Eugene Onegin

When the world-weary dandy Eugene Onegin moves from St Petersburg to take up residence in the country estate he has inherited, he strikes up an unlikely friendship with his neighbour, the poet Vladimir Lensky. Coldly rejecting the amorous advances of Tatyana and cynically courting her sister Olga - Lensky's fiancee - Onegin finds himself dragged into a tragedy of his own making.

Eugene Onegin - presented here in a sparkling translation by Roger Clarke, along with extensive notes and commentary - was the founding text of modern Russian literature, marking a clean break from the high-flown classical style of its predecessors and introducing the quintessentially Russian hero and heroine, which would remain the archetypes for novelists throughout the nineteenth century.

This edition also contains an appendix with passages excluded by Pushkin from the 1837 edition, as well as extra material about the author's life and works and a carefully selected bibliography.

The book is part of the Alma Classics Evergreens series by Alma Books.

You can also find the edition in Bulgarian - Евгений Онегин.

Александър Сергеевич Пушкин е велик руски поет, писател, драматург, критик и есеист, създател на съвременния руски литературен език. Творбите му са писани под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите - смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и оказва влияние на по-късните руски писатели. Голяма част от произведенията на Пушкин са считани от критиците за шедьоври, други са екранизирани, а трети - дават основа за множество музикални произведения, например операта на Чайковски "Евгений Онегин" (1879 г.) или "Борис Годунов" на Мусоргски (1874 г.). Писателят е известен и с приказките си за деца, като най-популярната му такава и до днес си остава "Рибарят и златната рибка".

Александър Пушкин е роден на 6 юни 1799 година в Москва. Израства в една високо образована среда - баща му беше истински ценител на литературата и разполагаше с огромна библиотека. Домът на Пушкин често бе посещаван от хора като Карамзин и Жуковски. Малкият Александър обичаше да прекарва голяма част от времето си с чичо си Никита Козлов, който беше поет. Не на последно място, роля в образованието и възпитанието на момчето играят френските гувернанти, които го научават на отличен френски език и любов към четенето на книги.

През 1811 година Пушкин се записва в престижния императорски лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург, където прекарва около шест години. По това време почти всички студенти пишат стихове, но предимството на Александър в тази сфера е безспорно. След завършването на лицея той се присъединява към Колегията на външните работи. Скоро след това обаче вместо да работи, цялото си време отдава на творчество. Потапя се в кипящия и културен живот на столицата, става член на литературно-театралното общество "Зелена лампа". В този период се появяват и стихотворенията "Ha Чаадаев" (1818 г.), "Волност" (1818 г.) и "Село" (1819 г.), в които намира отражение борбата срещу беззаконието и самодържавието за свободата и независимостта на руския народ. Още докато учи в лицея Александър започва да работи върху поемата си "Руслан и Людмила", която завършва през 1820 година. В нея поетът се обръща към историята на руския народ и широко се позовава върху старинните народни предания. Темата и стилът на поемата предизвикват разнопосочни реакции, които след прогонването на Пушкин от столицата се превръщат в шумни полемики. По-късно поемата заедно с "Цигани", "Полтава" и романа в стихове "Евгени Онегин" е включена в сборника с избрани стихотворения и приказки "Вакхическа песен". Скоро след това, през 1823 година Пушкин е изпратен да служи на граф Воронцов в Одеса. През този период той създава няколко романтични поеми - "Кавказки пленник", "Бахчисарайски фонтан", "Братя разбойници" и др. Публикуването на "Кавказки пленник" (1822 г.) превръща поета във водеща фигура в руската литература и му донася голяма слава, която го съпътства до края на живота му. През 1824 година Александър е изпратен в Михайловское, където работи над романа си "Евгений Онегин", "Борис Годунов" и други. Разбрал за въстанието на декабристите, през 1825 година Пушкин унищожава част от автобиографичните си записки и скоро след това се мести в Кавказ. Заради ширещата се чумна епидемия през 1830 година, Александър е принуден да се застои в Болдино. По това време той създава множество произведения, сред които "Приказка за попа и неговия работник Балада", "Малки трагедии", както и последните глави на "Евгений Онегин". Този период се смята за един от най-продуктивните в живота на поета.

Последните години на Пушкин са помрачени от лошите му отношения с царя и влиятелните кръгове в страната. При тези обстоятелства е трудно да се занимава с творчество, но именно тогава той написва историческия роман "Дъщерята на капитана", "Медният конник" и повестта "Дама Пика", която впоследствие е включена в сборника му с прозаични произведения "Виелица".

За да защити своята чест и честта на семейството си през 1837 година Пушкин предизвиква на дуел Жорж Дантес, който според слуховете е считан за любовник на жена му Наталия Гончарова. По време на дуела Александър е ранен смъртоносно. Два дни по-късно, на 10 февруари 1837 година Александър Сергеевич Пушкин умира, оставяйки на света голямото богатство, което творчеството му носи.

Alma Books
София, 1528
бул. Христофор Колумб 64
distribution@orange-bg.com