Романът "Купонът е тук, скъпи Питър" е четвъртата книга на Детелина Барутчиева под знака на издателство "Изток-Запад". Разказите ѝ "Здравей - Довиждане" излизат на испански език в аржентинското издателство "Синергия". За разказа "Жаба принц" получава награда на Международния литературен конкурс, организиран от Форума на жените от Средиземноморието."Плувам в първи коридор. В трети пръхти корем от неустановен пол. В пространството помежду ни се бухва с плавници Леонид Брежнев, маршал, четири пъти Герой на Съветския съюз, трижди Герой на Народная Республика ... |
|
Между етажите на живота просто вратата пред теб се отваря. Някой влиза в асансьора и остава така - с теб. И ти искаш да го задържиш. И той иска. Без никой от никого да бяга. Колко по-лесно е да обичаш... Авторът на хитовия роман "Рай" и провокативните "Дневници" ни представя поредица от любовни истории, които ще ви развълнуват с безпощадни откровения, романтични картини, остър език и отново ще бъдат назовани част най-големите ни страхове. За да се уверим, че най-силната магия в човешкия живот е Любовта . ... |
|
Всички демони са тук отвежда читателите в Париж и ги потапя във вероятно най-заплетения случай в кариерата на Арман. Извършеното престъпление е дълбоко лично, но е и част от сложна схема, засягаща мултимилионни компании, недосегаеми магнати и обикновените хора по целия свят. За да го разкрие, Гамаш трябва да се върне далеч назад в собственото си минало и да прецени на кого може да се довери днес. Приятната вечеря на семейство Гамаш в Града на светлините отваря вратата към най-непрогледния мрак. На излизане от любимото си парижко бистро Арман, Рен-Мари и децата им стават свидетели как кръстникът на Гамаш - Стивън Хороуиц, ... |
|
Роман за търсенето на пътя към себе си. ... Когато не можеш да се отърсиш от миналото, потърси надежда в магията - тя винаги става в настоящето. Ирис е на тридесет и шест години и след ужасен инцидент, целият свят изглежда губи смисъла си. Съкрушена от болезнени спомени, през един сив и студен следобед тя обмисля да направи нещо непоправимо, когато пред погледа ѝ изниква непозната гледка. "Най-доброто място на света е точно тук" е странно име за кафене. Макар често да минава по тази улица, Ирис никога не е виждала подобно място. Шест вълшебни маси и чаша топъл шоколад я сближават с италианеца Лука - ... |
|
В една спокойна и гореща юлска утрин на остров Сандхамн е открито тяло на мъж, увито в рибарска мрежа. Само седмица по-късно на същия остров е намерена жестоко убита жена. Криминален инспектор Томас Андреасон се заема със случая, но следите са твърде малко. Липсва връзка между жертвите и жителите на Сандхамн. Измъчван от смъртта на новородената си дъщеря и последвалия развод със съпругата си, Томас хвърля всички сили в разследването. Помага му дългогодишната му приятелка от детството Нура Линде, която прекарва летата си на острова. Някъде на красивия и идиличен остров се разхожда убиец и Томас трябва открие ключа към ... |
|
Плюшените играчки на Кристофър Робин оживяват в приказките, които баща му разказва всяка вечер пред камината. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигъра, Кенга, Заю и Бухала са весели и забавни, а понякога малко страшни. Книгата е част от поредицата 25 вечни детски романа на издателство Пан . ... |
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |
|
"Книгата на Бойчо Огнянов беше за мен щастливо откритие. Когато видях за първи път ръкописа, очаквах, че ще прочета просто един спомен от Белене – факт, който сам по себе си, както вече казах, заслужава адмирации. Споменът обаче се оказа един от най-вълнуващите, които съм чел. На всичкото отгоре – много автентичен. Дано книгата стигне до ръцете на повече читатели. Бившите лагерници и затворници от комунистическия режим лека-полека си отиват – не бива истината за онова време да си отиде с тях. Не съм прекален оптимист – днес тя може и да не обърне вниманието, което заслужава, върху себе си. Но един ден ... |
|
Разкази пред приятели. ... "Защо написах тази книга: За да опознаеш света, трябва да знаеш как живеят хората. Разказвал съм тези истории стотици пъти пред приятели на маса. Винаги са ми казвали - защо не ги напишеш? За да не спирам да работя, докато събирам материали за едно разследване. За да изплувам от мъката по загубата на жена ми Донка Стамболийска, на която посвещавам тази книга." Иван Гарелов "Беше в края на седемдесетте. Вървяхме трима приятели и Донка по главната улица на Созопол. По-точно, движехме се от Босфора до Дарданелите, както наричаха Пъци бар и Старото кафене, които бяха двете ... |
|
Романът Тихи години преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои - баща и дъщеря. Богдана, чиято история е предадена чрез Аз-форма, е затворено и плахо момиче, което расте със студения си, вечно сърдит баща и любвеобилната, но слабохарактерна Бела. Любопитството ѝ, провокирано от някои трудно обясними обстоятелства, я подтиква да се гмурне в загадъчната история на семейството. Централен образ за втория времеви пласт е бащата на Богдана Сватоплук, чиято история е белязана от крушения и разочарования в обществен и личен план. Въпреки конкретиката на историческите събития на ... |
|
Едва ли има нещо по-драматично и омагьосващо от това да станеш свидетел на сблъсъка на две цивилизации. Да проникнеш като с машина на времето в напълно запазена самобитна култура отпреди 1900-та година. Да видиш как, затворена до вчера екзотична азиатска страна като Япония, започва бурно да се модернизира по западен образец. Парламентарно управление, древни езически религиозни процесии и символически представления... какво общо може да има между тях? На пръв поглед нищо освен общата сцена, на която се разиграват, но дали наистина е така? ... |
|
Една смела жена разказва на изчезналата си дъщеря епичната история на родното им село. Днес на мястото на китния Курон в Южен Тирол, Италия е останала само камбанарията на църквата, която се издига над водите на езерото Резия. Идилична картина, която е потопила в себе си спомена за срещата на "малкия" човек с разрушителната мощ на политиката, войната и прогреса. Когато настъпи война или потоп, хората бягат. Хората, но не и Трина. Упорита като Курон, малкото село в Южен Тирол, където е израснала, тя знае как да се противопостави на фашистите, които се опитват да ѝ попречат да бъде учител. Не се страхува да ... |