"На 29 октомври 2018 г. полет 610 на Lion Air – Boeing 737 MAX, изчезва от небето. Тринайсет минути след като самолетът излетял от международното летище в Джакарта, контролната кула изгубила връзка с пилота.1 В 7,30 ч. властите съобщиха, че самолетът е паднал в морето на няколко километра от индонезийското крайбрежие. Два дни бяха необходими, за да се установи самоличността на първата жертва, а при издирвателната и спасителна операция стана ясно, че всички 189 души на борда, както и шестимата членове на кабинния екипаж и двамата пилоти, са загинали при катастрофата. Самолетът бил непокътнат, когато паднал от небето, но се пръснал при удара, като дори най-здравите му части били унищожени от изключителната сила, с която се сблъскал с водата.
По-късно следователите открили, че проблемът е в сензора за ъгъла на атака (Angle-of-Attack – AOA). По някаква причина заради неизправния сензор самолетът се наклонил четири пъти при предишния полет и още няколко пъти при следващия, водейки до фаталната катастрофа на 29 октомври. Всеки път, когато самолетът се накланял, пилотът се опитвал отново да го издигне, но мощта на машината надделявала над усилията му. Boeing се опита да обвини екипажа, че не е разбирал системите, които биха му позволили да поправи грешката. Междувременно друг самолет, полет 302 на Етиопските авиолинии, също 737 MAX, беше сполетян от съдбата на полет 610 на Lion Air. Самолетът излетял от международното летище „Боле“ в Адис Абеба в 8,38 ч. на 10 март 2019 г. и след две минути пилотът се свързал с контролната кула, за да съобщи за „грешка по време на полета“. Носът на самолета започнал да се накланя надолу, което довело до пропадането на машината в небето. Пилотите изгубили контрол върху самолета и се опитали да вдигнат отново носа ръчно. В 8,48 ч. контролната кула изгубила връзка с екипажа.9 Полет 302 на Етиопските авиолинии пропаднал надолу и се разбил в земята със скорост от 1130 км/ч. Отломките от самолета се разлетели в голям радиус, а образуваният при удара кратер бил широк 28 м и дълъг 37 м. Всички 157 души на борда на самолета загинали на място.
Една година след катастрофата Етиопската агенция за гражданско въздухоплаване публикува междинен доклад с резултатите от разследването си. То установи, че сензорите за ъгъл на атака на самолета са се повредили и са давали различни показания за всяко крило, това задействало системата MCAS, вследствие на което носът на самолета се наклонил надолу. Докладът потвърди, че екипажът и пилотите са спазили точно всички процедури, но не са успели да предотвратят катастрофата. Инцидентите със 737 MAX се случиха в лош момент за Boeing, която гасеше пожари навсякъде. Предишният модел на компанията, 787 Dreamliner, не само беше доставен с голямо закъснение и надхвърлен бюджет, а и бе обременен с технически и конструктивни недостатъци. В резултат на такъв недостатък батериите на самолета се запалиха, повреда, която в крайна сметка наложи приземяването на цялата флотилия.
Пропуските при Dreamliner могат да бъдат отдадени на стратегията за намаляване на разходите и за пестене на време, които се наложиха в Boeing през последните десетилетия. Хари Стоунсайфър, бивш главен изпълнителен директор на вече несъществуващата самолетостроителна компания McDonnell Douglas (фалирала фирма, която се сля с Boeing с помощта на американската държава, както ще видим по-късно), стана главен изпълнителен директор на Boeing през 2003 г. Стоунсайфър беше протеже на Джак Уелч, бивш главен изпълнителен директор на General Electric. Той промени компанията до неузнаваемост, извеждайки на преден план финансовия аспект в дейността ѝ, и установи политика на съкращаване на време и средства, която завърши със скандали като изхвърлянето на отровни химикали в река Хъдсън. В крайна сметка Стоунсайфър беше принуден да се оттегли от Boeing, а съпругата му го напусна, след като стана ясно, че е имал интимна връзка с жена на ръководна позиция в компанията."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
