В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
|
"През последните няколко години Георги К. Спасов не само разви дарбата си да се взира в кривото огледало на действителността, но и се наложи като един от най-безкомпромисните, с гражданска и нравствена позиция, със запомнящо се с оригиналността си перо и с усета си най-вече да открие органичната цялост, органичното единство на пошлостта, простотията, бездарието, корумпираната алчност и прочие недъзи на съвременното общество. Ако приемем, че личността на твореца се съдържа в неговите произведения, то личността на Георги К. Спасов е забележителна и не само защото е даровит писател сатирик, но и защото не се страхува ... |
|
|
Академия "Елингам" е частно училище, събрало възпитаници с разнородни таланти - художници, изобретатели, мислители. Изобщо всеки, който се откроява с някаква дарба. Основана е в началото на двайсети век от милионера Алберт Елингам, който искал да създаде "място, в което ученето е игра". Скоро след като училището отваря врати, дъщерята и съпругата на Елингам са отвлечени. Единствената следа е писмо, подписано с плашещия псевдоним Искрено коварен. Случаят се превръща в едно от най-мистериозните престъпления и остава неразрешен. Стиви Бел е любителка на криминалистиката и е сред малцината избрани, които ... |
|
|
Четвърти том от поредицата "Български хроники" обхваща историята на нашия народ от 1943 до 2007 г. ... "Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме "ура" и гласувахме единодушно "за" каквото ни кажат; смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю – душевното осакатяване е с дълги последици: ... |
|
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
Книга за предполагаемата среща между двамата най-мъдри, Лао Дзъ и Конфуций - за вечната борба между колективистичното безумие и индивидуализма, между азиатщината и западната цивилизация. Цветан Стоянов (1930 - 1971) е писател, философ, литературен историк и преводач - един от най-изявените представители на интелектуалния елит в България; всестранно подготвен - по думите на Тончо Жечев - за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи... Автор е на книгите "Нишките, които се прекъсват" (1967), "Мъдростта на древните митове", "Броселиандовата гора& ... |
|
|
Пътят на един учител през два века от Враца до Видин. Владимир Т. Иванов в ръкописната Житейска хроника повече от две десетилетия (1915 - 1927 г.) върху 176 страници систематизира наблюденията си от десет села, пет околии и три окръга в Северозападна България, правени в течение на почти 65 години: учители, училища и учебно дело, селищен живот и общински управления, политически борби и изстъпления на властите в селата, войни, приятелства и разочарования, поетически и журналистически опити (публикува в 17 издания в София, Враца и Видин) - един задълбочен, всеобхватен и критичен поглед върху българския живот в края на XIX и ... |
|
|
Историята на всеки род и фамилия е история на родния край, на България - с това убеждение Йордан Гранитски, журналист по съдба и призвание, прави родова хроника. Тази книга не е само документално описание на един български род, докоснал се до Райна Княгина, тя поглежда много по-широко към миналото на село Гранитово, към селския бит и народностните традиции в Елховския край. В нея има покъртителни страници за трите войни, в които е участвал бащата на автора. В повествованието се вплитат вълнуващи лични спомени и интригуващи разкази за превратни човешки съдби. ... |
|
|
Дати, събития и личности до средата на XX век. ... Всеки град има свое минало. През вековете в неговото битие се вплитат събития, факти, животоописания и дати, които ходът на времето подрежда завинаги с непроменима последователност. Ден по ден, година по година, век по век. Те градят градския облик, създават традиции, държат будна паметта. В тях пребъдват делата на хората. Те са примери за подражание или поводи за срам. Извор са на мъдрост. Те изтъкват съзидание или бележат упадък. Векуват или опитват да се покрият със забрава. Олицетворение са на исторически принос, на обществена тежест. Те са онази същност, без която ... |
|
|
"Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да въздишат: "Ех, какво хубаво време беше!". А като разровиш онова тяхно време, оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така - просто са били млади, а за младите всичко е възможно. Нещо подобно са и моите хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам: Тончо Жечев , Генчо Стоев , Радой Ралин , Борис Димовски, Веселин Йосифов и ... |
|
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
