Българската литература класика във филмовото изкуство

Излезе от печат фундаменталното монографично изследване Българската литературна класика във филмовото изкуство с автор доц. дн Владимир Донев. Ще цитираме рецензентите на изданието, за да не прозвучи помпозно за някого определението фундаментално - проф. д-р Радослав Радев: "Ясен е оригиналният характер на изследването и подходите към филмовото изкуство впечатляват с находчивостта, с необичайните гледни точки, които се възприемат до степен на изненада от продуктивността на творческите решения. И нещо повече - активират възприятията на читателя да пожелае ново връщане към филма и литературната творба", и проф. дфн Маргрета Григорова: "Класически стабилен вид има композицията, поделена на три основни части (с глави и подглави). Първата част изяснява и описва теоретичните и методологичните му основи, втората част е поредица от анализи на филмови творби (на авторов принцип), третата се спира на избрана колекция от филмови портрети на български автори. Монографичният текст е написан с академичен, но и творчески език, обединява антологичното, енциклопедичното, концептуалното и инвентивното и със сигурност ще бъде настолна книга и базисен труд с активно приложение."

И мнението на българския режисьор проф. д-р Станимир Трифонов: "Отговорно заявявам, че разполагаме с абсолютно новаторско и уникално българско теоретично съчинение, комфортно подвизаващо се както на границата между литературознанието и кинознанието, така и на синора между българската литература и националния кинематограф. Подобно явление в полето на българската култура следва да бъде оценено по достойнство и приветствано."

Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий
Велико Търново 5003
ул. Теодосий Търновски №2
rector@live.uni-vt.bg

Увод
Теоретични и методологически основи

• Теория на филмовата адаптация
• От литературата към екрана
• Екранизацията като полидиалогична структура
• Фази в процеса на адаптацията
• Драматизация, адаптация, постмодерна адаптация и терминология в теорията за филмовата адаптация
• Екранизацията като превод и интерпретация
• Екранизацията в светлината на жанрологията и на историческата поетика
• Филмовата адаптация като процес и резултат
• Взаимодействие между адаптацията и литературния канон
• Филмовата адаптация в полето на сравнителните и интермедиалните изследвания
• Семиотични концепции за езика на киното
• Метафората език на киното
• Специфика на кинематографичния знак. Основни единици на изображението в киното
• Възгледите на Роман Якобсон
• Структурно-семиотичният метод на Юрий Лотман
• Други концепции за същността на филмовото означаване
• Пиер Паоло-Пазолини
• Ролан Барт
• Емилио Гарони
• Киното: език или езикова дейност?
• Голямата синтагматична следа на изображението
• Осемте синтагматични типа.
• Многокодовата природа на киното в труда на Кристиан Мец Реч и кино (1971)
• Текстова система
• Семиотика на филмовия звук
• Филмова наратология
• Подходът на формалистите
• Неоформалистката тенденция през 80-те години на ХХ в. Разказването в игралния филм. Концепцията на Дейвид Бордуел
• Подходът на структуралистите към наратива
• Структура на повествованието в художествената литература и във филмите. Сиймор Чатмън в История и дискурс
• Проблемът за гледна точка в киното. Основни постановки в теорията Едуард Браниган
• Фокализация и филтрация
• Екранизацията в обучението по литература. Интегралният подход в изучаването и в университетското хуманитарно образование
• Наративният и текстовият анализ на филма в постановката на Реймон Белур
• Транспониране и прекодиране в междусемиотичния превод при екранизацията
• Моделът на Наталия А. Агафонова като действащ механизъм за анализ
• Кинематографичната интермедиалност в анализа на филмовата творба

Филмовите адаптации на българската литературна класика. Портрети, анализи, фрагменти

• Иван Вазов. История, фикция и характерология във филмовите адаптации
• Захари Стоянов. Незабравимите апостоли на свободата
• Алеко Константинов. Бай Ганьо във филмовото изкуство
• Живите и вълнуващи адаптации по творби на Елин Пелин от 50-те години на ХX в
• Йордан Йовков в нашето кино
• Адаптациите по романите Тютюн и Осъдени души на Димитър Димов - в христоматията на българските екранизации
• Димитър Талев. Иконостасът като екранизация на Железният светилник
• Епическият образ и кинематографичният поглед в адаптирането на новелата Крадецът на праскови
• Три фрагмента за екранизацията на Емилиян-Станевите творби (Иван Кондарев, Търновската царица, Язовецът)
• Гротеската и поетичната структура във филмите Привързаният балон и Последно лято по Иордан Радичков
• Ивайло Петров. Множествената гледна точка в романа и във филма Хайка за вълци

Образите на българските писатели във филмовото изкуство - интермедиални ракурси

• Скръб за Ботев. Една неочаквана интерпретация на Ботевата саможертва във филма Свобода или смърт на Никола Корабов (1968)
• Образът на поета във филма Дело 205/1913 П. К. Яворов (1983)
• Филмът притча Поетът и дяволът - интертекстуални и интермедиални аспекти в изображението (Христо Смирненски)
• Да не позволяваме поет да загине (Петя Дубарова)

Заключение
Abstract
Използвана литература