Играта

При доста странни и невероятни обстоятелства Кристофър Нолс, обикновен журналист от малък провинциален вестник, се озовава в компанията на тайнствен и загадъчен мъж, Доналд Гарсия, който, движен от скука, се заема да осъществи някои от желанията му. За три дни, прекарани заедно, Крис печели крупна сума в казино, става главен редактор на вестника, собственик на яхта и притежател на солиден бизнес. Редуват се периоди, в които Крис е замаян и обсебен от случващото се, с такива, в които съмнението взема връх и той се мъчи да проумее какво всъщност става с него и около него.

Кой е Доналд - ловък мошеник и манипулатор, дявол или бог? В моменти на откровение Дон се опитва да задоволи любопитството на Крис относно смисъла на живота, реалността и същността на вселената, като дори го разхожда из необятните простори на космоса. В крайна сметка, според Дон, всичко се оказва илюзия и режисирана игра. Кой е този могъщ режисьор, каква е тази игра, възможно ли е всичко това, постижимо ли е изобщо за възприемане и осмисляне от човешкия мозък? С вещина и тънко чувство за хумор, посредством красиви описания и увлекателни диалози, авторът умело ни води на удивително пътешествие в търсене на отговори на тези въпроси.

Заповядайте и вие и намерете своите!

"В тази книга Доналд Гарсия и Кристофър Нолс са участниците в играта на свят, в забавлението на боговете, като първият диктува правилата в човешката Вселена, а вторият безропотно се съобразява с тях и изживява тотална трансформация, резултатът от която е осъзнаване на мащабите на Вселенската игра. В световната литература образът на Дявола е доста често експлоатиран, изваждан от библейския сюжет и напасван към времена и нрави тук и сега по посока личностно човешко израстване, изпитания и изкушения. Играта на Александър Хикс не прави изключение със своите герои и метаофората за разрушителната сила на информацията и медиите. Романът се движи по ръба на фантастичното, но все пак остава в полето на обективната реалност, прекрачвайки оттатък само в съня и провокирайки читателя да познае своя личен Дявол и да оцени адекватно обстоятелствата и времето, в които живее, задавайки си редица въпроси, започващи със Защо...? и, разбира се, търпящи нееднозначни отговори. Ако изобщо има такива. Защото играта е такава - не ни е дадено да знаем причините, а да живеем с последствията."
Ива Спиридонова, редактор

"Вие, човеците, сте точно толкова твари, колкото и всички други, включително и изброените от теб току-що. Вие, както и всяка друга твар, се раждате, живеете илюзорния живот, за който споменах, и умирате... Казано накратко, при едни твари силни са очите, при други ушите или носа. При хората е мозъкът. Разбра ли? Няма друга принципна разлика. Разликата е съизмерима с тази между другите твари и не означава превъзходство! Колкото до това какво строите и къде пътувате, това си е ваша човешка работа. Щом сте решили, че това по някакъв начин ви е от полза, добре, правете го. Но не ми го изтъквай като доказателство за превъзходство! Другите не го правят, защото за тях е безсмислено. За какво ѝ е на патката да лети в Космоса? Или на козата да строи завод? По тази логика червеят може да твърди, че ви превъзхожда, защото умее да пълзи под земята, пък вие не можете...

Преди милиони години прапрадядо ти е мислил как да затрие колегата по пещера и да му вземе кокала и жената. Оттогава, та до ден-днешен използвате мисленето най-вече за създаване на оръжия за унищожение на себеподобните си. Колкото повече напредвате в медицината, толкова повече нови и опасни болести ви нападат. Колкото повече напредвате в технологиите, толкова по-зависими ставате от тях. Колкото повече храна и предмети имате, толкова повече те не ви стигат. Ха-ха - захили се изведнъж Дон, - вие сте нещастни твари, тъпоумни ми Крис, защото това, което би трябвало да е силната ви страна, ще ви погуби. Защото мислите кретенски, точно като теб, кретен такъв, че сте победили природата, че сте прекроили света, че сте нещо повече от другите твари. Ха-ха-ха! Хо-хо-хо! Но най-вече защото играта не е замислена така, както вие си представяте, ха-ха-ха!"
Из книгата