(Пред)история. В миналото

"Действието на тези страници се развива около 1400 год. в централните предели на превзетото от османците Българско царство в района на днешния град Пирдоп. Авторът няма претенции за строго исторически-документална история, а по-скоро предлага на читателите измислен от него разказ за най-мрачната част от българската история - падането под турско робство. Неговата цел е да покаже, че християнските и общочовешки ценности - вяра, надежда и любов - са в основата на нашето съществуване и това да я има нашата родина - България. Книгата е самостоятелна история, но е по-добре да се разглежда като продължение на издадената преди това (Не)възможна история."
Васил Велков

"След дебютната си новела, (Не)възможна история, Васил Велков обръща хода на художественото време и ни води назад през вековете, за да ни разкаже своята (Пред)история. В миналото, продължение на съдбите на познатите ни вече герои. Интересен авторски похват, който е рядко срещан, но за сметка на това интересен за читателя. Героите му оцеляват, обичат, побеждават в мрачните времена на робството с помощта на вярата и така дават светъл пример за нас, техните наследници. Да помним подвизите си, да знаем историята си, да се гордеем, че сме българи."
Ива Спиридонова

Васил Велков е роден през 1965 година в град Пирдоп, където завършва и основното си образование в НОУ Тодор Г. Влайков. В съседния град Златица придобива средно образование в Техникум по механизация на селското стопанство. От 1984 до 1986 г. е в редовете на Българската армия. След родната казарма работи 5 год. като шофьор в ДАП Средногорие. От 1991 до 2007 г. е охранител в Банка ДСК, Пирдоп. Към днешна дата е работник във ВиК Пирдоп и шофьор в Керамичен завод, Мирково. Магията на художествената литература го завладява и през 2022 излиза дебютната му новела (Не)възможна история.

"Завръщането

В първите дни на започващото лято един орел се виеше високо в небето. Правеше своите въздушни кръгове и фигури, необезпокояван от никого. Тук той беше господар. Поне засега. Само след няколко поколения (орлите са едни от най-дълголетните животни) хората щяха да оспорят лидерството му и да го свалят от трона, но дотогава небесното царство бе негово. С острия си поглед, който не изпускаше нищо, забеляза две движещи се към билото на планината фигури. Игнорира ги веднага. Не бяха плячка.
– Запомни тази пътека, защото оттук е най-безопасно и лесно. Вдясно пътят е по-кратък, но минава през коварен сипей и ако не внимаваш или бързаш, може сериозно да пострадаш.
– Няма как да сбъркам. Тази скала, която се вижда отпред, много прилича на кула от крепост. Тя ще ми е ориентир за правилната посока, която да следвам.
– Да, вярно е. Не исках да ти казвам, а да разбера дали ще ти убегне от погледа. И аз така съм запомнил точната пътека.

Този диалог се водеше между двама мъже, чието присъствие по-рано пренебрегна величествената птица. Напредваха бързо към върха на планината и очевидно бяха в добро физическо здраве, защото изобщо не спираха да почиват. По-възрастният мъж водеше и от време на време даваше съвети на своя спътник.
– След малко ще стигнем до една поляна с десетина дървета по средата. В горния ѝ край извира поток, който тече само на два хвърлея със стрела. След това попива в скалите и се появява далеч надолу в планината. Мястото е потайно и пълно с дивеч. Наблизо няма друга вода и животните се навъртат наоколо. Трябва да си много некадърен, за да си тръгнеш от там без улов - продължаваше с напътствията опитният водач.

Наистина скоро стигнаха въпросното място и по инстинкт се снишиха зад една хвойна. Отпред се откри гледка, за която мечтаеха всички ловци - на поляната спокойно пасяха три сърни. Ангажирани със своето най-важно занимание - да хрупат вкусната трева, бяха забравили всякаква предпазливост. Идеален шанс да станат плячка на гладните хищници или бдителен ловец. По-младият мъж, видимо още младеж, свали лъка и посегна към колчана със стрелите.
– Чакай, не бързай! Няма смисъл, защото имаме достатъчно провизии, а освен това ще ходим до вечерта. Излишен товар и разход на време не ни трябва. Нека да пием вода и продължаваме нагоре - каза авторитетно водачът.

Младежът не възрази и прибра лъка на рамо. Само разочарованието не можа да скрие от лицето си. Изпрати с поглед изплашените животни, които за секунда изчезнаха от поляната, но не каза нито дума. Явно изпитваше голямо уважение и респект към своя по-възрастен спътник. Утолиха жаждата си с ледена вода и без да губят време продължиха нагоре към билото на планината.

"Слънцето прехвърля своя зенит, а пътят става все по-стръмен, но трябва да бързаме, ако искаме да достигнем по светло до крайната цел - долината от другата страна на планината. Денят е дълъг, времето - прекрасно, затова няма начин да не успеем. Нищо че вървим от сутринта, не ни е за първи път да правим толкова голям преход" - това си мислеше водачът и поддържаше темпо съобразено с терена и правилото разпределение на силите им.
– Спираме за почивка. Трудната част вече я минахме - каза по-възрастният мъж и свали вързопа от гърба си, защото бяха стигнали билото на планината.
– Погледни сине, това отпред е нашият роден край! Ето я райската ни градина! Всичко, което си чул и съм ти разказвал, е пред нас!

Да, това бяха баща и син. Младежът застана до своя родител и пред очите му се разкри великолепна картина: голяма, нагъната долина, обградена с планини, обрасли с вековни гори. По средата ѝ течеше река, захранвана от буйни потоци, която си беше направила път на юг през тясна клисура. И докъдето взорът стигаше - зелено, зелено, зелено. Само голямата крепост, която ясно се виждаше, изпъкваше със своя синкаво-кафяв отенък, а в края на хоризонта се белееха заснежените върхове на далечни планини. Всичкото това великолепие стоеше пред тях като шедьовър, нарисуван от най-великия художник - майката-природа."
Из книгата

Библиотека България
София, 1463
ул. Доспат 23 вх. 1
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Преговор
Завръщането
В крепостта
Неочакваната среща и... целувката
Мурад
Бягството
Дивият звяр
Неочаквано спасение
Бурята
Силата на свещения кръст
Битката
Повторното спасение и неговото значение
На чия страна?
Златната треска
Родителски тревоги
В зловещата мина
На свобода
Сбогуване?
Послеслов