Вярваш ли в любовта? ... По време на отпуската си Тереза Озбърн намира на океанския бряг писмо в бутилка, написано от непознат на име Гарет. "Моя най-скъпа, Катрин - гласят първите редове - липсваш ми, любима, както винаги, но днес особено силно, защото океанът ми пее за теб и песента му е за живота, който имахме..."За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия ѝ съпруг, е заинтригувана: "Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?& ... |
|
Кабул през 70 -те години на XX в. Дванайсетгодишният Амир, останал сирак при раждането си, отчаяно копнее за одобрението на своя суров баща и решава да спечели състезанието по бой с хвърчила в Кабул, за да докаже, че от него ще излезе истински мъж. Но за да е пълна победата му, той или негов приятел трябва да улови последното прекършено хвърчило. Хасан, синът на слугата в техния дом, винаги е бил страхотен ловец на хвърчила и верен приятел на Амир. В деня на турнира Хасан му помага, но никой не подозира каква цена трябва да платят и двамата - единият е жертва на жестоко насилие, а другият е безмълвен наблюдател, чиято ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
Всичко хубаво рано или късно свършва, верни читателю - дори Стивън Кинг не може да съчини роман, който продължава вечно. Някои от вас може би са се поуморили от историята на Роланд, който продължава търсенето на Тъмната кула. Един скромен съвет - останете с него докрай, защото тази книга е последната от поредицата, а най-често последните неща са най-хубавите. Роландовият ка-тет остава единен, макар членовете му да са разпръснати в различни посоки и измерения на времето. Сузана-Мия се пренася от "Дикси Пиг" в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта ... |
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“ Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обявяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, наред с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас. Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, ... |
|
„Най-добрият литературен репортаж, който съм чел в Чехия.“ Мариуш Шчигел, носител на European Book Prize „Отличава се не толкова с епична, колкото с особена, в известен смисъл близка до тази на Милан Кундера, поетика.“ Ева Кантуркова, президент на Чешката литературна академия „Оригинална, сугестивна, майсторски написана.“ Градска библиотека, Прага „Книгата на Адам Георгиев ни възторгва с умно водения разказ, а заедно с това се наслаждаваме на деликатните поетични символи, които ни доставят удоволствие и утешение в този наш не толкова добър свят.“ Literární noviny „Правим аналогия с митовете на ... |
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ... |