочарована - намирала произведенията му за крайно прехвалени. Ако питали нея, кубистичните му творби до една били кичозни цапаници. След розовия си период не можел да се похвали с нищо стойностно.
- Тревожа се за теб - казах ѝ аз. - Кажи ми как да ти помогна. Усмивката ѝ помръкна.
- Защо смяташ, че се нуждая от помощта ти?
- Не съм богата - продължих, - но имам заделени пари. Само ми кажи какво ти е нужно.
Мама се замисли за момент.
- Една електролиза ще ми се отрази добре.
- Говоря сериозно.
- И аз. Една жена се чувства добре, когато изглежда добре.
- Стига, мамо. - Почувствах, че гърбът ми се сковава, както се случваше всеки път, когато водехме подобен разговор. - Имам предвид нещо, което ще ти помогне да промениш живота си, да го направиш по-добър.
- Искаш да ми помогнеш да променя живота си, така ли? - попита тя. - Аз съм си много добре. Но на теб ти е нужна помощ. Ценностната ти система е разклатена.
- Мамо, преди няколко дни те видях да ровиш в боклука на една улица в Ийст Вилидж.
- Ами хората в тази страна са пълни прахосници. Това е моят начин да подпомогна процеса на рециклиране. - Тя хапна от блюдото си. - Защо не ми се обади?
- Досрамя ме, мамо. Скрих се.
Тя ме посочи с пръчиците за хранене и каза:
- Виждаш ли? Ето! Точно за това ти говоря. Прекалено лесно се оставяш да те смутят. Двамата с баща ти сме такива, каквито сме. Приеми го.
- А какво да кажа на хората, когато ме питат за родителите ми?
- Истината - отговори тя. - Съвсем просто е.

Винаги съм знаела, че Дядо Коледа не съществува.

Никой от нас не вярваше в него. Мама и татко бяха против да подхранват тази самозаблуда. Скъпите подаръци не им бяха по джоба, а не искаха да мислим, че сме били по-лоши от останалите деца, които в коледната сутрин намираха под елхата всевъзможни лъскави играчки, уж донесени от него. Затова ни обясниха, че играчките, които уж са "измайсторени" от малки елфи с шапчици в работилницата на Северния полюс, най-често имат етикет "Произведено в Япония". "Помъчете се да не гледате отвисоко на тези деца - каза мама. - Те нямат никаква вина, че мозъците им са промити с нелепи митове".

Ние също празнувахме Коледа, но обикновено около седмица по-късно, когато на боклука можеха да се намерят великолепно запазени панделки и опаковъчна хартия, а край пътя бяха захвърлени елхи в чудесно състояние, с неопадали иглички, нерядко все още с украса от сребърни гирлянди. За подарък получавахме топчета за игра, кукла или прашка, купени от следпразнична разпродажба.

Татко изгуби работата си в гипсовата мина, след като бе влязъл в пререкание с началника си, и в навечерието на празника се оказахме без пукнат цент. На Бъдни вечер той ни повика един по един навън, под звездното небе на пустинята. Дойде моят ред и двамата излязохме пред къщата. Предложих му да се сгуши на топло при мен под одеялото, с което се бях увила, но той отказа. Студът никога не го притесняваше. Бях на пет. Седнах до татко и той ми каза да вдигна поглед към небето. Обичаше да говори за звездите. Обясняваше ни, че тяхното движение в нощното небе се дължи на въртенето на Земята. Учеше ни да познаваме съзвездията и да се ориентираме по Полярната звезда. Твърдеше, че сияйните звезди са една от специалните привилегии, с които обитателите на пустинята като нас са облагодетелствани. И макар че богаташите от градовете живеели в луксозни апартаменти, въздухът, който дишали, бил толкова замърсен, че изобщо не виждали звездите на небето. Трябвало да не сме с всичкия си, да поискаме да сме на тяхно място.
- Харесай си звезда - каза ми татко онази вечер. Можело да си избера, която искам, и тя завинаги щяла да си е само моя. Това бил коледният ми подарък.
- Не можеш да ми подариш звезда! - рекох аз. - Те не са на никого.
- Именно - отговори той. - Не са на никого. Само трябва да си заплюеш някоя, преди друг да е предявил претенции. Колумб как е подарил Америка на кралица Изабела. По същата логика защо да не си харесаш звезда? Помислих над казаното и си дадох сметка, че има право. Много го биваше да преценява разни неща. Можело да си поискам всяка, с изключение на Бетелгейзе и Ригел, защото Лори и Брайън вече си ги били избрали.

Вдигнах поглед и се помъчих да реша коя е най-хубава. В ясното небе над пустинята блещукаха стотици, може би хиляди, дори и милиони. Колкото повече зрението свикваше с тъмнината, толкова повече звезди изплуваха от дълбините на космоса и се разкриваха пред погледа. Една от тях - на запад, над планините, но ниско в небето - сияеше по-ярко от всички останали.
- Искам ето тази - посочих я аз. Татко се ухили.
- Това е Венера.
Венера била само планета, продължи той, доста незначителна пред истинските звезди. Изглеждала по-едра и по-ярка, защото се намирала много по-близо до Земята. Горката стара Венера дори не греела със собствена светлина, добави той, а отразявала чуждата. Обясни ми още, че причината, поради която планетите блестят, а звездите блещукат, е в това, че отразената светлина е постоянна, а истинската пулсира.
- Нищо, въпреки това ми харесва – казах аз. Отдавна се възхищавах на Венера. Тя изгрява на хоризонта на запад привечер, ала ако човек станеше рано сутрин, можеше да я види на небосклона дълго след като звездите бяха избледнели.
- Е, какво пък - рече татко. - Коледа е. Може да имаш собствена планета, щом искаш. И той ми подари Венера. По време на вечерята започнахме разговор за космоса. Татко ни обясни какво представлява светлинната година, разказа ни за черните дупки и квазарите, за удивителните качества на Бетелгейзе, Ригел и Венера.

Бетелгейзе била червен гигант, разположен на лявото рамо на ловеца Орион. Била една от най-големите звезди, видими на нощното небе, надминаваща по размери Слънцето стотици пъти. Светела ярко от милиони години и скоро щяла да се превърне в супернова и да загине. Стана ми мъчно, че Лори си е избрала звезда с такава незавидна съдба, но татко ме успокои, че в космически мащаби "скоро" означавало след стотици хиляди години.

Ригел пък била синя звезда, по-малка от Бетелгейзе, но още по-ярка от нея. И тя се намирала в същото съзвездие - на лявото коляно на Орион, което според татко се връзваше идеално, защото Брайън бе бърз като вятъра.

Венера си нямала луни и по-малки сателити, нито пък магнитно поле, но за сметка на това можела да се похвали с атмосфера, при това доста близка до земната, само че ужасно гореща - около петстотин градуса, че и повече. "Така че - каза той, - когато Слънцето започне да гасне и Земята изстине, всички ще се надпреварват да отидат на топло на Венера. Но първо ще трябва да получат разрешение от твоите прапраправнуци".

Посмяхме се как децата, които вярват в мита за Дядо Коледа, тънат в самозаблуда и се радват на евтини пластмасови играчки. "След години, когато онези джунджурии са изпочупени и отдавна захвърлени - каза татко, - вие все още ще имате своята звезда".

Къщата ни в Батъл Маунтин винаги беше пълна с животни. През дома ни бяха минали какви ли не гадинки - бездомни кучета и котки и техните поколения, неотровни змии, гущери и костенурки, които ловяхме из пустинята. Известно време отглеждахме и един, на който сякаш му хареса да живее с нас, а веднъж татко донесе ранен мишелов, който кръстихме Бъстър. Бъстър бе най-грозният домашен любимец, който някога сме имали. Когато му подавахме остатъци от месо, той извръщаше глава настрани и ни измерваше косо с жълтото си око. После надаваше писък и започваше да бие бясно със здравото си крило. Тайничко се зарадвах, когато се възстанови и отлетя. Оттогава всеки път, щом видехме мишелови в небето, татко заявяваше, че различава и нашия Бъстър, който идвал да ни благодари. Но аз си знаех, че и през ум не би му минало да се върне. Тази птица не знаеше какво е признателност.

Храна за животни не можехме да си позволим, така че любимците ни ядяха остатъците от нашата трапеза, които обикновено бяха доста оскъдни. "Ако не им харесва, прав им път - казваше мама. - Това, че сме ги приютили, не означава, че ще им слугувам и угаждам“. Според нея така правехме добро на самите животни, защото не допускахме да станат зависими от нас. Така, ако се наложеше да заминем, питомците ни щяха да оцелеят. Мама обичаше да поощрява самостоятелността у всички живи същества.

Тя смяташе, че не бива да се месим в естествения ход на живота. Не позволяваше да убиваме мухите, от които къщата направо гъмжеше, понеже служели за храна на птиците и гущерите, с които пък се хранели котките. "Избийте мухите и ще обречете котките на глад", казваше тя. По нейно мнение, пощадявайки мухите, все едно купувахме котешка храна, само дето излизаше по-евтино.

Веднъж, докато гостувах на приятелката си Карла, забелязах, че у тях няма нито една муха. Попитах майка ѝ за причината. Тя посочи едно блестящо златисто приспособление, което висеше от тавана, и с гордост назова някаква неизвестна на мен марка. Продавало се в бензиностанцията и в техния дом си били сложили по едно във всяка стая. Устройството изпускало отрова, която убива мухите.
- А с какво храните гущерите? - попитах.
- Ами и гущери нямаме - отговори тя.
Прибрах се у дома и казах на мама, че ни трябва такова чудо, но тя възрази.
- Щом убива мухите, няма да е много здравословно за нас.

Същата зима татко купи подобрен стар "Форд Феърлейн". Една събота и неделя, когато времето се застуди, той обяви, че отиваме да плуваме във Врящото гърне. Това беше естествен серен извор в пустинята, северно от града, разположен сред каменисти скали и плаващи пясъци. Водата му беше топла и миришеше на развалени яйца. Съдържанието на минерали в нея бе толкова високо, че по скалите се бе отложил грапав варовит слой, подобно на коралов риф. Татко все казваше, че трябва да купим извора и да го разработим като балнеолечебен курорт.

Колкото по-надълбоко влизаше човек, толкова по-гореща ставаше водата. В средата никой не можеше да стигне дъното. Някои местни твърдяха, че изворът бил бездънен и бликал от самите недра на земята. Неколцина пияници и неблагоразумни тийнейджъри се бяха удавили в него и според твърденията на клиентелата на "Совата", когато телата им се появили на повърхността, били буквално сварени.

Брайън и Лори умееха да плуват, но аз така и не се бях научила. Големите водни басейни ми вдъхваха страх. Те се смятаха за нещо неестествено в пустинята, където бях израсла. Веднъж бяхме отседнали в един мотел, който имаше басейн. Тогава се престраших да преплувам цялата му обиколка, като се придържах плътно до стената. Но Врящото гърне нямаше неговите гладки стени и парапети. Нямаше нищо, в което да се вкопча.

Нагазих до раменете. Водата, обгръщаща гръдния ми кош, беше топла, а скалите, върху които стъпвах - толкова нажежени, че не можех да стоя на едно място. Погледнах назад към татко, който ме наблюдаваше със сериозно изражение. Опитах се да се оттласна към дълбокото, но нещо ме спираше. Той се гмурна и заплува енергично към мен.
- Днес ще се научиш да плуваш. Обви ръка около мен и заплувахме навътре. Чувствах, че ме тегли след себе си. Вцепених се от ужас и така се вкопчих във врата му, че кожата му побеля.
- Видя ли, не беше чак толкова зле - каза татко, когато се добрахме до отсрещната страна.

Заплувахме обратно, но когато стигнахме до средата на извора, той откопчи пръстите ми и ме отблъсна от себе си. Замахах с ръце и потънах в горещата, воняща дълбина. Инстинктивно понечих да си поема дъх и се нагълтах с вода. Дробовете ми горяха. Очите ми бяха отворени, въпреки паренето от сярата, но под повърхността цареше сумрак и косата бе покрила лицето ми, затова не виждах нищо. Две ръце ме сграбчиха през кръста и ме издърпаха на плиткото. Известно време само плюех, кашлях и се давех за въздух.
- Всичко е наред - успокои ме татко. - Поеми си дъх. Когато се посъвзех, той ме вдигна на ръце, отнесе ме в дълбокото и ме пусна отново.
- Потъни или плувай! - извика той.

За втори път паднах надолу като камък. Водата отново нахлу в носа и дробовете ми. Ритах, махах и се мятах, докато, останала без дъх, успях да изплувам на повърхността. Протегнах ръце да се уловя за татко, но той се отдръпна и едва когато отново започнах да потъвам, ръцете му ме извлякоха на плиткото.

Това продължи, докато най-после си дадох сметка, че ме спасява само за да ме хвърли обратно в дълбоките води, и вместо да търся прегръдката му, трябва да се изплъзна по-далеч от него. Ритах и блъсках из водата с ръце и крака, докато най-сетне започнах с лекота да се оттласквам извън обсега му.
- Браво, момичето ми! - извика той. - Ти плуваш!
Олюлявайки се, излязох от водата и седнах на покритите с варовик скали. Гърдите ми се повдигаха тежко. Татко се приближи и понечи да ме прегърне, но аз не исках да ме докосва, не исках да имам нищо общо нито с него, нито с мама, която спокойно си плуваше по гръб, докато се давех, сякаш всичко беше наред, нито дори с Брайън и Лори, които ме наобиколиха и започнаха да ме поздравяват. Татко само повтаряше, че ме обича, че никога не би позволил да се удавя, но че човек не бива цял живот да се държи за ръба на басейна. Всеки родител трябвало да предаде на децата си следния ценен урок: "Ако не искаш да потънеш, трябва да се научиш да плуваш". Защо иначе, попита той, би ми причинил това? Щом се посъвзех, реших, че вероятно има право. Нямаше друго обяснение за действията му."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 9.68 / 40 гласа 
За да оцените книгата "Стъкленият замък", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Аз преди теб - Джоджо Мойс -
Аз преди теб
Джоджо Мойс
Хермес
Цена:  17.95 лв.
Чест - Елиф Шафак -
Чест
Елиф Шафак
Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Любов - Елиф Шафак -
Любов
Елиф Шафак
Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Хиляда сияйни слънца - Халед Хосейни -
Хиляда сияйни слънца
Халед Хосейни
Обсидиан
Цена:  18.00 лв.
Ловецът на хвърчила - Халед Хосейни -
Ловецът на хвърчила
Халед Хосейни
Обсидиан
Цена:  18.00 лв.
Колибата - Уилям Пол Йънг -
Колибата
Уилям Пол Йънг
Хермес
Цена:  15.95 лв.
Човек на име Уве - Фредрик Бакман -
Човек на име Уве
Фредрик Бакман
Сиела
Цени:  11.20÷14.32 лв.
Копелето на Истанбул - Елиф Шафак -
Копелето на Истанбул
Елиф Шафак
Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Мнения на посетители
Добави мнение 
Таня Андреева
Тази книга трябва задължително да се прочете!Лягах и ставах с нея. Невероятна е, повече от добра е. Писателката има страхотен стил, да опишеш собствения си живот по този начин, заслужава поклон.
Вики
Плаках и се смях от сърце, докато четох тази книга!
Милица
Невероятна книга!
Закупилите тази книга, купуват също
Живот в скалите - Мария Лалева - книга

Живот в скалите


Мария Лалева

Книгомания
Цени от:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Чернобилска молитва - Светлана Алексиевич - книга

Чернобилска молитва


Светлана Алексиевич

Парадокс
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Книгата е вдъхновила създаването на популярния сериал "Чернобил", излъчван по HBO. ... Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното "многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време". Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха - чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове. Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход


Дан Браун

Бард
Цена:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове


Николай A. Кун

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...
Седем години копнеж - Силвия Дей - книга

Седем години копнеж


Силвия Дей

СофтПрес
Цена:  6.99 лв.
Стандартна цена 15.99 лв.
Вземи сега с отстъпка -56%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Световен бестселър автор № 1 - Силвия Дей. ... Горещ исторически романс, вдъхновил написването на световноизвестната поредица "Кросфайър". Едва осемнайсетгодишна, лейди Джесика Шефилд е сгодена за уважавания виконт Тарли, граф на Пенингтън. В навечерието на сватбата си тя неволно става свидетел на страстна тайна среща между младия Алистър Колфийлд и два пъти по-възрастна от него дама - в гората на имението "Пенингтън" двамата се отдават на ласки, които ще пробудят неподозирани усещания у младата жена. Видяното тази нощ се запечатва в съзнанието на Джес и я свързва завинаги с Колфийлд. Седем ...
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл - книга

Моето семейство и други животни


Джералд Даръл

Колибри
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно ...
Тетрадката - Никълъс Спаркс - книга

Тетрадката


Никълъс Спаркс

Пергамент Прес
Цена:  9.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ...
Все още аз - Джоджо Мойс - книга

Все още аз


Джоджо Мойс

Хермес
Цена:  17.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Дългоочакваната трета книга за Луиза Кларк. ... Книгата е продължение на "След теб" на Джоджо Мойс. Луиза Кларк знае много неща... Колко точно е разстоянието между новия ѝ дом в Ню Йорк и приятеля ѝ Сам в Лондон. Че работодателят ѝ е свестен, но съпругата му крие тайна от него. Но дори и не предполага, че ще срещне човек, който ще ѝ напомни за Уил толкова, че ще преобърне целия ѝ свят. Луиза пристига в Ню Йорк, готова да започне нов живот. Следвайки завета на Уил, тя е решена да прави по нещо различно всеки ден и да казва "да" на новите преживявания. Работата ѝ ...
Любов - Елиф Шафак - книга

Любов


Елиф Шафак

Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които ...
Завист - Венета Райкова - книга

Завист


Венета Райкова

Ентусиаст
Цена:  17.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Завист" е шестият роман на Венета Райкова. ... Прокълнато село. Отмъстителен враг. Смъртоносен удар. Завист, която разяжда сърцата. И една невъзможна любов. Никой не може да избяга от съдбата си. След повече от двайсет години богатият бизнесмен Самуил се връща в родното си село. В двора на църквата той спасява живота на Вяра - дъщерята на смъртния враг на баща му. Привличането между двамата е мигновено. Отношенията им обаче трябва да преодолеят свирепа вражда, трупани през годините семейни проблеми и стремежа на бизнесмена към бляскавия живот на богатите и известните. Поредица от странни нещастни случаи и ...
Нещата, които синът ми трябва да знае за света - Фредрик Бакман - книга

Нещата, които синът ми трябва да знае за света


Фредрик Бакман

Сиела
Цена:  12.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... "Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: "Най-безопасната! Искам най-безопасната, разбирашлиме!?". (Не че аз съм го правил, не бива да ...
Крадецът на книги - Маркъс Зюсак - книга

Крадецът на книги


Маркъс Зюсак

Пергамент Прес
Цена:  15.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач... ... Разказвачът на тази книга не е друг, а Смъртта. Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат. Това е разказ за: едно момиче; известен брой думи; един акордеонист; няколко фанатични германци; един еврейски юмручен боец; и много кражби. Нещо много важно. Смъртта ще посети крадеца на книги три пъти. ...

Стъкленият замък


Джанет Уолс

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  15.95 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 24-09-2019 г., Сряда 25-09-2019 г. или
Четвъртък 26-09-2019 г.
Продукт#64682
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена14-09-2017 г.
ИздателствоХермес
Категории
КорицаМека
Страници352
Размери14.50 / 21.00 / 2.50 cm
Тегло0.400 kg
EAN9789542610533
ISBN9789542610533
Описание
Истинска житейска история за силата на духа и личния избор! Бестселър на Ню Йорк Таймс.
Джанет е едно от четирите деца на ексцентричното семейство Уолс. Когато е трезвен, всестранно надареният и обаятелен баща на Джанет покорява въображението на своите деца. Посвещава ги във физиката и геологията и ги учи как да посрещат неустрашимо трудностите в живота. Когато е пил обаче, наяве излиза тъмната му страна. Майката на Джанет е волен дух, който намира спасение от семейните отговорности в изкуството. Според нея няма нужда да помага на децата си (те ще се учат от собствените си грешки) или да ги води на лекар (това само би ги изнежило). Не е проблем, че стените на апартамента им са толкова тънки (тъкмо ще научат испански, без да плащат) или че не хранят домашните любимци (така няма да ги направят зависими от човека). Животът е приключение - смята тя. - Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

Децата са научени сами да се грижат за себе си. Те си помагат и защитават, докато намерят начин да избягат от този живот. Заминават за Ню Йорк и там откриват пътя си. След време родителите им ги последват и заживяват на улицата. А защо не? - пита майката. - Да си бездомник е приключение!

"Стъкленият замък" е автобиографична хроника за изпитания и изкупление, за силата на духа и смелостта да следваш мечтите си, независимо от обстоятелствата.
Откъс от книгата
"Жената на улицата

Пътувах в таксито и се чудех дали не съм се нагласила прекалено за партито тази вечер, когато погледнах през прозореца и съзрях мама, която ровеше в един контейнер за смет. Вече се здрачаваше. Бурният мартенски вятър отвяваше парата, която се издигаше от уличните шахти, а минувачите бързаха по пътя си, сгушени във вдигнатите си яки. Задръстването ме бе заклещило на две пресечки от мястото, където отивах.

Мама се намираше на около пет метра от мен. Омотала парцали около раменете си, за да я пазят от пролетния мраз, тя тършуваше в боклука, а кучето ѝ - черно-бял полутериер, подскачаше игриво в краката ѝ. Не можех да сбъркам до болка познатите жестове - наклонената настрани глава и издадената долна устна, докато изучаваше потенциалната находка, измъкната от контейнера, широко отворените очи, греещи от детинска радост, когато нещо грабнеше вниманието ѝ. Дългата прошарена коса бе сплетена и сплъстена, очите ѝ бяха хлътнали в орбитите, но дори и така у нея все още съзирах нещо от мама, каквато я помнех от детството си - неустрашимата гмуркачка, която някога бе политала като птица от най-високите скали, художничката, която обичаше да рисува сред пустинята и да чете Шекспир на глас. Скулите ѝ бяха все така високи и ясно очертани, ала кожата ѝ, зачервена и обветрена, изглеждаше суха като пергамент от излагането на стихиите през многобройните лета и зими. За минувачите тя вероятно по нищо не се отличаваше от хилядите бездомници по улиците на Ню Йорк.

Бяха изминали месеци от последната ни среща. Тя вдигна поглед и ме обзе паника, че може да ме види и да ме повика по име, че за беда някой от гостите на партито ще се окаже наблизо, ще ни забележи и ще спре, мама ще му се представи и тайната ми ще излезе на бял свят. Сниших се на седалката и помолих шофьора да обърне и да ме върне в дома ми на Парк Авеню.

Таксито спря пред сградата, в която живеех, портиерът ми задържа вратата, а момчето от асансьора натисна бутона за етажа. Тази вечер съпругът ми щеше да работи до късно, както обикновено, и апартаментът тънеше в тишина, нарушавана единствено от потропването на токчетата ми по лакирания паркет. Все още бях разтърсена от внезапната среща с мама и спомена за щастливото ѝ изражение, докато тършуваше из контейнера. Пуснах си Вивалди с надеждата, че музиката ще ме успокои.

Погледът ми обгърна стаята, плъзна се по вазите от бронз и сребро от края на XIX век, по старите, подвързани с кожа книги с изтъркани гръбчета, изровени от битпазарите, по географските карти, поставени в рамки, персийските килимчета и коженото кресло, в което обичах да потъвам вечер. Бях се постарала да изградя тук свой собствен дом, да преобразя този апартамент в място, което би било по вкуса на онази, която се стремях да бъда. Но насладата, която ми доставяше, бе неизменно помрачавана от тревогата, че в същото време мама и татко са сгушени край някой отдушник на улицата. Притеснявах се за родителите си, но и се срамувах от тях и от самата себе си, задето нося перли и живея в богаташки квартал, докато те се чудят как да се сгреят и да сложат залък в устата си.

Но какво можех да направя? Бях опитвала безброй пъти да им помогна. Татко отказваше под предлог, че не се нуждаели от нищо, а мама винаги искаше някой глупав подарък като шишенце парфюм с пулверизатор или карта за фитнес клуб. Казваха, че харесват начина си на живот.

Ненавиждах се за това, че избегнах срещата с мама. Мразех антиките си, дрехите си, апартамента. Трябваше да направя нещо. Телефонирах на една нейна приятелка, за да оставя съобщение. Това беше системата ни за връзка. Винаги минаваха няколко дни, преди да успее да ми се обади, но когато най-сетне се чухме, гласът ѝ звучеше с обичайното ведро безгрижие, сякаш бяхме обядвали заедно предишния ден. Казах ѝ, че искам да се видим, и предложих да се отбие в апартамента ми, но тя предпочете да излезем някъде. Обичаше да се храни навън, затова се уговорихме да се срещнем в любимия ѝ китайски ресторант.

Когато пристигнах, мама вече седеше в едно сепаре и изучаваше менюто. Беше се постарала да си придаде угледен вид. Носеше широк сив пуловер, почти чист, като се изключат няколкото едва забележими лекета, и черни мъжки кожени обувки. Беше измила лицето си, но вратът и слепоочията ѝ бяха потъмнели от мръсотия. Щом ме видя, тя възторжено ми помаха и се провикна:
- Ето го и малкото ми момиченце!
Целунах я по бузата. Беше набутала в чантата си всички пакетчета със сосове и горчица, които бе намерила на масата. Пред очите ми изсипа в нея и съдържанието на дървената купа с изсушена юфка.
- Лека закуска за по-късно – обясни тя.
Поръчахме. Мама избра "Морска наслада" и се обърна към мен:
- Нали знаеш колко обичам морски дарове.
Заговори за Пикасо. Ходила да види ретроспективна изложба на творчеството му, но останала разочарована - намирала произведенията му за крайно прехвалени. Ако питали нея, кубистичните му творби до една били кичозни цапаници. След розовия си период не можел да се похвали с нищо стойностно.
- Тревожа се за теб - казах ѝ аз. - Кажи ми как да ти помогна. Усмивката ѝ помръкна.
- Защо смяташ, че се нуждая от помощта ти?
- Не съм богата - продължих, - но имам заделени пари. Само ми кажи какво ти е нужно.
Мама се замисли за момент.
- Една електролиза ще ми се отрази добре.
- Говоря сериозно.
- И аз. Една жена се чувства добре, когато изглежда добре.
- Стига, мамо. - Почувствах, че гърбът ми се сковава, както се случваше всеки път, когато водехме подобен разговор. - Имам предвид нещо, което ще ти помогне да промениш живота си, да го направиш по-добър.
- Искаш да ми помогнеш да променя живота си, така ли? - попита тя. - Аз съм си много добре. Но на теб ти е нужна помощ. Ценностната ти система е разклатена.
- Мамо, преди няколко дни те видях да ровиш в боклука на една улица в Ийст Вилидж.
- Ами хората в тази страна са пълни прахосници. Това е моят начин да подпомогна процеса на рециклиране. - Тя хапна от блюдото си. - Защо не ми се обади?
- Досрамя ме, мамо. Скрих се.
Тя ме посочи с пръчиците за хранене и каза:
- Виждаш ли? Ето! Точно за това ти говоря. Прекалено лесно се оставяш да те смутят. Двамата с баща ти сме такива, каквито сме. Приеми го.
- А какво да кажа на хората, когато ме питат за родителите ми?
- Истината - отговори тя. - Съвсем просто е.

Винаги съм знаела, че Дядо Коледа не съществува.

Никой от нас не вярваше в него. Мама и татко бяха против да подхранват тази самозаблуда. Скъпите подаръци не им бяха по джоба, а не искаха да мислим, че сме били по-лоши от останалите деца, които в коледната сутрин намираха под елхата всевъзможни лъскави играчки, уж донесени от него. Затова ни обясниха, че играчките, които уж са "измайсторени" от малки елфи с шапчици в работилницата на Северния полюс, най-често имат етикет "Произведено в Япония". "Помъчете се да не гледате отвисоко на тези деца - каза мама. - Те нямат никаква вина, че мозъците им са промити с нелепи митове".

Ние също празнувахме Коледа, но обикновено около седмица по-късно, когато на боклука можеха да се намерят великолепно запазени панделки и опаковъчна хартия, а край пътя бяха захвърлени елхи в чудесно състояние, с неопадали иглички, нерядко все още с украса от сребърни гирлянди. За подарък получавахме топчета за игра, кукла или прашка, купени от следпразнична разпродажба.

Татко изгуби работата си в гипсовата мина, след като бе влязъл в пререкание с началника си, и в навечерието на празника се оказахме без пукнат цент. На Бъдни вечер той ни повика един по един навън, под звездното небе на пустинята. Дойде моят ред и двамата излязохме пред къщата. Предложих му да се сгуши на топло при мен под одеялото, с което се бях увила, но той отказа. Студът никога не го притесняваше. Бях на пет. Седнах до татко и той ми каза да вдигна поглед към небето. Обичаше да говори за звездите. Обясняваше ни, че тяхното движение в нощното небе се дължи на въртенето на Земята. Учеше ни да познаваме съзвездията и да се ориентираме по Полярната звезда. Твърдеше, че сияйните звезди са една от специалните привилегии, с които обитателите на пустинята като нас са облагодетелствани. И макар че богаташите от градовете живеели в луксозни апартаменти, въздухът, който дишали, бил толкова замърсен, че изобщо не виждали звездите на небето. Трябвало да не сме с всичкия си, да поискаме да сме на тяхно място.
- Харесай си звезда - каза ми татко онази вечер. Можело да си избера, която искам, и тя завинаги щяла да си е само моя. Това бил коледният ми подарък.
- Не можеш да ми подариш звезда! - рекох аз. - Те не са на никого.
- Именно - отговори той. - Не са на никого. Само трябва да си заплюеш някоя, преди друг да е предявил претенции. Колумб как е подарил Америка на кралица Изабела. По същата логика защо да не си харесаш звезда? Помислих над казаното и си дадох сметка, че има право. Много го биваше да преценява разни неща. Можело да си поискам всяка, с изключение на Бетелгейзе и Ригел, защото Лори и Брайън вече си ги били избрали.

Вдигнах поглед и се помъчих да реша коя е най-хубава. В ясното небе над пустинята блещукаха стотици, може би хиляди, дори и милиони. Колкото повече зрението свикваше с тъмнината, толкова повече звезди изплуваха от дълбините на космоса и се разкриваха пред погледа. Една от тях - на запад, над планините, но ниско в небето - сияеше по-ярко от всички останали.
- Искам ето тази - посочих я аз. Татко се ухили.
- Това е Венера.
Венера била само планета, продължи той, доста незначителна пред истинските звезди. Изглеждала по-едра и по-ярка, защото се намирала много по-близо до Земята. Горката стара Венера дори не греела със собствена светлина, добави той, а отразявала чуждата. Обясни ми още, че причината, поради която планетите блестят, а звездите блещукат, е в това, че отразената светлина е постоянна, а истинската пулсира.
- Нищо, въпреки това ми харесва – казах аз. Отдавна се възхищавах на Венера. Тя изгрява на хоризонта на запад привечер, ала ако човек станеше рано сутрин, можеше да я види на небосклона дълго след като звездите бяха избледнели.
- Е, какво пък - рече татко. - Коледа е. Може да имаш собствена планета, щом искаш. И той ми подари Венера. По време на вечерята започнахме разговор за космоса. Татко ни обясни какво представлява светлинната година, разказа ни за черните дупки и квазарите, за удивителните качества на Бетелгейзе, Ригел и Венера.

Бетелгейзе била червен гигант, разположен на лявото рамо на ловеца Орион. Била една от най-големите звезди, видими на нощното небе, надминаваща по размери Слънцето стотици пъти. Светела ярко от милиони години и скоро щяла да се превърне в супернова и да загине. Стана ми мъчно, че Лори си е избрала звезда с такава незавидна съдба, но татко ме успокои, че в космически мащаби "скоро" означавало след стотици хиляди години.

Ригел пък била синя звезда, по-малка от Бетелгейзе, но още по-ярка от нея. И тя се намирала в същото съзвездие - на лявото коляно на Орион, което според татко се връзваше идеално, защото Брайън бе бърз като вятъра.

Венера си нямала луни и по-малки сателити, нито пък магнитно поле, но за сметка на това можела да се похвали с атмосфера, при това доста близка до земната, само че ужасно гореща - около петстотин градуса, че и повече. "Така че - каза той, - когато Слънцето започне да гасне и Земята изстине, всички ще се надпреварват да отидат на топло на Венера. Но първо ще трябва да получат разрешение от твоите прапраправнуци".

Посмяхме се как децата, които вярват в мита за Дядо Коледа, тънат в самозаблуда и се радват на евтини пластмасови играчки. "След години, когато онези джунджурии са изпочупени и отдавна захвърлени - каза татко, - вие все още ще имате своята звезда".

Къщата ни в Батъл Маунтин винаги беше пълна с животни. През дома ни бяха минали какви ли не гадинки - бездомни кучета и котки и техните поколения, неотровни змии, гущери и костенурки, които ловяхме из пустинята. Известно време отглеждахме и един, на който сякаш му хареса да живее с нас, а веднъж татко донесе ранен мишелов, който кръстихме Бъстър. Бъстър бе най-грозният домашен любимец, който някога сме имали. Когато му подавахме остатъци от месо, той извръщаше глава настрани и ни измерваше косо с жълтото си око. После надаваше писък и започваше да бие бясно със здравото си крило. Тайничко се зарадвах, когато се възстанови и отлетя. Оттогава всеки път, щом видехме мишелови в небето, татко заявяваше, че различава и нашия Бъстър, който идвал да ни благодари. Но аз си знаех, че и през ум не би му минало да се върне. Тази птица не знаеше какво е признателност.

Храна за животни не можехме да си позволим, така че любимците ни ядяха остатъците от нашата трапеза, които обикновено бяха доста оскъдни. "Ако не им харесва, прав им път - казваше мама. - Това, че сме ги приютили, не означава, че ще им слугувам и угаждам“. Според нея така правехме добро на самите животни, защото не допускахме да станат зависими от нас. Така, ако се наложеше да заминем, питомците ни щяха да оцелеят. Мама обичаше да поощрява самостоятелността у всички живи същества.

Тя смяташе, че не бива да се месим в естествения ход на живота. Не позволяваше да убиваме мухите, от които къщата направо гъмжеше, понеже служели за храна на птиците и гущерите, с които пък се хранели котките. "Избийте мухите и ще обречете котките на глад", казваше тя. По нейно мнение, пощадявайки мухите, все едно купувахме котешка храна, само дето излизаше по-евтино.

Веднъж, докато гостувах на приятелката си Карла, забелязах, че у тях няма нито една муха. Попитах майка ѝ за причината. Тя посочи едно блестящо златисто приспособление, което висеше от тавана, и с гордост назова някаква неизвестна на мен марка. Продавало се в бензиностанцията и в техния дом си били сложили по едно във всяка стая. Устройството изпускало отрова, която убива мухите.
- А с какво храните гущерите? - попитах.
- Ами и гущери нямаме - отговори тя.
Прибрах се у дома и казах на мама, че ни трябва такова чудо, но тя възрази.
- Щом убива мухите, няма да е много здравословно за нас.

Същата зима татко купи подобрен стар "Форд Феърлейн". Една събота и неделя, когато времето се застуди, той обяви, че отиваме да плуваме във Врящото гърне. Това беше естествен серен извор в пустинята, северно от града, разположен сред каменисти скали и плаващи пясъци. Водата му беше топла и миришеше на развалени яйца. Съдържанието на минерали в нея бе толкова високо, че по скалите се бе отложил грапав варовит слой, подобно на коралов риф. Татко все казваше, че трябва да купим извора и да го разработим като балнеолечебен курорт.

Колкото по-надълбоко влизаше човек, толкова по-гореща ставаше водата. В средата никой не можеше да стигне дъното. Някои местни твърдяха, че изворът бил бездънен и бликал от самите недра на земята. Неколцина пияници и неблагоразумни тийнейджъри се бяха удавили в него и според твърденията на клиентелата на "Совата", когато телата им се появили на повърхността, били буквално сварени.

Брайън и Лори умееха да плуват, но аз така и не се бях научила. Големите водни басейни ми вдъхваха страх. Те се смятаха за нещо неестествено в пустинята, където бях израсла. Веднъж бяхме отседнали в един мотел, който имаше басейн. Тогава се престраших да преплувам цялата му обиколка, като се придържах плътно до стената. Но Врящото гърне нямаше неговите гладки стени и парапети. Нямаше нищо, в което да се вкопча.

Нагазих до раменете. Водата, обгръщаща гръдния ми кош, беше топла, а скалите, върху които стъпвах - толкова нажежени, че не можех да стоя на едно място. Погледнах назад към татко, който ме наблюдаваше със сериозно изражение. Опитах се да се оттласна към дълбокото, но нещо ме спираше. Той се гмурна и заплува енергично към мен.
- Днес ще се научиш да плуваш. Обви ръка около мен и заплувахме навътре. Чувствах, че ме тегли след себе си. Вцепених се от ужас и така се вкопчих във врата му, че кожата му побеля.
- Видя ли, не беше чак толкова зле - каза татко, когато се добрахме до отсрещната страна.

Заплувахме обратно, но когато стигнахме до средата на извора, той откопчи пръстите ми и ме отблъсна от себе си. Замахах с ръце и потънах в горещата, воняща дълбина. Инстинктивно понечих да си поема дъх и се нагълтах с вода. Дробовете ми горяха. Очите ми бяха отворени, въпреки паренето от сярата, но под повърхността цареше сумрак и косата бе покрила лицето ми, затова не виждах нищо. Две ръце ме сграбчиха през кръста и ме издърпаха на плиткото. Известно време само плюех, кашлях и се давех за въздух.
- Всичко е наред - успокои ме татко. - Поеми си дъх. Когато се посъвзех, той ме вдигна на ръце, отнесе ме в дълбокото и ме пусна отново.
- Потъни или плувай! - извика той.

За втори път паднах надолу като камък. Водата отново нахлу в носа и дробовете ми. Ритах, махах и се мятах, докато, останала без дъх, успях да изплувам на повърхността. Протегнах ръце да се уловя за татко, но той се отдръпна и едва когато отново започнах да потъвам, ръцете му ме извлякоха на плиткото.

Това продължи, докато най-после си дадох сметка, че ме спасява само за да ме хвърли обратно в дълбоките води, и вместо да търся прегръдката му, трябва да се изплъзна по-далеч от него. Ритах и блъсках из водата с ръце и крака, докато най-сетне започнах с лекота да се оттласквам извън обсега му.
- Браво, момичето ми! - извика той. - Ти плуваш!
Олюлявайки се, излязох от водата и седнах на покритите с варовик скали. Гърдите ми се повдигаха тежко. Татко се приближи и понечи да ме прегърне, но аз не исках да ме докосва, не исках да имам нищо общо нито с него, нито с мама, която спокойно си плуваше по гръб, докато се давех, сякаш всичко беше наред, нито дори с Брайън и Лори, които ме наобиколиха и започнаха да ме поздравяват. Татко само повтаряше, че ме обича, че никога не би позволил да се удавя, но че човек не бива цял живот да се държи за ръба на басейна. Всеки родител трябвало да предаде на децата си следния ценен урок: "Ако не искаш да потънеш, трябва да се научиш да плуваш". Защо иначе, попита той, би ми причинил това? Щом се посъвзех, реших, че вероятно има право. Нямаше друго обяснение за действията му."
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Любов
Елиф Шафак
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  19.90 лв.
Човек на име Уве
Фредрик Бакман
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цени от:  11.20 лв.
Хиляда сияйни слънца
Халед Хосейни
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Вината в нашите звезди
Джон Грийн
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Чест
Елиф Шафак
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.90 лв.
Гробището на забравените книги - книга 1: Сянката на вятъра
Карлос Руис Сафон
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Копелето на Истанбул
Елиф Шафак
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.90 лв.
Аз преди теб
Джоджо Мойс
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.95 лв.
Ловецът на хвърчила
Халед Хосейни
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Колибата
Уилям Пол Йънг
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.95 лв.
Назад към "Преводни съвременни романи"
Пътни
Софка Зиновиеф
Уроци с Мастера
Вадим Шишкин, Жана Иванова
Любов и други думи
Излезе новият завладяващ роман от писателския дует Кристина Лорен!
Град на момичета
Излезе новата книга от Елизабет Гилбърт, авторката на "Яж, моли се и обичай".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Седем години копнеж - Силвия Дей -
Седем години копнеж
Силвия Дей
Световен бестселър автор № 1 - Силвия Дей. : Горещ исторически романс, вдъхновил написването на ...
След теб - Джоджо Мойс -
След теб
Джоджо Мойс
"След теб" е дългоочакваното продължение на "Аз преди теб". : Осемнадесет месеца ...
Грей - Е. Л. Джеймс -
Грей
Е. Л. Джеймс
"Петдесет нюанса сиво" през очите на Крисчън Грей. : Е. Л. Джеймс предлага различен поглед ...
За една нощ - Люси Елеазар -
За една нощ
Люси Елеазар
Поглед - закачка - среща - тръпка - целувка - легло? А какво би се случило, ако нещата започнат отзад ...
Възможно най-пълният Пътеводител на галактическия стопаджия - Дъглас Адамс -
Възможно най-пълният ...
Дъглас Адамс
Трилогия в пет части от Дъглас Адамс. : Ето ги най-после в едно издание - петте бестселъра от серията & ...
Любов - Елиф Шафак -
Любов
Елиф Шафак
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". : Ела Рубинстайн е ...
Аз преди теб - Джоджо Мойс -
Аз преди теб
Джоджо Мойс
Двадесет и шест годишната Луиза Кларк е обикновено момиче, което харесва обикновения си живот. Лу ...
Тетрадката - Никълъс Спаркс -
Тетрадката
Никълъс Спаркс
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното ...
Произход - Дан Браун -
Произход
Дан Браун
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! : Откъде идваме? Къде отиваме? ...
Намаление на хиляди книги
Учебници и помагала
Artesania Latina - кораби от дърво