Животът е смесица от чувства, мисли, време, знаци. Той е всичко това, което се случва с нас, докато правим планове за бъдещето, докато страдаме по събития, останали в миналото, или се терзаем по настоящето. Животът може да бъде разгледан от най-различни страни на човешкия разум. Той може да бъде потопен в най-дълбокия океан и заровен на дъното му, непотребен, но и да бъде издигнат в най- високите облаци, осмислен. "Човек сам избира съдбата си" – Не. Човек сам избира начина, по който да погледне на нея, дадена му от Бог. Нека си позволим да надникнем отвъд границите на нормалното, общоприетото и стандартното. Нека позволим на другите да ни открият с друг поглед и чувства. Защото някъде там, извън всички тези рамки и норми, се крие далечен свят, пълен с истини, непознат на човешкото око, на човешкия разум. Но нека да пристъпим към него, нека го опознаем и преоткрием себе си. Нека да прогледнем!

Любомира Герова е родена в Силистра през 1997 г. На 10-годишна възраст се премества в София със семейството си. Има изяви в областта на математиката, историята, спорта, но най-вече се отличава със страстта си към литературата. От малка проявява силна любознателност към книги от най-различен жанр и естество. Започва да пише едва на 12 години. Още първите й творби добиват широка известност и одобрение. Тя е един от най-младите автори, пишещи в различни жанрове в областта на прозата.