"Камбаните на детството ме викат.
Сгушена в старата махала, черквата спи.
И само калдъръмът напомня за самотните ми стъпки.
Камбаните на детството звънят призивно.
Но го няма храмът в душата ми.
Очарованието от празника глъхне в забрава...
Камбаните на детството звънят.
Няма го моста.
Няма я пълноводната река.
И тополите са остарели.
Само сянката ми още седи върху камъка на вира.
Но умореният ручей не тича вече по камъните на детството.
Вирът е изгубил водата си и сега сълзѝ за нея.
Само моята сянка все още чака завръщането на водопада."
Из "Калейдоскоп"
Отзиви за творчеството на
Красимира Кацарска:
“Във времето, когато нямаме критика, гласът на Красимира Кацарска се наложи като водещ. Отнасям се към всичко, писано от нея, с уважение, удивление, преклонение и обич. Талантът ѝ е неоспорим. Виждам я като вулкан, зареден с много енергия. Тя идва като вятър и носи буря в редовете на писателите. Като ураган с лекота преминава през различните творци и дава вярна оценка на творчеството им. Виждам я като Нил – с дълбоко и широко разливане. Може би заради това трябва да отглеждаме и да се грижим за подобни таланти, които със своята разностранност и с огромния си творчески потенциал не биха могли да се приберат само в едно русло. Сигурно има такива гласове, които да ѝ въздействат като сонда, за да се насочи в една област – колкото и да е добра и в другите... Тя е явление. Носи в себе си огромна енергия. Продуктивността ѝ е подкрепена с неоспорим талант, който издава умението ѝ да наблюдава живота. Наш дълг е да се грижим за личности като нея, които са пуснали дълбока котва в литературата, за да не се скъса от напрежение. Нейното слово е като дълбок резервоар, затова енергията ѝ вече би могла да се насочи и към романа като жанр.”
Костадин Златков - белетрист
„Наблюдавам израстването на Красимира Кацарска още от първата ѝ книга „Южнячка”. И установявам невероятен скок. Тя е явление. Респектира ме. Удивява ме със съвършената поетическа форма на стиховете си. Тя е едно ужасно красиво изключение в нашите среди. Като я слушам и чета, се смущавам и си мисля, че нищо не съм свършил. И не само аз. Тя е работохолик с чувствителни сетива и с непрекъснато вдъхновение. Огромните ѝ познания я водят до съвършени поетически находки. За всички е очевидно, че с настървение е отдала живота си на литературата. Възхитително е благородството ѝ. Добронамерена е. А това го могат малцина. Виждам я и я оценявам като едно щастливо изключение – за разлика от голяма част от така наречените писатели в кафенетата, които забравят талантлив човек като нея. И е похвално, че тя не иска да се наранява от подобна негативна енергия. У нея са еднакво удивителни и чувството към родителите, и това към природата, и работата ѝ над стиха. Щастие е, че има такава поетеса. Книга като нейния „Кръстопът” облагородява с всеотдайността на авторката към изкуството.”
Христо Ганов
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
