Второ допълнено издание. ... Годината е 1683-та. Османската империя е в зенита на своята мощ. Безбройни пълчища мюсюлмански воини се струпват на подстъпите към Виена, а цяла Европа е стаена в ужас пред смъртната опасност. Обединени както никога досега, християните са готови на всичко, за да отблъснат завоевателите под знака на полумесеца. Освен огромна армия, османците имат и тайно, неподозирано от никого в тези времена оръжие – корпус от красиви и смъртоносни еничарки, водени от безмилостната Самира. Женското коварство е съчетано със страховити военни умения: християнските воини ще открият, че адът може да бъде и тук, ... |
|
|
Кой е Създателя на Безобразията, коя е Изначалната частица и кое в Еволюционната верига възниква по-напред - автобусът или млякото? Това са фундаменталните въпроси, които измъчват героите на тази книга. ... |
|
|
Йордан Нихризов е роден на 8.Х.1953 г. в гр. Провадия. Израства в гр. Габрово, където завършва средно образование в Априловската гимназия през 1971 г., а през 1978 г. се дипломира като инженер във ВМЕИ - Габрово. Второто му висше образование е по икономика (в УНСС), 1985 г. Голямата му любов е историята. Отдавнашните наклонности да се занимава с политика реализира през 1990 г., когато става член на БСДП. Избира за свое идейно верую социалната демокрация и от 1991 г. е член на националното ръководство на партията. През 1995 г. става заместник-председател на лидера д-р Петър Дертлиев, а от 2001 г. до днес официално ... |
|
|
Фотографската фамилия Карастоянови. ... "Пред нас е едно необичайно и завладяващо четиво, разположено между териториите на историческото изследване, на мемоарния и фикционалния разказ. Тук са събрани и взаимно усилени дълбоки пластове на времето и личен опит - с изключително чувство към визуалния образ и паметта, която той носи, със заговарянето на документалното в непосредствената интензивност на преживяното. С лекота Анна Топалджикова създава усещане за това как всичко случващо се в Голямата история е преминало през разработените в семейството на Карастоянови нови медии: през авантюрно донесената от Белград ... |
|
|
Романът "Купонът е тук, скъпи Питър" е четвъртата книга на Детелина Барутчиева под знака на издателство "Изток-Запад". Разказите ѝ "Здравей - Довиждане" излизат на испански език в аржентинското издателство "Синергия". За разказа "Жаба принц" получава награда на Международния литературен конкурс, организиран от Форума на жените от Средиземноморието."Плувам в първи коридор. В трети пръхти корем от неустановен пол. В пространството помежду ни се бухва с плавници Леонид Брежнев, маршал, четири пъти Герой на Съветския съюз, трижди Герой на Народная Республика ... |
|
|
Поместените в тази книга 11 разказа пресъздават преживелици на автора в една непривична за неговата натура обстановка, изпълнена със странности и загадъчности. Това е светът на Северна Африка – привидно летаргичен и съвсем не така екзотичен, каквато представа се е изградила у лишените от наблюдателност. А Христо Кърджилов не само притежава това качество – като професионален художник той го е "тренирал" до степен, позволяваща му да съзира и в незначителния детайл същественото, да улови вътрешната динамика и да я изведе като доминанта, поразяваща въображението... Впрочем изненадата идва не толкова от начина, по ... |
|
|
Всички герои в този роман сме измислени. ... Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам "екскурзиантски". Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... ... |
|
|
"Есетата на Сава Славчев са балансирани, елегантни и ерудирани, напълно лишени от присъщата за времето ни ненужна категоричност. Ето какво написах на автора, веднага щом ги прочетох: "Това е твоята форма, удоволствието от свободата при употребата ѝ си личи. Искаше ми се краят на есето за литературата и културата да е по-дързък и обвиняващ, дори зловещ, за да намери, да си направи, да си отвоюва място в съзнанието на четящия. За щастие няма нищо такова! Културният човек се познава по начина, по който защитава културата, а аз съм варварин и се осъзнах като такъв, докато четях. Но от това осъзнаване не ме ... |
Книги 
Рейтинг: 8.50 / 2 гласа 
