Жорди Галсеран (1964, Барселона) представя на български деветте пиеси, които за двадесет години го направиха един от най-обичаните европейски драматурзи. "Въображението на Галсеран в конструирането на играта на фикции изглежда неизчерпаемо. Именно чрез тази игра, вписана в класически драматургични конструкции, изплува най-доброто постижение на каталонския драматург - разбягващият се в безкрайна верига от думи, от роли и представи за себе си съвременен, приспособяващ се към всякаква ситуация пластичен човек." Култура "В "Канкун" Галсеран използва една наглед банална комедийна ситуация: две ... |
|
|
През 1977 година светът узряваше за края на студената война. Индия, преди тридесет години получила независимост, се развиваше неудържимо и вървеше напред с исполински стъпки. Въпреки своето едномилиардно население, изповядващо най-значимите религии на света, част от които родени в нея, говореща на триста шестдесет и четири езика, скоро щеше да стане една от най-влиятелните страни в света. В Индия се събираше елита на световната духовна мисъл. Там бяха още съвсем пресни спомените от незабравимата Елена Блаватска, дала на света Учението за Теософията. Помнеха и неповторимия български художник Борис Георгиев - единственият ... |
|
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Животът ѝ е суров, но простичък: битки и оцеляване. До деня, в който вижда на бойното поле невъзможното - своя брат, биещ се редом с врага. Брата, който преди пет години е умрял пред очите ѝ. Изправена пред неговата измяна и взета в плен от враговете си, тя трябва да оцелее цяла зима в село, където всеки е враг и всеки белег от битка може би е оставен от нея. Ала когато родното ѝ село и това на риките са нападнати от воини на безмилостен клан, смятан за легенда, Ийлин става още по- ... |
|
|
Пазете се от невидимите нишки... Един труп. Двама изчезнали. Три влюбени жени. В долината на Мьоз, в сърцето на Ардените, е открито мъртво тяло. Злополука, самоубийство или убийство? В колата на жертвата полицията се натъква на три шофьорски книжки с идентични снимки. Трима мъже, родени в един и същи ден, в три различни града. Разкриването на самоличността на жертвата изправя капитан Кател Марел пред истинска загадка. Водил ли е Рено Дювал... три живота? И кои са Ханс Бернар и Пиер Русо? Три жени чакат завръщането му. Всяка твърди, че е единствената му любов. Заедно те ще се опитат да разгадаят енигмата на един ... |
|
|
"Мисля, че във всекиго от нас се крие друг човек... някой непознат." Така започва първият разказ от сборника с разкази на Стивън Кинг , номиниран за наградата "Брам Стокър" 2010. Четири истории с една тема - Възмездието - които доказват, че не познаваме напълно никого... най-вече себе си. Когато кралят на ужаса озаглави творбата си "Зъл мрак, угаснали звезди", вече предчувствате незабравимо преживяване... ако представата ви за незабравимо преживяване е да се свиете на кълбо и да се питате: "Защо ми трябваше да чета това през нощта?". Почитателите на Стивън Кинг (и онези, които ... |
|
|
От автора на бестселъра "Тетрадката". ... Джон Тайри е изпълнен с гняв, той не познава майка си, мрази баща си, движи се с неподходящи хора и постъпва в армията, за да избяга от миналото си. Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите. Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си. Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя ... |
|
|
Послания от Майка Богородица, Твореца, Вселенските Владици на Светлината и Бялото братство. ... "Трябва да призная, че при никой от предходните книги не ми е било така трудно, както с тази. Затова си мисля, че информацията в нея трябва да е много важна за нас, хората. Написването на третата книга се превърна накрая в една своеобразна моя вътрешна борба. От една страна, повече от всичко исках да успея да я напиша, но от друга страна, особено в завършващия стадий, ме атакуваха мисли, че този път няма да се справя. Казваше ми се свише, че не съм сама, чувствах и дори виждах, че имам денонощна светла небесна защита и ... |
|
|
"Не ми се беше случвало, но се случи... Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време.... И от там - неистовото желание да успея да изкажа всичко, което до сега съм пропуснал да споделя... Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше.... Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7... Не беше навик, а необходимост... Пишех тези стихотворения някак на един дъх... И бързах да ги споделя във фейсбук... И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по страница.... И извън нея... Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не спирам... Не спрях... А се опитвах да спра. И така... 67 сутрини! ... |
|
|
"Героинята изминава разстоянието от миналото до бъдещето, по най-фактологичен начин и то съвсем уместно, за да пусне здраво дълбок корен в най-отеснялото пространство за човека - празнотата на настоящето. Всяка дума, детайл, рязка смяна или плавно прекосяване на рамката, в опит да докоснем портрета, дава, носи и потвърждава отговорите на нейните въпроси. Тази разходка из времето и пространството е опит да докаже не само на себе си, но и на нас, че след живот без туптящи сърца, безкрайно лутане, превързване на пробойни рани с плач и лицемерни обети е неизбежно да не стигнем някъде. Независимо дали Вегас, Хавай или ... |
|
|
"За първи път видях Анжела Пенчева на сцената в един спектакъл на групата за Алтернативен театър. Тя седеше в инвалидна количка и държеше в ръце една многоцветна птица. Птицата следваше движенията на ръцете и тялото на Анжела. Многоцветната птица-кукла извършваше невероятен танц, съдържащ ауфтактове, паузи и устремен тремор. Не можех да гледам нищо друго на сцената, освен това пламтящо кълбо от цвят, линии и неравномерно прекъсвани движения. Ако някой е виждал жар-птица, сигурно е изглеждала така. Сега тя беше в ръцете на Анжела. По-късно, когато вече я познавах, непрекъснато търсех някой, който да ми "превежда& ... |
