Скрити вопли

Скрити вопли Димчо Дебелянов Времетраене: 1:11 мин. Поезия - Димчо Дебелянов Времетраене: 1:19 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Колекционерско издание. Вечните книги на България е колекционерска поредица от 101 книги. В нея са събрани най-знаковите произведения на българската литература. Освен тях са представени и малко известни, но изключително стойностни творби. Колекцията обхваща периода от ранните писмени паметници на IX век до утвърдени автори на съвремието. Подборът на произведенията е поверен на взискателен редакционен съвет от светила в българската литература, наука и изкуствознание.

В българската литература творчеството на Димчо Дебелянов заема важно място, особена страница. Това е страницата на непризнатия приживе, която съвременниците откриват, а потомците вдъхновено четат. Именно Дебелянов събира в себе си цялата носталгична преданост на нацията към великите ѝ синове. Поезията на Дебелянов носи универсални послания, но тя може да бъде разбрана по-добре в контекста на специфичната емоционална култура, характерна за началото на XX век. Тогава хората все още пишели дълги писма, пращали картички и водели дневници. Далечното билоистински далечно, а бохемските нощи ставали утешителки на тъгуващите души. Поетите са търсели място в света, но трудно го откривали. И страдали от това. Емоционално обагрената дума несрета може би най-точно изразява тогавашните усети за безприютност и изоставеност.

Тъгата като мяра за екзистенцията. Скитничеството като алтернатива на изгубения дом. Бедността на бита срещу съкровищата на душата.

Димчо Дебелянов е един от най-великите български поети на ХХ век, признат класик на българската поезия. Неговите стихотворения излъчват неповторима атмосфера на нежност, топлина и тъга. Светът на Дебелянов е свят на дълбоки чувства, психологически дадености и трансформации, присъщи единствено на човек с много сложна натура.

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в семейството на занаятчия. Останал от рано без баща, отговорността за семейството пада върху плещите на съвсем младия Димчо. През 1896 година семейството се премества в Пловдив, където бъдещият поет учи в "Жълтото училище", по-късно известно като "Пловдивската мъжка гимназия". След това животът и творчеството му са свързани със София, където семейството се установява да живее през 1904 година. Две години по-късно в списание "Съвременност" са публикувани първите му стихотворения - тогава Дебелянов е едва 19-годишен. В началните си творчески опити е повлиян от известните български поети П. Славейков и П. Яворов, както и от някои френски и руски символисти. След като завършва гимназия сменя няколко работи - работи в метеорологична служба, стенограф е в Народното събрание, коректор и журналист. През 1907 година се записва да учи в "Юридическия факултет" на "Софийския университет", след което през следващите девет години активно сътрудничи на списанията "Съвременник", "Нов път", "Оса" и др. Дебелянов перфектно владее френски, руски и английски език и безпроблемно превежда автори като Бодлер, Верлен и Шекспир. Той е един от издателите на "Българска антология", в която са събрани най-ценните образци на българската поезия. През 1914 година основава литературния кръг "Звено", в който участие вземат такива известни български творци, като Николай Лилиев, Л. Стоянов, Йордан Йовков, Христо Ясенов, Гео Милев и др.

В поезията на Дебелянов, характерните за символизма печални настроения и сръбни изживявания звучат приглушено, омекотени от типичното за темперамента му "светло смирение". Болката от съприкосновението с реалния свят се изживява по-сдържано, тоналността е задушевна, лишена от поетична поза и показност на чувствата. Оттук произлиза и дълбоката, завладяваща искреност на стиховете му. Една от характерните особености на неговото творчество е едновременното съществуване на разнородни (романтични, символистични и реалистични) елементи. Примерно ранния творчески период на автора се характеризира с особеното влияние на Славейков и неговия индивидуализъм. Стихотворенията му от този период са изпълнени с романтични мечти и копнежи за радост, щастие и любов. Присъства неспокойният, неудържим стремеж към недостижимото и с болезнена носталгия по невъзвратимото минало. Това са така наречените любовни стихотворения на Дебелянов, сред които са "Светла вяра", "Скри се златно слънце зад горите", "Молитва", "Малинен дъх разпръскват твоите устни", "Черна песен", "Видения" и др. Любовната му лирика е събрана в сборника "Аз искам да те помня все така". В разказа "Скрити вопли" авторът поставя темата за родното. Творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоционална лирическа повест за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена атмосфера в него. Към военната поезия на Дебелянов критиката отнася 6 стихотворения, които са открити в раницата на поета, след смъртта му ( "Прииждат, връщат се", "Нощ към Солун", "Старият бивак", "Тиха победа", "Един убит", "Сиротна песен" ).

Когато започва Първата световна война Дебелянов е изпратен като доброволец на фронта. На 2 октомври 1916 година той загива в сражение в близост до Горно Караджово (дн. Моноклисия) 6 месеца преди да навърши 30 години. Посмъртно родната му къща в Копривщица е реставрирана и през 1957 година е превърната в къща-музей, която ежегодно е посещавана от множество туристи, дошли да се докоснат до света на един от най-добрите поети в българската литература.

Фондация Българско слово
София 1606
ул. Дамян Груев 1
bulgarskoslovo@gmail.com

Синът на нощта. Валери Стефанов
Разнолика, нестройна душа

• Черна песен
• Пловдив
• Помниш ли, помниш ли тихия двор
• Аз горд напуснах твойта мирна стряха
• Да се завърнеш в бащината къща
• В тъмница
• Спомени

Под сурдинка

• Като безумната закана
• Изминал пътя през лъките
• Назад, през сънища стъмени
• Живях в заключени простори
• Далеч
• Молитва
• Спи градът
• Гора
• Кръстопът
• В предсмъртно блаженство небето се къпе
• Отдавна е слънцето чуждо за мен
• Когато нощ се спусне над земята
• Нощен час
• Аз знам, че когато се нявга пробуди
• Грижа
• Слънчогледи
• Nevermore
• Песен
• На злото
• Победен
• Зная аз страна далечна
• Обичам да гледам през тъмните гранки
• Смърт
• Видения
• Отдих
• Полет
• Миг
• Усмихнати вълни
• На Пенчо Славейков
• Утро
• Пролет
• Светла вяра
• Кръстопът на бъдещето

Страдание мое... Валери Стефанов
Аз искам да те помня...

• Аз искам да те помня все така
• Непозната
• Безплодний шумен ден замлъкна
• Ти смътно се мяркаш
• Отгласи
• Писмо
• Лъч
• Рози
• Златна пепел
• Сън
• Разяжда гърдите ми кървава рана
• Лунен блясък
• Нощем
• Посвещение
• Сонет
• Отмината
• Светъл спомен
• Потокът стене в долината
• Лъст
• Жъртвоприношение

Легенда за разблудната царкиня

• И там на тоя бряг, на тоя бряг пустинен
• Кой изхлипа в пустошта
• С болката на прималняло цвете
• Витае трета нощ над водната пустиня
• И когато завърши тринощното бдение
• Бурята стръвно изхвръкна
• В предели потайни, в чертог запустял
• Денят издига златен щит
• И ето - отново три деня в растяща тревога
• Мълчи, а светлий бряг застила черна тиня

Царкиньо моя неземна... Валери Стефанов
Скрити вопли

• Нощ към Солун
• Прииждат, връщат се
• Старият бивак
• Тиха победа
• Един убит
• Сиротна песен

Погребения - Валери Стефанов
Критика

• Около една стара песен

Речник на рядко използвани и слабо познати думи