Изследване на народната душевност. ... В това класическо произведение на Густав Льобон са събрани основните принципи на поведението на тълпата. Изследването обхваща тълпата като явление - нейните свойства, основните видове тълпи и причинно-следствените връзки, характерни за този специфичен социален обект. Льобон описва как хората в тълпата губят индивидуалността си и проявяват нови качества, които до този момент не са им били присъщи. Характеризирайки тълпата като група хора, обхванати от общи чувства, стремежи и настроения, социологът изтъква някои от характерните ѝ качества: заразяването от общата идея; ... |
|
И нейната способност за добро и зло. Това е една от най-същностните творби на Ерих Фром. Изследва глъбинните механизми на човешката психика и поведение като взаимодействие на противоположни нагласи, формиращи синдрома на израстването и синдрома на упадъка. Авторът доразвива идеите си за способността на човека да обича като поставя по-голям акцент върху изучаването на природата на злото. Той фокусира анализите си върху естеството на индивидуалния и обществен нарцисизъм и инцестните връзки като източници на агресия, насилие, и деструктивни нагласи. Книгата впечатлява с проницателните наблюдения за противоречивата природа ... |
|
Книгата е том 1 от поредицата История на западната философия на издателство Skyprint. ... История на западната философия на Бъртранд Ръсел (1872-1970) се смята за едно от най-значимите философски изследвания на всички времена. Авторът, потомствен аристократ, математик по образование и носител на Нобелова награда за литература, е сред малцината блестящи ерудити, които дават нова гледна точка на съвременния човек не само към философията, но също и в областта на историята, религията, културата, дипломацията, правото и логиката. В първия том на това, несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост ... |
|
Серия Етоси ... |
|
Книга за всеки, който се интересува от вселената и от мястото на човека в нея. ... Ние сме създадени от нашите гени. Ние, животните, съществуваме, за да ги съхраним и не сме нищо повече от машини за оцеляване. Светът на себичния ген е свят на свирепа конкуренция, безмилостна експлоатация и измама. А актовете на очевиден алтруизъм при пчелите, които се самоубиват, когато жилят, за да защитят кошера, или при птиците, рискуващи живота си, за да предупредят ятото за приближаващия се ястреб? Противоречи ли това на фундаменталния закон за егоистичността на гена? В никакъв случай. Докинс показва, че себичният ген е и много & ... |
|
"В "Интимните неприятели на демокрацията", публикувана във Франция през 2012 г., Цветан Тодоров насочва критичен поглед към съвременната демокрация. Днес тя няма открити врагове, но поражда нежелателни явления, които Тодоров нарича „интимни неприятели“. Сред тях е откроил три: месианство (износ на демокрация със силови средства), ултралиберализъм и популизъм. Тодоров ги проследява аналитично като историк на идеите – в тяхната предистория, еволюция и в многобройните им съвременни форми на проявление... Чужд на духа на отрицанието, критицизмът на Тодоров помага да разбираме по-добре света, в който живеем. И ... |
|
Имаме ли днес отговор на въпроса, какво собствено разбираме под думата "биващо"? В никакъв случай. Така че си струва отново да поставим въпроса за смисъла на битието. Само затруднени ли сме да разберем израза "битие"? В никакъв случай. Така че си струва преди това, най-напред да събудим отново едно разбиране за смисъла на този въпрос. Конкретното разработване на въпроса за смисъла на битието е намерението на следващото тук съчинение. Неговата предварителна цел е интерпретацията на времето като възможен хоризонт на всяко въобще разбиране за битието. Превод: Цочо Бояджиев. ... |
|
В края на XX век всички бяхме вперили поглед в бъдещето. С началото на новото хилядолетие очакването приключи - пристигнахме в бъдещето. В Шок от настоящето, когато всичко се случва сега Дъглас Рушкоф, медиен анализатор и социален теоретик, ни предлага широкоспектърен поглед върху настъпилият с новото време шок от настоящето. Директна препратка към теориите на Алвин Тофлър, в книгата Рушкоф твърди, че днешният човек вече няма усещане за бъдеще, за посока, за ориентация. Връзката ни с времето е претърпяла ново развитие. Ние живеем в свят, който винаги е в настоящето и моментните приоритети са най-важните. Авторът ... |