"Камбаните на детството ме викат.
Сгушена в старата махала, черквата спи.
И само калдъръмът напомня за самотните ми стъпки.
Камбаните на детството звънят призивно.
Но го няма храмът в душата ми.
Очарованието от празника глъхне в забрава...
Камбаните на детството звънят.
Няма го моста.
Няма я пълноводната река.
И тополите са остарели.
Само сянката ми още седи върху камъка на вира.
Но умореният ручей не тича вече по камъните на детството.
Вирът е изгубил водата си и сега сълзѝ за нея.
Само моята сянка все още чака завръщането на водопада."
Из "Калейдоскоп"

Отзиви за творчеството на Красимира Кацарска:

“Във времето, когато нямаме критика, гласът на Красимира Кацарска се наложи като водещ. Отнасям се към всичко, писано от нея, с уважение, удивление, преклонение и обич. Талантът ѝ е неоспорим. Виждам я като вулкан, зареден с много енергия. Тя идва като вятър и носи буря в редовете на писателите. Като ураган с лекота преминава през различните творци и дава вярна оценка на творчеството им. Виждам я като Нил – с дълбоко и широко разливане. Може би заради това трябва да отглеждаме и да се грижим за подобни таланти, които със своята разностранност и с огромния си творчески потенциал не биха могли да се приберат само в едно русло. Сигурно има такива гласове, които да ѝ въздействат като сонда, за да се насочи в една област – колкото и да е добра и в другите... Тя е явление. Носи в себе си огромна енергия. Продуктивността ѝ е подкрепена с неоспорим талант, който издава умението ѝ да наблюдава живота. Наш дълг е да се грижим за личности като нея, които са пуснали дълбока котва в литературата, за да не се скъса от напрежение. Нейното слово е като дълбок резервоар, затова енергията ѝ вече би могла да се насочи и към романа като жанр.”
Костадин Златков - белетрист

„Наблюдавам израстването на Красимира Кацарска още от първата ѝ книга „Южнячка”. И установявам невероятен скок. Тя е явление. Респектира ме. Удивява ме със съвършената поетическа форма на стиховете си. Тя е едно ужасно красиво изключение в нашите среди. Като я слушам и чета, се смущавам и си мисля, че нищо не съм свършил. И не само аз. Тя е работохолик с чувствителни сетива и с непрекъснато вдъхновение. Огромните ѝ познания я водят до съвършени поетически находки. За всички е очевидно, че с настървение е отдала живота си на литературата. Възхитително е благородството ѝ. Добронамерена е. А това го могат малцина. Виждам я и я оценявам като едно щастливо изключение – за разлика от голяма част от така наречените писатели в кафенетата, които забравят талантлив човек като нея. И е похвално, че тя не иска да се наранява от подобна негативна енергия. У нея са еднакво удивителни и чувството към родителите, и това към природата, и работата ѝ над стиха. Щастие е, че има такава поетеса. Книга като нейния „Кръстопът” облагородява с всеотдайността на авторката към изкуството.”
Христо Ганов

Вратите на детството
Кръговрати
Разнопосочие
Болки
Повторение
Спасение
Прозрение

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега! Вашето име: Тип: e-mail: Мнение:

Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.