Тая жена животът.
Йордан Радичков - от Дописник до Класик

Йордан Радичков Времетраене: 1:39 мин. Уютната хижа в Швейцария Джули Каплин Времетраене: 1:17 мин. Седемте чудеса на античния свят Бетани Хюз Времетраене: 1:10 мин. Безразсъден Елси Силвър Времетраене: 1:26 мин. Пътетърсача Зунк и възкресението на потъналия град Николай Новкиришки Времетраене: 1:03 мин. Под каската на дявола Невена Иванова Времетраене: 1:05 мин. Нов модел на здравето и болестта Джордж Витулкас Времетраене: 1:15 мин. Ухото на света Виолета Христова Времетраене: 0:53 мин. Пакетът Себастиан Фитцек Времетраене: 1:21 мин. Доброто сърце. Приказки Боян Боев Времетраене: 1:10 мин. Хилядите есени на Якоб де Зут Дейвид Мичъл Времетраене: 1:04 мин.

Йордан Радичков е литературният аналог на Алберт Айнщайн. Великият учен е имал тройка по физика, но създава теорията на относителността. Писателят трудно връзвал тройката по литература в берковската гимназия, защото не можел (или не искал?) да пише по канона: увод, изложение, заключение. Но вкара българската литература в европейски образ и световно подобие.

Как младежът от този пусти Северозапад тръгна като редови дописник във вестник Народна младеж и се превърна в най-големия български писател? Как, без да е учил в университети и литературни институти, създаде нов, неповторим стил в българската литература? Какви бандери белязаха живота му?

Защо верблюди пресичаха пътя му, как свраки, врани и врабчета облитаха душата му и как жаби клечаха до пишещата му машинка, докато той примамваше скитащите думи, целуваше ги по муцунките и ги подреждаше по най-вълшебен начин? Коя е мистерията, която превръща един пишещ човек от маломерно селце в световен писател. Ето как извървя част от своя път Йордан Радичков.

"Завършва гимназия с успех 3.23

След прогимназията в село Гаганица и Семинарията Йордан учи в Берковската гимназия Д-р Иван Панов. Съученикът му Иван Войков го описва като скромна натура, среден на ръст, с крехка физика и изпъкнала брадичка, с одухотворено лице. Заради нея съучениците му викат Брадичката и по-често Попето, понеже е учил в Духовната семинария. Бил голям зевзек, винаги усмихнат и голям оптимист.

Веднъж в час по физика учителката пита Йордан кога имаме равновесие. На Бабин ден, отговаря почти без да се замисля ученикът. Класът избухва в смях. През 2004 г. Радичков напуска този свят точно на Бабинден. В спомените си от това време писателят разказва, че всеки от учениците имал само по една тетрадка за целия курс на обучение. В нея записвал всичко от изучаваните предмети. Събират се по десетина ученици над един учебник. Тогава бяха мътни години... Но криво-ляво покрай тази мътилка, май че всички завършихме, връща се в спомените си писателят.

Тогава учениците пишели много свободни съчинения - от 1. клас до завършването на гимназията. Водели ги да събират буков жълъд за разсадници в Берковския балкан и след това всеки ученик описвал преживяванията и впечатленията си. В гимназията правили стенвестници, в които Йордан пишел стихотворения. Предполага, че е бил влюбен в някое от момичетата. В Берковската гимназия като реликва се пази свидетелството на ученика Трайков. Свидетелството е под № 57 и е датирано на 17 октомври 1949 г. В него пише: Йордан Димитров Трайков е роден на 6 октомври 1929 г. в с. Калиманица, околия Берковска. По народност българин, гражданин, е завършил пълен курс на седмокласната...

Тук рождената му дата е сгрешена. Роден е на 24 октомври, а не на 6-и. Берковската смесена общообразователна гимназия през май 1947 г. без зрелостен изпит като редовен ученик, гдето е изучавал следните предмети: български, руски и френски езици, алгебра, геометрия, физика, астрономия, химия, естествена история, география, философска пропедевтика и физическо възпитание и е показал последната година успех и поведение както следва...

Ученикът Йордан Трайков има оценки добър 3.50 по български език и литература, френски език, история и философска пропедевтика. По физическо възпитание е оценен с добър 4 и по всички останали предмети има среден 3. Общ успех - 3.23. Поведение - примерно (6). Това свидетелство, подписано от директора на гимназията и подпечатано с училищния печат, удостоверява, че Йордан Димитров Трайков, съгласно член 70, алинея 4 от Закона за народната просвета, се ползва от правата, които законите в страната предвиждат за лица със средно образование, без право да следва в по-горна степен училища.

Към това свидетелство в архива на гимназията се пази и собственоръчно написано от Йордан Трайков заявление до директора на училището: През учебната 1948 / 49 г. се явих на поправителен изпит през септемврийската сесия, но бях скъсан. Моля да ми бъде издадено удостоверение за завършен 7. клас през учебната 47 / 48 г., необходимо ми за постъпване в Н.Ш.З.О. Уверен, че молбата ми ще бъде удовлетворена, оставам с почит (подпис). 17 октомври 1949 г.

Младежът наистина учи няколко месеца в НШЗО в Горна Баня, след това във Военно-политическото училище Сталин. Заболява от туберкулоза и е изпратен в санаториума в Искрец, правят му тежка белодробна операция и го лекуват 6 месеца, още две години и половина е в компанията на жълтата гостенка. Въпреки и с неособено висок успех в дипломата, както и тежкото заболяване, въображението на ученика Трайков не спира да работи. Той споделя с Галилей Симеонов, бъдещия известен художник, че пише роман със заглавие По коловоза. Ти като художник ще гипсираш моите герои и ще направим една библия на XX век...
Идеята на младежа Йордан Димитров не остава само в прахоляка на с. Калиманица. След години той написва разказа Двадесети век, а един от сборниците е озаглавен Нова библия.

В романа си Прашка, писан през 1994 г., разказва следното за Берковица: Познавах градчето добре, тук бях учил гимназия, с което се и приключи моето образование още в петдесетте години. В градчето влязох след войната с цървули и с една бозова плетена фланела и излязох от него със същата бозова фланела, само че вместо цървули се бях сподобил с един чифт следвоенни обуща с дървени подметки от варен бук и със свидетелство за средно образование. За съжаление, никой досега нито ми е искал това свидетелство, нито пък е ставало нужда да го показвам някому или някъде.

Освен Йордан Димитров Трайков Берковската гимназия завършват и други известни български творци: художникът Доньо Донев, поетите Младен Исаев, Асен Босев и Иван Давидков, писателите Емил Манов, Емил Коралов, Никола Русев, Радослав Михайлов, който също е роден в с. Калиманица, певецът Орлин Горанов...
Нейни възпитаници са и акад. Георги Близнаков, проф. д-р Боян Ничев, проф. д-р Добрин Спасов, проф. д-р Михаил Герасков, проф. д-р Ангел Кирков, проф. д-р Цено Петров и др."
Из книгата

Труд ООД
София 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
nelly@trud.cc