Понякога имам чувството, че съм живял в два живота. Всичко, което беше преди, е толкова невъзможно днес, колкото и това, което става днес, бе невъзможно да се случи преди. Предполагам, че подобно чувство в различна степен са изпитвали повечето хора от моето поколение и с моята съдба.
Мина време и сега ми е мъчно за всички. Дори и за майор Николова от Четвърто районно, която ме изхвърли от квартирата заедно с багажа и ръкописите на моите книги, защото нямах софийско жителство. Тя вероятно е една прекрасна жена, служителка, съпруга и майка... а може би вече и баба. Ако някога прочете тези редове, нека знае, че не й се сърдя... И ако може, да ми прости, че ги написах. Единственото, с което тя и други добри хора в онзи живот можеха да ми помогнат, бе да не изпълняват служебните си задължения с прекалено усърдие. А тя не беше от тези, които се престараваха. Благодаря й...

Опитвам се напоследък да си отговоря на някои въпроси:

• Кога и защо написах този роман?
• Кой бях аз тогава?
• Какъв беше онзи живот?
• Защо никой досега не издаде роман “Софийско жителство”?
• Защо сега издавам този роман?
• Кой съм аз сега?
• Какъв е този живот?

И колкото повече се мъча да търся отговорите, толкова повече се убеждавам, че отговорът е само един: Просто всичко е любов. Бях гладен несретник и аутсайдер, който вярваше в толкова много неща... пишеше книги... но така и не успя да се научи да се харесва... на тях... Сега съм преуспял, сит съм и давам хляб на другите... не пиша книги... другите гледат да ми се харесат... не вярвам в нищо друго, освен в любовта...

Тодор Костадинов е роден на 4 август 1959 г. в град Сунгурларе, Бургаско. Животът му е свързан с Пловдив, където завършва Математическа гимназия и записва българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”. През 1984 г. завършва същата специалност в СУ „Климент Охридски”. Работил е като учител по литература в Кремиковци. От 1986 до 1992 г. работи като журналист в различни вестници и списания. В момента е собственик на фирма. Печатал е свои произведения в почти всички литературни издания. През 1986 г. дебютира едновременно с две книги – сборника разкази „Девет дни в Париж” (изд. „Народна младеж”) и повестта „Забрави страха, Филипе” (Военно издателство). През 1996 г. след 10 години мълчание излиза от печат третата му книга „Признай, че мислиш за мен” (изд. „Св. Георги Победоносец”), писана в началото на 80-те години на миналия век и обиколила почти всички български издателства преди 10 ноември 1989 г.
Романът „Софийско жителство”, писан през пролетта на 1984 г., има същата съдба. „Софийско жителство” е последната книга на Тодор Костадинов. Той е и последната му среща с неговите читатели.