Средновековният манастир Св. Равноапостоли Петър и Павел във Велико Търново и неговите съкровища

Книгата е посветена на църквата Св. Равноапостоли Петър и Павел - най-запазената постройка от периода на Второто българско царство в неговата столица Търновград (дн. Велико Търново). Тя е построена през 20-30^-те години на XIII в. от съпругата на цар Иван Асен II (1218 - 1241), царица Анна-Мария. До края на XIV в. храмът е сред най-важните столични църкви, а след превземането на града от османците през 1393 г. за малко става патриаршеска катедрала. През XV - XIX в. там и в манастира наоколо се намира седалището на Търновската митрополия.

Храмът отдавна буди интереса на изследователите. Кулминация в неговите проучвания са археологическите разкопки, проведени от двамата автори през периода 2008 - 2012 г. В рамките на пет сезона са разкрити оцелелите останки от развиващия се наоколо манастир и втора църква към него, наречена Св. Иван Рилски. Там за известно време през XV в. са пазени мощите на най-почитания български светец Иван Рилски. При разкопките са проучени манастирските некрополи, където са погребвани аристократи и богати граждани от XIII до XIX в. В тях са открити стотици прекрасни бижута от злато и сребро, които са представени в предлаганата книга.

Значително място в изследването е отделено на самия храм Св. Равноапостоли Петър и Павел. И днес той буди възхищение със стегнатите си пропорции и прекрасни стенописи. Те са изпълнени на три етапа - при построяването на храма през 20 - 30^-те години на XIII в., около средата на XV в. и в края на XVI в. Монументалната каменна декорация е съставена от десетки антични и късноантични капители, бази и колони, пренесени от различни древни градове. Средновековните архитекти са поставили тези детайли по местата им, като са се постарали да изградят своеобразен архитектурен ордер. Картината на интериорната украса се завършва от прекрасната мозайка в стил opus sectile, с каквато през XIII в. е бил покрит целият под на храма. Нейните аналогии отвеждат към най-добрите съвременни примери в Италия и Византия. А по фреските и каменните детайли са открити десетки врязани рисунки и надписи, даващи ценна информация за исторически събития, случили се през вековете.

Николай Овчаров е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей към Българската академия на науките, дипломиран професор в Международния славянски университет - Москва. Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Притежава сертификат за Обществено признат експерт, издаден от Националния конвент на експертите. Почетен гражданин на гр. Кърджали. Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Името му нашумя със сензационните открития в областта на археологията. Той е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникалните епископски златни одежди и беше проучен средновековният манастир Св. Йоан Продром в Кърджали. Венец на археологическата му дейност е разкриването на скалния град Перперикон и светилището на Орфей край с. Татул в Източните Родопи. Поради огромния интерес към открития от него скален град на траките Перперикон е взето решение за откриване на процедура по признаването му за световен паметник на ЮНЕСКО.

История на проучванията - Хитко Вачев
Исторически и археологически изследвания на манастира. Архитектура, стенописна украса, некропол - Хитко Вачев
Монументалната каменна декорация на църквите Св. Равноапостоли Петър и Павел и Св. Иван Рилски - Николай Овчаров
Надписи и рисунки графити, открити в църквата Св. Равноапостоли Петър и Павел и край нея - Николай Овчаров
Богатствата на средновековния манастир - Хитко Вачев, Николай Овчаров
Varia - Николай Овчаров, Хитко Вачев
Цитирана научна литература
Резюме на английски език
Образи, каталог