Книгата съдържа 124 страници сурова проза, която успява да бръкне във всички наши рани – дори и в онези, които сме смятали за отдавна зараснали. Дори и в онези, които не сме подозирали, че имаме."Разкази" от Наталия Мешчанинова - една от най потресаващите книги, които съм чел." Манол Пейков "С внезапно преминаване ту в крясък, ту в подигравка, ту почти в стих Мешчанинова пише един неприлично личен текст, страшен като романите на Стивън Кинг и в същото време рафиниран като трагедиите на Расин... Не всяка година в руската литература се раздава глас с подобна чистота и сила." Галина Юзефович, " ... |
|
|
Тринайсетте разказа в сборника на литовската писателка Дайна Ополскайте често започват с наблюдавани отблизо отношения в семейството. Тези между съпрузи, между родители и деца, между братя и сестри - понякога между близки млади приятели или любовници. Темите за предателството и дългогодишното чувство за вина са обследвани и обговорени с помощта на деликатен и изискан литературен език. Напускайки полетата на нормалността, сюжетът на разказите обикновено се измества към нещо необикновено, изникват неочаквани взаимовръзки и на читателя се предлага поглед от нова гледна точка. В мрежата от заплетени човешки взаимоотношения ... |
|
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
|
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
|
В живота няма нищо по-могъщо от любовта. В най-мрачните ни мигове, през най-трудните ни дни, нейната притегателна сила ни дава увереност да продължим напред. Но с възходите идват и паденията, а тогава любовта е в състояние да постави човек на колене, опустошавайки същия този живот, който някога е обогатявала. Нестихващата всепоглъщаща болка, изпълваща празнината след изгубената любов, не прилича на никое друго чувство, въздействието ѝ е почти неописуемо. В това томче са събрани писма, които поне донякъде онагледяват сложната ни връзка с тази пленителна енергия. Тъй като писмото е най-интимната форма на общуване, ... |
|
|
Двайсет и два нови разказа от майстора на кратката форма Етгар Керет (1967) плюс една необичайна кореспонденция и традиционния предговор за българските читатели. Този сборник е за многото разновидности на самотата. За предимствата от изстрелването с цирков топ. За изпълнимите и неизпълнимите желания на децата. За приятелството, късмета, виртуалната реалност, метаморфозите. И тук авторът отказва да се отвърне от мрачното в живота и тъкмо заради това вижда в пълния им блясък красивото, нежното и вечното. ... |
|
|
Сборникът с разкази "Виенско колело" (оригинално заглавие "Die Liebe zur Zeit des Mahlstadter Kindes") на младия австрийски писател Клеменс Й. Зец (1982) печели наградата за белетристика на Лайпцигския панаир за 2011 г. Той е третото му произведение и първата негова книга на български език... Жена кара приятеля си да я заключи в клетка; мъж живее в абсолютна самота на далечна планета; стар поет в легло с решетки от всички страни е сърцето на колекцията в литературен музей, посветен на самия него; Лили, която един ден забелязва, че на раменете ѝ са "поникнали крилца: мръсни, розови, раними ... |
|
|
Европейска награда за литература 2016 г. Превод от немски: Елена Димитрова. ... Всеки ден крие в себе си друг е сборник от девет разказа с фокус върху онзи разтърсващ момент, когато нещо прекъсва плавния ритъм на живота ни и ни поставя лице в лице с предизвикателството да преосмислим всичко. За да продължим, трябва да сменим гледната точка - друг избор няма. Героите на Грьобер до един са белязани от някакъв вид загуба - по един или друг начин. Независимо от обстановката, действието неизменно се разгръща в родната страна на автора, Люксембург. Стилът на писателя е новаторски, ритъмът на словото му кореспондира с начина ... |
|
|
Превод от английски: Димитър Камбуров. ... Авторката е носител на "Irish Pen Award" (2015) за изключителен принос към ирландската литература, както и финалист за "Orange Prize for Fiction" (2000). Книгите ѝ са преведени на немски, чешки, италиански, японски и шотландски келтски, а отделни нейни разкази са достъпни на много езици, между които френски, испански, словенски и руски. "Тези разкази са различните лица на Ирландия. Нейният провинциализъм и неравномерното ѝ развитие. Дългът към предците и степента, в която сме обречени да ги продължаваме в днешното си. Въпросът за политическото ... |
|
|
Дебора Леви (1959) е британска писателка, авторка на романи, пиеси, сборници с разкази и стихосбирки. Разказите в книгата не издават лесно своите тайни - твърди Алекс Кларк на страниците на "Гардиън". Героите им са ексцентрици, фланьори, обхождащи градовете на Европа, души без принадлежност. Техните травматични спомени и тайни, мутирали тела и необичайни любови нагнетяват емоционално сюжетите, но винаги в границите на перфектен повествователен контрол. ... |
|
|
Девет истории. Девет възможности читателят да се отдаде на удоволствието. Девет, понеже в истинската любов винаги остава една част, която да избегне завършеността на десетте. Защото в обичта винаги се върви по острието, има недоизказано желание, нещо недовършено. Скуката като форма за общуване, несподелената любов, вечната връзка отвъд смъртта, страстта като призрак, който разяжда, идеализираният романтизъм, желанието като право да се грижиш за любимия. Книга, която е толкова приятно да четеш, колкото е невъзможно да забравиш. Мемпо Джиардинели е известен аржентински писател и журналист. Книгите му са преведени на ... |
|
|
Фин, разказвач, Колъм Тойбин е особено прецизен в кратките форми. Разказите му са нерядко минорни и носталгични, но силно въздействащи дори с паузите между думите, с мълчанията, побрали в себе си цели светове. Празното семейство събира точно такива истории - изтъкани от болка по безвъзвратно изгубеното. Героите в тях са самотници, отлагали възможността за щастие твърде дълго. Те често се чувстват опустошени от любов, предателства, излъгани очаквания или непримирими разминавания. Поемат с надежда по обратния път към дома - не непременно физически, понякога само в мечтите си - но в края на пътя разбират, че домът не е там, ... |
