Мястото на Турция в Международните отношения. ... Разположените около Турция близка териториална, близка акваториална и близка континентална зона в географски аспект се намират в центъра на световния материк, а в исторически аспект обхващат местата, през които преминават магистралите на човешката история. При новата динамика на международната и регионалната конюнктура след Студената война, Турция неизбежно ще се отвори към околния свят, започвайки от най-близката си зона, и затова страната трябва да предефинира ролята на близките зони като компоненти на стратегическата си дълбочина и обстойно да преразгледа ... |
|
110 години от обнародването на потресаващите факти за геноцида на българите в Гърция през 1913 г. Предлаганата книга Гробовете на Трикери се посвещава на 110 години от първото издание, написано от видния чешки хуманист Владимир Сис. Благодарение на немския си паспорт, през 1914 г. авторът успява да се добере до гръцкия остров Трикери - забранен за посещения на каквито и да са външни лица от тогавашните гръцки власти - виновни за избиването на над 7 000 българи, военнопленници и цивилни лица, много от които издавени още по пътя към острова, други умъртвявани или изоставяни да погинат от глад и жажда на това зловещо и ... |
|
Изданието е двуезично, на български и италиански език. ... "Владетелят" е най- известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното флорентинско семейство Медичи, чието благоволение Макиавели по този начин се опитва да спечели. Смята се за едно от първите - ако не и първото изобщо - произведения на политическата философия. В книгата с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане на властта и т.н.). Едно от ... |
|
Две големи и твърде важни събития от втората половина на XV в. са изиграли и продължават да играят изключителна роля за историята на Европа: завладяването на Цариград от турците през 1453 г. и откриването на Америка през 1492 г. Тяхна персонификация са и двете личности - техни двигатели и причинители: султан Мехмед II Завоевател (1451 - 1481) и големият мореплавател Христофор Колумб (1451 - 1506)... ... |
|
Съставител: Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ... |
|
Финансов капитализъм, индустриален капитализъм или социализъм. В Съдбата на цивилизацията Майкъл Хъдсън разглежда темата за финансовия капитализъм и Новата студена война от своята неповторима геополитическа перспектива, която интегрира широките му познания по икономика, политика, история и археология. Книгата обяснява защо САЩ и другите западни страни губят някогашната си икономическа инерция: една малобройна класа от рентиери е придобила контрол над тяхното управление и използва властта си, за да изсмуква доходите на работещите и индустрията, които се задъхват под тежестта на дълговете и високите разходи. Вместо да се ... |
|
"В тази забележителна книга френският философ и социолог Жак Елюл разчупва ограничените представи за пропагандата като за дело на малък злонамерен кръг и ни я показва като един от неизбежните продукти на технологичното общество. Макар да звучи парадоксално, пропагандата е неразделна част от функционалния механизъм на модерните демокрации и обслужва тяхното управление в далеч по-голяма степен, отколкото познатите ни тоталитарни режими от близкото минало. Проблемът е, че в условията на демокрация хората стават много по-лесно податливи на внушения и това позволява подмяната на авторитарните механизми за вертикално ... |
|
Войната винаги е била и си остава един от основните крайъгълни камъни в развитието на човешката цивилизация. Едновременно ненавиждана, но и възпявана, тя е била мощен катализатор за прогреса на обществото и технологиите. Професор Джон Франс изследва историята на войната като социално-културен феномен. Въпреки огромните си различия, хората по цял свят воюват по сходен начин от зората на писаната история чак до XIX век, когато фабриките на Запада променят всичко. Франс поставя под съмнение утвърдените схващания за развитието на военната сила, влиянието на културата върху войната и бъдещето на западната цивилизация. Защо ... |