Предизвикателството

Предизвикателството Ел Кенеди Времетраене: 0:57 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Аз съм момичето, по което никой не се заглежда... но в колежа ще се превърна в център на вниманието.

Винаги съм се притеснявала как изглеждам - определено не съм от онези плоски като дъска момичета, на които всичко им стои като излято. Имам си достатъчно извивки и да, забележителни гърди. Надявах се в колежа да намеря приятелки, ала за беда попаднах в сестринство, пълно със зли кучки. За да се впиша, трябва да ги победя в собствената им игра, като приема глупавото им предизвикателство.

Готова съм на всичко. И това всичко е да съблазня най-сексапилния мъж, който някога е носил хокейния екип на Брайър. Конър Едуардс има две хобита - бурните запивания и свалянето на всяка мацка, която се изпречи на пътя му. Той е мъжът, в когото се влюбваш само за да осъзнаеш, че за него всичко е игра и вече не си интересна.

Но аз извадих късмет и вместо да ми се присмее, Конър продължава преструвката и показно ме представя като свое завоевание. И няма намерение да се отказва - той обича игричките и да натрием носовете на завистливите кифли в сестринството му се струва забавно. Ала колкото повече го опознавам, толкова по-трудно ми е да му устоя. Предизвикателството се превръща в наказание. Но съм готова да го изтърпя, ако той е наградата.

Книга четвърта от поредицата Briar U от Ел Кенеди.

"Петък вечер е и аз наблюдавам как най-забележителните умове на моето поколение се съсипват с желирани шотове и сини коктейли, които се сипват от картонени кутии, побиращи по четиресет литра. Тела, облени в пот, се гърчат полуголи, обезумели, хипнотизирани от вълни, които изпращат електронна възбуда на подсъзнателно ниво. Къщата е натъпкана от стена до стена с бакалаври по психология, които избиват недоволството си към родители или непонятна бъдеща кариера като магистри по бизнес администрация. Студенти по политически науки посяват семената за чекове за изнудване, които ще пишат след десет години. С други думи, говорим за типичното парти на братство.
– Ти забелязала ли си, че танцовата музика донякъде прилича на звуците, които издават хора, които правят секс? - подхвърля Саша Ленъкс. Тя е застанала до мен в един ъгъл, където сме се скрили между старинен часовник и лампион с надеждата да се слеем с мебелите. Тя разбира. Това е първият ни уикенд след пролетната ваканция, тоест ежегодното Махмурлийско пролетно парти в къщата на нашето сестринство Капа Ши. Едно от многото събития, които ние със Саша приемаме като задължително забавление. Като членове на Капа сме длъжни да присъстваме, дори да означава, че просто трябва да ни видят, без да е нужно да участваме в купона.

– Нямаше да е толкова досадно, ако поне имаше някаква мелодия. Това... - Саша мръщи нос и извива глава, когато чува сирена, която вие от уредбата, преди да се чуе тътенът на поредния бас. – Това е някаква гадост, която ЦРУ е приложило върху дрогирани наркомани, използвани като опитни зайчета. Кашлям приглушено, почти се давя с напитката, чиято рецепта е взета от един господ знае кой канал в Ютюб. Държа я в ръка от поне час. Саша, която завършва специалност Музика, има почти религиозна непоносимост към всичко, което не се изпълнява от инструменти на живо. Тя предпочита да е на първи ред на концерт в някоя долнопробна кръчма, в ушите ѝ да дъни електрическа китара Гибсън Лес Пол, вместо да се закотви под разливащите се ярки светлини на техно калейдоскоп в някой клуб. Не ме разбирайте погрешно, двете със Саша не отричаме забавленията. Ние ходим по баровете в кампуса, ходим на караоке в града (по-точно казано, тя ходи, докато аз я аплодирам от безопасно място някъде в сенките). Дявол да го вземе, веднъж се изгубихме в Бостън Комън в три сутринта, докато бяхме трезвени като краставички. Беше толкова тъмно, че Саша случайно падна в езерото и за малко да я клъвне един лебед. Повярвайте ми, много добре знаем как да се забавляваме.

Само че ритуалната практика на колежанчетата, които се тъпчат с умопомрачителни коктейли, докато не объркат опияненото състояние с привличане и сдържаността с индивидуалност, не е предпочитаната от нас представа за добре прекарано време.
– Внимание - сръчква ме Саша с лакът, когато чува викове и подсвирквания откъм фоайето. – Бедствието приижда.
Стена от невъздържано мъжкарство нахлува през входната врата, посрещнато от викове: Брайър! Брайър! Също като диваците, които щурмуват Черния замък , внушителните голиати от хокейния отбор на университета Брайър завладяват къщата с яките си рамене и мощни гърди.
– Да приветстваме героите завоеватели - подхвърлям саркастично, докато Саша прикрива подсмихването си с палец. Тази вечер хокейният отбор е победил, което означава, че са се класирали за първия кръг на националния шампионат. Знам всичко това, защото Лини, нашата сестра от Капа, излиза с един от резервите, така че е висяла на мача, за да снапчатва, вместо да се мотае тук с нас и да чисти кенефи, да минава с прахосмукачка и да прави коктейли за партито. Това е то привилегията да излизаш с кралска особа. Въпреки че една нищо и никаква резерва не е точно принц Хари, но може да се каже, че е поне пристрастеният към коката син на някой от обкръжението на принц. Саша вади телефона си от колана на впития клин, имитация на кожа, и проверява колко е часът. Поглеждам екрана и пъшкам. Леле, боже, едва единайсет е. Вече усещам как ме притиска мигрената.

– Не, това е добре - казва тя. – След точно двайсет минути тези тъпаци ще са опразнили кега с бира. След това ще излочат и всичко, което е останало от алкохола. Бих казала, че тогава вече ще мога да се чупя. Давам им половин час, не повече.
Шарлът Кагни, президент на нашето сестринство, не уточни колко трябва да останем, за да си изпълним задължението. Обикновено, щом алкохолът свърши, всички хукват да си търсят афтърпарти и тогава няма проблем да се измъкнеш незабелязано. Ако имам късмет, към полунощ ще съм се върнала в апартамента си в Хейстингс и ще бъда по пижама. Като я знам Саша, тя ще отпраши с колата си за Бостън, за да си намери някое лайв шоу. Двете с нея сме отритнатите сестри на Капа Ши. Напълно криворазбрани причини са ни довели в редиците им. При нея това е семейството. Майка ѝ и майката на майка ѝ, както и майката на майката на майка ѝ и така нататък до безкрая, са били от Капа, така че бе повече от задължително академичната кариера на Саша да включва продължение на традицията. Или това, или е трябвало да се сбогува с нещо толкова несериозно и повърхностно като музиката. Тя е от семейство на лекари, така че решенията ѝ вече са поставени под въпрос.

За себе си пък исках малко блясък. Прехвърлих се от загубенячката на гимназията в колежанските готини. Преобразих се. Промених целия си живот. Работата е там, че дори след като се присъединих към клубовете им и си лепнах буквите им и търпях седмици на свещено приобщаване, желаният ефект така и не беше постигнат. Не излязох от другата страна лъскавка и новичка. Като че ли всички други са изгълтали вълшебната напитка и са преминали от цветната страна, а пък аз съм останала в мрака, стиснала в ръка чаша вода и червена хранителна боя."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525