Аз искам да те помня все така

Аз искам да те помня все така Димчо Дебелянов Времетраене: 1:09 мин. Скрити вопли Димчо Дебелянов Времетраене: 1:11 мин. Поезия - Димчо Дебелянов Времетраене: 1:19 мин. В зоната без млечни и без глутен Катина Герова Времетраене: 1:00 мин. Обречената любов на Ататюрк Лиляна Серафимова Времетраене: 1:05 мин. Розовият балон Антоанет Пепе Времетраене: 1:01 мин. Параноичното родителство Франк Фюреди Времетраене: 1:02 мин. Когато Хитлер открадна розовия заек Джудит Кер Времетраене: 1:15 мин. Прочети и построй! Студената светлина Саран Тейлър Времетраене: 1:17 мин. Комплексното посттравматично стресово разстройство Пийт Уокър Времетраене: 1:15 мин. Монтгомъри Бонбон: Убийство в музея Аласдър Бекет-Кинг Времетраене: 1:17 мин. Финално предложение К. Бромберг Времетраене: 1:09 мин. Пленници на нашите мисли Алекс Патакос, Илейн Дъндън Времетраене: 1:03 мин.

Любовта на поета в стихотворения и писма Луксозното издание събира любовните шедьоври на Димчо Дебелянов - вечни стихове и непознати писма, адресирани до жените, които е обичал и които са вдъхновили неувяхващите му творби. Сред неговите музи са красавици, които имат неговите интереси и изповядват неговите мечти, има и актриса, която след това прави световна кариера в нямото кино. Нека надникнем в тези романтични истории, за да преоткрием човека и поета Димчо Дебелянов и да прочетем с нов поглед лирическите му шедьоври.

"Този младеж ще надмине всички ни." Това са думите, които ослепелият след опита си за самоубийство Яворов на всеослушание казва за Димчо. И категорично вярва в тях, чувайки поетичните шедьоври на по-младия си колега по перо. Книгата изнася непознати факти около съдбата на поета и жените, които е обичал. Някои от тях се публикуват за пръв път. Изданието включва архивни снимки на героите в тези истории, а стиховете на поета са илюстрирани с великолепните картини на Ралица Денчева от серията ѝ "Българските мадони".

Включени са всички любовни стихове на Дебелянов, а в специално приложение накрая на книгата - и нелюбовните му шедьоври, сред които са и всички произведения от матуритетната програма. По този начин изданието е подходящо както за почитателите на класическата лирика, така и за изучаващите творчеството на поета.

Димчо Дебелянов е един от най-великите български поети на ХХ век, признат класик на българската поезия. Неговите стихотворения излъчват неповторима атмосфера на нежност, топлина и тъга. Светът на Дебелянов е свят на дълбоки чувства, психологически дадености и трансформации, присъщи единствено на човек с много сложна натура.

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в семейството на занаятчия. Останал от рано без баща, отговорността за семейството пада върху плещите на съвсем младия Димчо. През 1896 година семейството се премества в Пловдив, където бъдещият поет учи в "Жълтото училище", по-късно известно като "Пловдивската мъжка гимназия". След това животът и творчеството му са свързани със София, където семейството се установява да живее през 1904 година. Две години по-късно в списание "Съвременност" са публикувани първите му стихотворения - тогава Дебелянов е едва 19-годишен. В началните си творчески опити е повлиян от известните български поети П. Славейков и П. Яворов, както и от някои френски и руски символисти. След като завършва гимназия сменя няколко работи - работи в метеорологична служба, стенограф е в Народното събрание, коректор и журналист. През 1907 година се записва да учи в "Юридическия факултет" на "Софийския университет", след което през следващите девет години активно сътрудничи на списанията "Съвременник", "Нов път", "Оса" и др. Дебелянов перфектно владее френски, руски и английски език и безпроблемно превежда автори като Бодлер, Верлен и Шекспир. Той е един от издателите на "Българска антология", в която са събрани най-ценните образци на българската поезия. През 1914 година основава литературния кръг "Звено", в който участие вземат такива известни български творци, като Николай Лилиев, Л. Стоянов, Йордан Йовков, Христо Ясенов, Гео Милев и др.

В поезията на Дебелянов, характерните за символизма печални настроения и сръбни изживявания звучат приглушено, омекотени от типичното за темперамента му "светло смирение". Болката от съприкосновението с реалния свят се изживява по-сдържано, тоналността е задушевна, лишена от поетична поза и показност на чувствата. Оттук произлиза и дълбоката, завладяваща искреност на стиховете му. Една от характерните особености на неговото творчество е едновременното съществуване на разнородни (романтични, символистични и реалистични) елементи. Примерно ранния творчески период на автора се характеризира с особеното влияние на Славейков и неговия индивидуализъм. Стихотворенията му от този период са изпълнени с романтични мечти и копнежи за радост, щастие и любов. Присъства неспокойният, неудържим стремеж към недостижимото и с болезнена носталгия по невъзвратимото минало. Това са така наречените любовни стихотворения на Дебелянов, сред които са "Светла вяра", "Скри се златно слънце зад горите", "Молитва", "Малинен дъх разпръскват твоите устни", "Черна песен", "Видения" и др. Любовната му лирика е събрана в сборника "Аз искам да те помня все така". В разказа "Скрити вопли" авторът поставя темата за родното. Творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоционална лирическа повест за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена атмосфера в него. Към военната поезия на Дебелянов критиката отнася 6 стихотворения, които са открити в раницата на поета, след смъртта му ( "Прииждат, връщат се", "Нощ към Солун", "Старият бивак", "Тиха победа", "Един убит", "Сиротна песен" ).

Когато започва Първата световна война Дебелянов е изпратен като доброволец на фронта. На 2 октомври 1916 година той загива в сражение в близост до Горно Караджово (дн. Моноклисия) 6 месеца преди да навърши 30 години. Посмъртно родната му къща в Копривщица е реставрирана и през 1957 година е превърната в къща-музей, която ежегодно е посещавана от множество туристи, дошли да се докоснат до света на един от най-добрите поети в българската литература.

Персей ЕООД
София 1592
бул. Искърско шосе 19
ik.persey@gmail.com

Не!
На таз, която в нощи мълчаливи
Малинен дъх разпръскват твойте устни
Обичам да гледам през тъмните гранки
Иванка Дерменджийска
Аз ще го запазя първото писмо
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджйска
Потокът стене в долината
Отдих
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджйска
Отмината
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Лунен блясък
Nevermore
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Отново вплетен в страшната ви мъка
Утро
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Устрем
Рози
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Светъл спомен
И утро скръб крила над мен привежда
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Как жадно гледах в твойте очи
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджйска
Внезапно капнаха, замря
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Пристъпяш сред бисерно-златни лучи
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Над долини и гори
Не бе отдавна: в златен миг
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
В тъги родени тъжни мрат
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Златна пепел
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Иванка Дерменджийска до Димчо Дебелянав
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Лъч
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Пролетно утро
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Отгласи
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Нощем
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
С нечути стъпки в тъмен край отмина
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Иванка Дерменджийска до Димчо Дебелянав
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Иванка Дерменджийска до Димчо Дебелянав
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Долетял из презморски страни
Иванка Дерменджийска до Димчо Дебелянав
Сън
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Молитва
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Ти смътно се мяршак
Димчо Дебелянов до Иванка Дерменджийска
Спи градът
Лъст
Пловдив
Разяжда гърдите ми кървава рана
Жена, лукава запетая
За утре щедро ми обричаш
Трагедия
Аз тъмните нощи в дни светли ще обърна
Ела и дай ми свойта радост ясна
Димчо Дебелянов до Лалка Галчева
Аз искам да те помня все така
Изминал пътя през лъките
Назад, през сънища стъмени
Жертвоприношение
Живях в заключени простори
Легенда за разблудната царкиня
Маня Цачева
Предчувствие
Чудна песен
Да се завърнеш в бащината къща
Помниш ли, помниш ли тихия двор
Черна песен
Миг
Тиха победа
Един убит
Сиротна песен