"В дневника на Ачларската комуна не са описани никакви събития, които биха направили тази книга интересна от приключения. В нея са описани нашите безбурни слънчеви видения и някои детински наивни и смешни неща. Млади и неопитни в селската работа, ние понякога наистина вършихме и комични неща.
Ето други страници от моя дневник:
"Ачларе, април. Работен ден.
Ние имаме младежки вярващи сърца. Всеки от нас се е върнал наново към оная ранна младост, когато всичко е възможно, когато на всичко вярваш. В детска преданост са окъпани сърцата ни. Аз вярвам, че светът ще се прероди. Ще настанат времена, когато гордият ще се смири, без да счита, че това смирение е покорство или слабост. Има едно смирение ,което е израз на сила. Има дни, когато ми се струва,че възраждането на света ще почне от Ачларе.
На следната година след Ачларе ние направихме нова комуна в град Русе. Тук работите не са както в Ачларе. Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността "Свирчовица", където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини. За пръв път в тази комуна участвуват и някои наши сестри. От ачларците тук са Коста, Жорж, Кръстю, Христо и аз, а от сестрите - Мария, Цветана, Виктория, Пенка и Дафина. Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък.
Прави ми впечатление как Петър - бивш анархист, прави първите си стъпки в този братски съвместен живот. По начало той не обича да се приобщава към никакви наложени порядки и понякога проявява нетърпение. Държи на личната свобода и най-малкото засягане го дразни. Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и това хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на
Достоевски."
Из книгата
Рейтинг: 8.25 / 4 гласа 
