За една пита кашкавал. Разкази

За една пита кашкавал е първата художествена книга на Поли Георгиева. Книгата съдържа разкази със силен автобиографичен елемент. От тях читателите ще научат за детството и тийнейджърските години на авторката - какво я е вълнувало, какво я е впечатлявало, и защо е станала именно това, което е. Книгата е написана в отговор на дългогодишните напъни на източната пропагандна машина периодът от 1944 до 1989 година в българската история да се представя в идеализирана светлина.

Според отзива на изтъкнатия наш драматург, писател, поет и преводач Румен Шомов книгата може да бъде определена и като малък роман, който оставя у читателя усещания за преживяно, откровено, чувствително, интелигентно и талантливо. Един от разказите е публикуван през 2025 година в зимния брой на престижното литературно списание Пламък, основано от Гео Милев, с главен редактор поетът Георги Константинов.

Поли Георгиева е родена в Перник, по образование е софтуерен специалист. Завършила е с отличие Факултета по математика и информатика на Софийския университет Климент Охридски, има защитена дипломна работа в областта на Artificial Intelligence. Тя е с дългогодишна кариера в областта на управлението на маркетинга в софтуерния бизнес, има и опит в управленското бизнес консултиране. В миналото известна блогърка на бизнес тематика с блога Маркетинг Буркан. Първата ѝ книга е Основи на успешния бизнес: тук и сега в съавторство с Жюстин Томс е публикувана през 2012 година.

"Живея вътре в мама.

Тя е топла и тук е уютно. Пораствам - бавно и защитено, както от малкото зрънце се развива кълн, а от кълна пониква цвете. Навън беше пролет - нежна и пълна с обещания, беше лято - горещо и всеотдайно, и неусетно дойде есента. В началото - топла и протяжна, като котка, заспала на тротоара. После пристигна вятърът, започна да тръска красивите цветни глави на дърветата, листата се разхвърчаха във всички посоки. Небето се покри със сиви, плътни облаци. Обвиха планината като овчарска гугла. В началото на ноември мама каза, че е вече време да излизам. Крайно време е да се родя.

Чувам гласа на баща си отвътре. Още не мога да го видя и не знам дали ще го позная, когато се видим. Той е толкова мълчалив, че не мога да си представя как изглежда. Със сигурност, е млад. Защото мама е много млада - не вярвам да имам стар баща. Дали е висок и строен? Или пък среден на ръст, с мускулесто тяло? Само да не е някое джудже (не вярвам). Какви ли са очите му? Синеок ли е или очите му са тъмни? Може би сиви? Лазурно сини, котешко зелени? Или е с пъстри очи? Не зная дори какви са очите на мама. Но ще разбера - след като се родя.

Тясно ми е вече вътре, пораснала съм за девет месеца. Не съм много едра, нито пък претенциозна, но времето си върви и се опирам о стените на утробата. Тук ми беше добре. Чувствах се спокойно, но всяко начало си има и край. Светът ме очаква. Моят ред настъпи."
Из книгата

Павлина Георгиева
Перник, 2300
ул. Брацигово 34
pavlinageorgieva661109@gmail.com

За една пита кашкавал
Менует
Прегръщам смъртта
Класният Димко
Който не умее да плува, се дави
Рисуваме с другаря Бойчев
Един ден овчарлък
Сватбата
Пионерче
Искам този автомат
Баща ми пътува в чужбина
Уча се да ходя
Речник на думите от социалистическото ми детство