За търсенето на истинската принадлежност и за куража да се изправиш сам срещу света. ... Истинската принадлежност няма нищо общо с вписването, с преструвките и с това да поддържаме комфорта на хората около нас, защото така е по-лесно. Четирите практики на истинската принадлежност изискват да бъдем уязвими, да излизаме от зоната на личното си удобство и да се научим как да изграждаме отношения с хората, без да жертваме своята същност и ценности. Всяка от тези практики ни помага да преосмислим начина, по който гледаме на себе си, и също да се разкриваме едни пред други и да намерим пътя към смелостта и състоянието на ... |
|
|
Крилати юнаци, великани, птицехора и исполини по нашите земи. ... Кои са Божиите синове, заради които Господ изпраща Големия потоп на земята? Има ли оцелели от тайнствената кръвна линия, за която се разказва в Стария завет? Чии наследници са траките и защо гърците ги наричат гиганти? Възможно ли е легендите за Крали Марко, Демир баба и Ерим папа да ни разказват за същества със същото ДНК? Кои са крилатите юнаци и защо на небето се раздават крила? И още по-важното: защо на територията на Балканския полуостров има толкова много следи от странно високи и крилати същества? В новата си книга "Прастари времена" ... |
|
|
В едно село високо в Пиренеите все още пазят спомена за семейни драми, за вражди, преследвания и граждански войни. Но нищо никога не може да накърни красотата на планината, която съхранява историите, разказвани от поколение на поколение. Виждаме облаците, гръмотевицата, която поразява селянина поет Доменек. Чуваме Долсета, която се смее, когато си спомня, че е била обесена за магьосничество. Запознаваме се със Сио, която сама отглежда двете си деца. В ушите ни звучат тромпетите на смъртта, възвестяващи неизменния кръговрат на живота. Магически, поетичен роман, истинска ода за могъществото на природата, Пея аз, а ... |
|
|
"Премята дните, вплита бяло в косите немирен вятър." Георги Якимов ... |
|
|
Във втората си книга Минали времена авторът продължава поредицата си разкази от първия сборник Трийсет мига от живота. С присъщото си чувство за хумор и самоирония той ни среща отново c героите на нашето време. Богатият социален опит на автора в различните сфери на обществения живот, неговата професионална ангажираност в процесите на развитието на страната, оставят своя отпечатък върху публицистиката му. Внимателният прочит на оценките му за събития и личности от годините на прехода дава възможност по-ясно да се оцени отражението им върху сегашното състояние на обществото. Милан Колев е роден на 6 август 1942 година в ... |
|
|
Юлиана Величковска (р. 1982, Скопие) е македонска писателка, автор на монографията "Двадесет години Поетична вечер във Велестово" (2009, ПНВ), стихосбирката "Комари" (2010, ПНВ) и романа "Годишни времена" (2014, ПНВ Публикации). Пише поезия и проза, превежда от английски и езиците на бивша Югославия. Нейни стихотворения са превеждани и публикувани на китайски, английски, сръбски, хърватски, словенски, холандски, албански, чешки и италиански език, както и в антологии на съвременната македонска поезия, издадени в Македония, Сърбия, Чехия и Италия, и в антологията на съвременната световна поезия ... |
|
|
Гватемала, 1954 г. Военен преврат, подкрепян от САЩ и осъществен с помощта на ЦРУ, сваля от власт законно избрания президент демократ Хакобо Арбенс. Насилствен акт, породен от лъжа, представяна за истина, която ще промени бъдещето на цяла Латинска Америка: обвинението от страна на правителството на Айзенхауер, че Арбенс поощрява навлизането на съветския комунизъм на континента. А в основата на лъжата лежат непримирими икономически интереси на голяма американска компания. И се отприщват международни конспирации в години на Студена война, чието ехо отеква до днес. "Нима това фантастично изопачаване на действителността ... |
|
|
Междудисциплинарен анализ. ... "Човешките времена" е книга, която ни кара да се замислим - да се вгледаме в себе си и да се помъчим да си отговорим на безбройните въпроси за времето. Понятие и тайнствена същност, която можем да видим вътре, както и съвършено отделена и независима от нас. Всеки читател ще задава тези въпроси по своя си начин и аз си ги зададох по моя. Разбира се, използвам и улеснението, че съм имал щастието да бъда въведен в мисленето и на двамата автори от вече близо половин век и съм следял отблизо пътя им на развитие. Тази книга е поредната част от дълго вървяни пътища и ни предлага ... |
|
|
"Тънък и блед месецът. В лед всичко сковано Бие камбана, вие се дим. Амин." ... |
|
|
Сюжетът на историята е базиран на случка преживяна от самата нея. Вдовицата на Времето - едно пътешествие за времето отвън и това вътре в нас... Книгата описва един свят, в който времето е точно отмерено с големи часовници, любовта е планирана: "Един свят, в който всеки знае колко време живот му остава, което реално погледнато може да е плюс, защото ако ти знаеш колко време имаш, може така да си създадеш живота, че да вземеш максимално от всичко", казва Даян и разкрива, че тази идея се оказва стресираща за повечето хора с които я споделя. "Докато пишех книгата се опитах да засегна много от нещата които ... |
|
|
Умираме ли, щом научим кога ще умрем? Втората книга от трилогията Вдовицата на Времето на Даян Шаер за антиутопичния свят, в който всеки знае колко време живот му остава, се завръща с нов въпрос: каква е цената на закъснялата истина?"Пленителна, разтърсваща и незабравима история за трепетното очакване и непосилната борба с времето, за трудните решения и непростимите грешки, за майчината любов и свободата да живееш в настоящето. Докато четях Дъщерята на времето, се чувствах като на скоростно влакче в увеселителен парк - хващаш се здраво за дръжките от първия миг и не ги пускаш до края, защото емоцията те е ... |
|
|
Нецензурираната версия. ... Любовта във всичките ѝ състояния - в поетичния диалог на двамата най-обичани поети, Маргарита Петкова и Добромир Банев . В дългоочакваното нецензурирано издание на безспорния бестселър "Абсурдни времена" припознаваме себе си такива, каквито сме се чувствали някога, или такива, каквито мечтаем да бъдем в компанията на човека до себе си. Егоизмът често надделява, но мисълта за любимия бързо ни връща на земята. Недоволството е непрестанен спътник, но споделената бутилка вино ни кара да погледнем към утрешния ден с нова надежда. Ревността ни погубва, но остава сигурен начин да ... |
