Обобщаващото заглавие на предлаганата на читателите книга -
КЛАСИЧЕСКИ КИТАЙСКИ НОВЕЛИ - само по себе си достатъчно разбираемо, в конкретния случай има все пак нужда от някои допълнителни разяснения. Защото всяко от трите понятия в заглавието, съотнесено с дадения контекст, всъщност е, ако се възприема буквално, не на място.
Да се спрем на ПЪРВОТО - класически. Историческият аспект на подход към думата отвежда към античността; културологическият - към европейския класицизъм от XVII в. нататък (освен ако не държим на граматически точното "класицистичен"); а обичайната лексика предлага понятието като еквивалент на нещо утвърдено и общоприето стойностно.
Колкото до ВТОРОТО понятие - китайски - това е дума, непозната и за самия Китай през цялата му няколкохилядолетна история. Там обобщаващото название Поднебесна се редува с названия на територията във времето на древността и като отделни царства (както твърди историографията, до 1800 на брой), след обединението им - названия на империята според наименованието на съответната династия, след приключването на династийния строй
- назоваване чрез понятията "джун" и "хуа" (буквално "джун" означава "централен", "средищен", а "хуа" -"процъфтяващ"); освен това "хуа" в много топоними предава семантиката на "китайски"; паралелно с това съществува и обобщаващото название "джунгуо" - "централна държава", отнасящо се за цялата територия.
Всички тези обяснения са необходими, за да може читателят да възприеме това, което чете, като явление във времето и пространството. Защото част от повествуванията възникват и носят проблематиката и белезите на епоха Тан (VII - X в.), докато друга част отразяват детайлно и многостранно особеностите на времето, когато Китай се управлява от последната в неговата история династия Цин или, както още я наричат, манджурска (XVII - XX в.). Така че "катайски" тези произведения са в нашите представи, което, всъщност, не е някакво изключение, тъй като в представите на почти цял свят тази огромна страна съществува назовавана с разнообразни неприсъщи за нея и нейния език названия.
ТРЕТОТО понятие също подлежи на разясняване, защото и то е заместител на оригинални китайски явления и названия. "Новела" в едни случаи заменя специфичен китайски повествувателен жанр с начало около VII век, т. нар. "истории за странното" ("чуанци"), характеризиращи белетристиката на епоха (или династия) Тан.
Във Втория случай става дума за повествувателни форми, които донякъде обобщават натрупания през вековете опит - историите на един от най-добрите представители на късната китайска белетристика, Пу Сунлин (XVII - XVIII в.), т. е. и това понятие трябва да се възприема условно, като носител на основната характеристика на произведенията - белетристични.
Това е една обединяваща черта. Има и втора - става дума за произведения авторски, произведения, свързани с конкретни, понякога твърде изявени личности. Това прави впечатление, тъй като след много популярните предшестващи повествувателни жанрове от типа на "сяошуо" ("кратки истории") или дори по-ранни, когато авторство липсва, сега вече белетристите, повествувателите или събеседниците в приятелски компании не се боят да излизат на бял свят, макар че в някои случаи това може да им струва скъпо. Т. напр. бихме си обяснили анонимността на една новела от времето на Тан, засягаща реална историческа личност.
Но да пристъпим малко по-конкретно към тези великолепни повествувания и техните автори - предлаганото четиво не е така увлекателно, както самите новели, но е необходимо, за да оставят новелите у читателите следа не само високоестетическа.
Времето на династия Тан е знаменателно в много отношения. Преди всичко, постигнатото тогава обединение на Китай дава възможност да възникне една от най-силните държави в света по онова време, стабилна вътрешно и авторитетна в политическо и икономическо отношение за редица далекоизточни и средноазиатски държави и племена.
В областта на културата през този период може да се говори за истински разцвет. Точните науки, особено математиката, отбелязват такива достижения като създаване на обобщаващия труд "Древна аритметика", установяване на астрономически и физически закони и т. н. Ако си послужим пак с цифрите, дори като вземем под внимание тяхната относителна за онова време точност, можем да говорим за съществуването на една армия от 3260 учени-математици през VII век! Още по-рано, около VI век, е зарегистрирана появата на ксилографията. Огромните императорски, държавни и частни библиотеки (в тях понякога се наброяват по стотина хиляди "дзюана", т. е. свитъка, тома!) се попълват вече много по-изобилно и по-редовно, избягната е опасността от изчезване на редки, трудно и бавно размножавани ръкописи.
Подемът на градовете в империя Тан може да се илюстрира най-ясно с примера на столицата - Чанан. Според достигналите до нас сведения Чанан е бил град с два милиона население, един от най-оживените някога политически, търговски и културни центрове на азиатския свят.
Бора Беливанова
Рейтинг: 9.33 / 6 гласа 
