Сборник от конференция на факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
|
През годините интересът към автобиографичните романи на големия български поет и писател Любомир Левчев не стихва, затова те претърпяват няколко преиздавания. В настоящите, за първи път са включени и снимки от личния архив на автора. "Убий Българина!" е първата част от пъстрата мозайка от събития на един динамичен живот, изпълнен с превратности и срещи с незабравими личности. Следва книгата "Ти си следващият". Заедно с романа "Панихида за мъртвото време", трите книги събират спомените, житейската история и най-запомнящите се преживявания на Любомир Левчев. Настоящият комплект се предлага ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Тази книга не е написана само за психолози, а е предназначена за всеки човек, чувствителен към човешката болка, и който се интересува от възможността да бъде преодоляна. Главните герои не са резултат на литературна измислица, защото съм ги виждал в кабинета си седмица след седмица да страдат, да се смеят, да плачат, да се чувстват измамени и ядосани", пише Габриел Ролон в пролога на "Истории от дивана". Така осемте житейски истории, от които се състои тази книга, се базират на истински случаи. По време на сесиите психоаналитика и пациента се договарят да се справят с един от най-трудните пътища: този, ... |
|
|
"Дар" е последният роман, който Набоков пише на руски език."Тъй като светът на "Дар" е също тъй фантасмагоричен, както повечето мои светове, мога да говоря за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е впрочем последният роман, който съм написал или ще напиша на руски език. Героинята в него не е Зина, а руската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху творческото развитие на младежа и опита му да опише експедициите на своя баща зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол, но в центъра &# ... |
|
|
Сюжетът на Съгледвач е разследване, което превежда главния герой през ад от огледала и завършва със сливането на близначни отражения. Той няма да бъде ограничен до любовна история, в която страдащото сърце не само е отблъснато, но и унижено и наказано. Силите на въображението в крайна сметка са силите на доброто, а самата горчивина на нещастната любов, се оказва толкова опияняваща и окриляваща, колкото и най-сладката компенсация. ... |
|
|
Големите идеи, обяснени просто. ... Защо демокрацията се е появила именно в Древна Гърция? Как испанците са успели да завладеят Северна и Южна Америка? Какво доведе до падането на Берлинската стена? В тази книга ще намерите отговори на тези и други подобни въпроси, ще научите много за различни цивилизации, революции и технологични открития, които така са променили света в наши дни, че предците ни едва ли биха го познали. Тази книга е написана на достъпен език. Тя съдържа кратки, ясни и находчиви обяснения на идеите, стояли зад дадено събитие, променило света. С нагледни примери и схеми се проследява развитието на ... |
|
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към Синьото, Ах, Мария и Витамин Б, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили... Заедно сме riders on the storm, holy divers и absolute beginners. Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни. ... |
|
|
"– Виж арлекините! – Какви арлекини? Къде са? – Навсякъде. Огледай се. Дърветата са арлекини, думите – също. Арлекини са обстоятелствата и обобщенията. Събери на едно място шегите и образите – и ще получиш трети арлекин. Хайде, по-живо! Съчини света! Сътвори действителността!" Из книгата Последният роман на Владимир Набоков (1899 - 1977), издаден през 1974 г., притежава измамната прозрачност на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател, който пред прага на старостта се заема да обозре живота си - няколкото съпруги, първите творчески опити, ведрите дни на Лазурния бряг и тамошната златна младеж, ... |
|
|
Тимофей Пнин се носи в монотонния ход на петдесетте си години. Някогашен беглец - първо от болшевишка Русия, а после от нацистите, - сега е американски гражданин. Преподава руски "и тям подобни" във Вандалския колеж, където една от студентките му е амбицирана да чете "Ана Карамазова" в оригинал, а той самият - да напише колосален труд за стара Русия. Животът го качва все в погрешния влак, но проф. Пнин не губи своето достойнство и вярно сърце. Владимир Набоков (1899 - 1977) е нареждан сред най-важните автори на XX век в световната литература. Напуска родната Русия след болшевишката революция. ... |
|
|
Във всичките си пътувания Шекспир винаги се придържа към правия път на човешкия живот. Не поема по обиколните пътища на чувствата и емоциите. В неговите творби няма почтени разбойници, сантиментални крадци, интересни злодеи и дружелюбни, елегантни авантюристки... няма деликатно заплетени ситуации, в които най-неприятните образи са маскирани за ума посредством привидното очарование на стила и емоциите. Той не разкрасява лошите чувства, не представя порока във вид на добродетел, не омаловажава справедливите и благородните принципи. Макар да ни кара да се смеем на глупостта и да потръпваме пред лицето на злодеянието, той ... |
