"Ятаган и Меч" е исторически роман в пет части. Това е увлекателен разказ за живота на двама братя, насилствено разделени един от друг. Единият бива избран за еничар, а другият става защитник на народа – хайдут. В книгата се разказва за това как въпреки че двамата се намират на едни и същи места, възприемат живота по различен начин и живеят в различни светове. Петлогията е драматичен разказ в духа на най-добрите балкански истории, в които има страст, любов, предателство, измама, сблъсък на две култури, на две религии и на два характера. Книгата изследва в дълбочина балканската душа и дава отговори на много ... |
|
|
Фатална автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен, преобърнала живота на младата му съпруга - българска журналистка. Сурова истина, изплувала на повърхността. И смело навлизане в дълбините на родовата история, в които тя ( Катерина , Жената, Пречистващата се) търси себе си и от които изтръгва енергии за справяне с болката... Това е само сюжетната рамка на романа "Гръцко кафе". Сплитайки автобиографично и фикционално, историческо и интимно, той дръзко разтваря пластовете на времето и се вглежда в разломите му, спотаили първични сили, стари конфликти и стереотипи. Всъщност "Гръцко кафе" е разказ за ... |
|
|
В книгата Спасете нашите души! Стефан Цанев е представен не само със стиховете си, но и с творчеството си в немерена реч, както и с две от най-емблематичните пиеси - Процесът против богомилите и Последната нощ на Сократ. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Книгата е част от поредицата Българска класика на издателство Захарий Стоянов . Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 година в село Червена вода, Русенско. Завършва математическа гомназия в Русе, журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут, учи и право. Работи като журналист ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
|
Литературна критика и публицистика ... "Ако трябваше сега да избирам пътя си, пак щях да избера да извървя същия. Беше трудно време на изпитания, на проверки, време на търсения, на падане, на ставане. Аз харесвам сложни драматични времена, защото те приличат много на Космоса - всичко е преплетено и сам трябва да уловиш нишката, за да стигнеш донякъде в твоя Космос." Евтим Евтимов ... |
|
|
От авторката на "Да остана ли?". ... Минали са три години, откакто любовта на Адам е спасила Миа след катастрофата, опустошила живота ѝ... три години, откакто Миа е излязла от живота на Адам. Сега двамата живеят в противоположни краища на страната: Миа е изгряваща звезда от "Джулиард", а Адам е любима плячка на таблоидите заради статута си на рок звезда и заради прочутата си приятелка. Когато Адам остава сам в Ню Йорк, случайността отново го събира с Миа за една последна нощ заедно. Докато се разхождат из града, превърнал се в нов дом за Миа, двамата си припомнят миналото и разтварят сърца за ... |
|
|
"Книгата на Бойчо Огнянов беше за мен щастливо откритие. Когато видях за първи път ръкописа, очаквах, че ще прочета просто един спомен от Белене – факт, който сам по себе си, както вече казах, заслужава адмирации. Споменът обаче се оказа един от най-вълнуващите, които съм чел. На всичкото отгоре – много автентичен. Дано книгата стигне до ръцете на повече читатели. Бившите лагерници и затворници от комунистическия режим лека-полека си отиват – не бива истината за онова време да си отиде с тях. Не съм прекален оптимист – днес тя може и да не обърне вниманието, което заслужава, върху себе си. Но един ден ... |
Рейтинг: 10.00 / 6 гласа 
