Виден общественик, юрист и бивш политик, но и човек на изкуството, поет и мислител - това е
Илко Димитров, който умело насища произведенията си с равни дози разум и душевност. Поезията му често задава трудните, но така необходими въпроси, извежда на преден план екзистенциалните теми, касаещи човешкото битие, живота, смъртта, търси смисъла на съществуването и мястото ни във Вселената.
Илко Димитров е роден през 1955 г. в София. Автор е на книгите: Опит за определение, поезия, 1989; Приказки за Попо, книга за деца, 1992; Обратен водопад, поезия, 1995; Вселена по здрач, поезия, 1998; Паркът, поема, 1999; Трите кошници, поезия, 2000; Разчленяване, поема, 2001; Двамата съдружници, есета, 2007; Бяло, избрана поезия, 2008; Продавачът на конци, поема, 2009; Бог в Ню Йорк, проза, 2010; Четири, поезия, 2011; Това едно / можеш ли го, поезия, 2013; Черно, избрана поезия, 2018;
Приближение, поезия, 2019;
Изчезване на времето, поезия, 2021; Веднъж през август, поезия, 2023. Ностел е на наградите Годишна награда на Сдружението на българските писатели за поемата Паркът (1999); Национална награда за поезия Иван Николов за поемата Продавачът на конци (2009).
Книгата е част от поредицата
Библиотека поезия на
УИ Св. Климент Охридски.