Появата на Любомир Левчев, за когото изведнъж се заговори много в цяла Европа, е приятна изненада. Двете му стихосбирки, излезли едновременно – "Звездопът" и "Рицарят, Смъртта и Дяволът", предават дръзко и чудесно настроенията на един четирсетгодишен мъж, който живее в комунистическа страна, но се чувства у дома си и в Париж, и в Ню Йорк, и в Токио; спътник на планетата, избрал своята позиция, но отворен за всички съвременни трусове, с поредицата митове, лудости, благородства и нервни депресии, които я придружават. Близък до поети като Ханс Магнус Енцесбергер или Збигнев Херберт, Любомир Левчев по ... |
|
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво "те хващат" за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
|
Освободете се от този, който според вас трябва да бъдете и се приемете такъв, какъвто сте. Вашият пътеводител за живот с цялото си сърце. ... Д-р Брене Браун е изследовател, автор и университетски преподавател. Прекарва последните десет години в изследване на "Живота с цялото си сърце" и поставя няколко въпроса. Как да изградим смелост, състрадание и взаимосвързаност? Как да признаем несъвършенствата си и да приемем себе си такива, каквито сме? Как да подхождаме към живота от позициите на своята автентичност и лична стойност? Брене изследва влиянието на срама, страха и уязвимостта и как практикуването на ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Старобългарски книжовници" на издателство "Време". ... Книгата има за цел да поднесе в обобщен вид и в достъпна форма наученото знание за Черноризец Храбър като сложи акцент върху най-значителните проблеми. На фона на епохата Храбър е разгледан като апологет на делото на Кирил и Методий и блестящ полемист. Неговата творба "За буквите" е анализирана текстологически с цел да се поднесе на читателя превод, най-близък до автентичния текст. Отделено е значително внимание на хипотезите около личността на Храбър, времепоявата на творбата и първоначалното ѝ ... |
|
|
Приключения в миналото, настоящето, бъдещето и далеч отвъд тях. Какво точно представлява времето? Защо понякога то тече бързо, а друг път - едва се точи? Времето на другите планети същото ли е като на Земята? Възможно ли е да се пътува във времето? В тази книга ще откриете отговорите на тези и на още много други въпроси."Знаете ли, че спукването на един балон става за 10 микросекунди?" Из книгата Илюсрации: Тео Георгиев. ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... "Време разделно" описва трагични за българския православен народ събития. Насилственото помохамеданчване на населението в Родопите не е просто едно изпитание за тези хора, а съдбовно отстояване на християнската вяра. Всеки том от поредицата е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Брой страници на меката корица: 528. Брой страници на твърдата корица: 496. Книгата с мека корица е издадена през 2009 г. ... |
|
|
История на Арете. ... "Арете" е старогръцка дума, с която се обозначава сборната мъжка добродетел, осъзнавана от древните хора като градивно активно поведение. В основата на тази нравствена категория и фонетично, и съдържателно е трако-елинският бог Арес, който е възприеман и като цар, войн, стопанин и мъж. Функциите на този образ на бога очертават идеала за властник, свободен гражданин, глава на семейство и защитник на родината. "Арете" включва идеи и образи, които трябва да бъдат разпознати и назовани, за да се постигне историко-психологическото им наследяване и етико-педагогическо възпитаване. Целта ... |
|
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
|
Вниманието на научната проблематика на третата интердисциплинна конференция Mirabilia: времена, пространства, митове се фокусира върху генезиса на митовете, техните времеви и пространствени измерения в контекста на универсалните категории чудеса и чудесно. Докладите проследиха анатомията и еволюцията на тези категории, както и метафоричните им метаморфози в сакрален и профанен контекст. Културните категории чудеса и митове с акцент върху пространствено-времевите им параметри бяха интерпретирани в техните динамични взаимоотношения и посредством техните функционални характеристики спрямо области като религия и митология, ... |
|
|
Символиката е една от основните особености на средновековната поетика. На познати, реални образи се придава иносказателност и чрез тях се обясняват нагледно и поетично абстрактни понятия, добродетели, пороци, религиозни норми. В средновековните творби символите винаги са свързани с духовното.Много от тях имат древен произход, но християнската епоха ги преосмисля. Връзката с античността се запазва повече в народното творчество и в апокрифите. Старобългарските писатели познават добре схващанията за символите и употребата им в по-старите християнски литератури. В техните произведения, където са използвани широко, проличава ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
