За фонологичния статус на меките съгласни във влашкия диалект в Северозападна България

Монографията За фонологичния статус на меките съгласни във влашкия диалект в Северозападна България разглежда проблема за наличието на меки консонанти във влашкия диалект, използван в селищата на северозапад от гр. Видин. В изследването с термина влашки диалект се означава разговорната реч на билингвите от крайния български Северозапад, която в основата си е румънски по произход диалект, силно повлиян на всички равнища (и най-вече на лексикално) от българския език. Заради интерференцията от българския език, този дакорумънски диалект (в диахронен план) днес вече не съвпада напълно с нито един от румънските диалекти на север от р. Дунав. След проведените експерименти и анализ на записана влашка реч се достига до изводите, че: Първо: По фонетични (акустични) характеристики влашките меки съгласни в краесловие и в средисловие не се различават от книжовно българските средисловни меки съгласни и от по-голямата част източнобългарски меки съгласни в средисловие и в краесловие, тъй като езиковият развой на консонантизма в български и румънски е сходен, в резултат на лексико-фонетичното и на фонологичното влияние на българския език върху румънския език, а оттам и върху влашкия диалект. Второ: Въпреки силното влияние на българския език бреговският влашкия диалект запазва меките консонанти в краесловие, чрез което се доближава до румънския книжовен език. Трето: Мекостта в краесловие има фонологично релевантен характер и изпълнява форморазличителни функции - диференцира ед. от мн. число при имената от м. р. и 1 л. от 2 л. ед. ч. сег. време при някои от глаголите.

Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий
Велико Търново 5003
ул. Теодосий Търновски №2
rector@live.uni-vt.bg

Предговор
Увод

• Обект, цел, задачи и методи на изследването
• Основни изследвания върху влашките и българските диалекти в крайния български Северозапад
• За палатализирането и палаталността на консонантите (някои терминологични уточнения)

Езиковата ситуация в крайния български Северозапад

• Историко-демографски данни за изследвания район
• Формиране на съвременната езикова ситуация

За статуса на меките съгласни в българския и румънския език

• Меките съгласни в българския език
• Меките съгласни в румънския език

За статуса на меките съгласни в бреговския влашки диалект

• Меките съгласни и неточното им отразяване в румънски лингвистични атласи
• Сонори
• Сонор р'
• Сонор н'
• Сонор л'
• Сонор м'
• Звучни шумови съгласни
• Консонант в'
• Консонант б'
• Беззвучни шумови съгласни
• Консонант п'
• Консонант т'
• Консонант к'
• Експериментално проучване на консонантите в бреговския влашки диалект
• Преградни консонанти
• Лабиални (б', п')
• Алвеолни (д', т')
• Гутурални (г', к')
• Проходни консонанти
• Лабиални (в', ф')
• Преднонебен ш'
• Назални консонанти (м', н')
• Вибрантен консонант (р')
• Латерален консонант (л')
• Дистрибуция на меките съгласни в бреговския влашки диалект
• Лабиални консонанти (б', п', в', ф', м')
• Консонант б'
• б' в началото на думата
• б' в средата на думата
• във фонетична позиция
• във фономорфологична позиция
• б' в края на думата
• във формите за образуване на множествено число при имената
• във формите на глаголите за 2 л. ед. ч. сег. време
• Консонант п'
• п' в началото на думата
• п' в средата на думата
• във фонетична позиция
• във фономорфологична позиция
• п' в края на думата
• във формите за образуване на множествено число при имената
• във формите на глаголите за 2 л. ед. ч. сег. време
• Консонант в'
• в' в началото на думата
• в' в средата на думата
• във фонетична позиция
• във фономорфологична позиция
• в' в края на думата
• във формите за образуване на множествено число при имената
• Консонант ф'
• ф' в началото на думата
• ф' в средата на думата
• във фонетична позиция
• във фономорфологична позиция
• ф' в края на думата
• във формите за множествено число на съществителни имена
• Консонант м'
• м' в началото на думата
• м' в средата на думата
• във фонетична позиция
• във фономорфологична позиция
• м' в края на думата
• във формите за образуване на множествено число при имената
• във формите на глаголите за 2л. ед. ч. сег. време
• Алвеолни консонанти (д', т', ш', р', н', л')
• Консонант д'
• д' в началото на думата
• д' в средата на думата
• във фонетична позиция
• във фономорфологична позиция
• Консонант т'
• т' в началото на думата
• т' в средата на думата
• във фонетична позиция
• във фономорфологична позиция
• т' в края на думата
• във формите за образуване на множествено число при имената
• във формите на глаголите за 2 л. ед. ч. сег. време
• Консонант ш'
• ш' в края на думата
• във формите за образуване на множествено число при имената
• Консонант р'
• р' в средата на думата
• във фонетична позиция
• във фономорфологична позиция
• р' в края на думата
• във формите за образуване на множествено число при имената
• във формите на глаголите за 2 л. ед. ч. сег. време
• Консонант н'
• н' в началото на думата
• н' в средата на думата
• във фонетична позиция
• във фономорфологична позиция
• н' в края на думата
• във формите за образуване на множествено число при имената
• във формите на глаголите за 2 л. ед. ч. сег. време
• Консонант л'
• л' в началото на думата
• л' в средата на думата
• във фонетична позиция
• във фономорфологична позиция
• л' в края на думата
• във формите на глаголите за 2 л. ед. ч. сег. време
• Гутурални консонанти (г', к')
• Консонант г'
• г' в началото на думата
• г' в средата на думата
• във фонетична позиция
• Консонант к'
• к' в началото на думата
• к' в средата на думата
• във фонетична позиция
• к' в края на думата
• във формите за образуване на множествено число при имената
• във формите на глаголите за 2 л. ед. ч. сег. време
• Обща класификация на меките консонанти в бреговския влашки диалект
Заключение
Библиография
Приложение