Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Подобно на Османските потайности. Харемът от Ибрахим Карахасан-Чънар , книгата Османските потайности. Еничарите ни завладява с оригиналния си и увлекателен стил. Това е уникално и неподправено историческо изследване на еничарството: за създаването, разцвета и ликвидацията на една каста, която е била ухажвана политическа и военна сила в Османската империя. Родено чрез един суров закон, останало и до днес живо в паметта на балканските народи, еничарството постепенно се превръща в неконтролируема сила и тумор в сърцето на империята на султана. Войната и насилието са представени в цялата си антихуманност на фона на ... |
|
|
От автора на "Разкази от града под тепетата". ... "Забележителен стил, чистота, яснота, невероятна точност на описанията; картини в които съвсем естествено и без усилие можеш да влезеш и да заживееш... Роман, в който вулгарният живот, животът лишен от ретуша на благоприличието - се превръща в ярка поезия. ...И слово, от което въздишаш с облекчение, рядко срещано в наши дни - облекчението, което идва, когато си позагубил надежда, че в настоящето може да се пише едновременно и просто, и умно - и изведнъж видиш точно това - просто, открито, умно писане! Роман за улиците, бруталността, нежността, изневярата, ... |
|
|
В Османските потайности. Харемът, Ибрахим Карахасан-Чънар не изневерява на увлекателния си стил, който ни кара да прочитаме книгите му на един дъх. Това, което се е превърнало в запазена марка на автора и което му е спечелило голяма читателска аудитория, е оригиналният му творчески подход - сплав от документален реализъм и изкусно изведен сюжет. Място на "полесражението" в книгата е предимно Истанбул, метрополията на могъщата Османска империя, градът с двойствен морал и стандарти, разпадащи се взаимоотношения и рухнали мечти. Какво всъщност знаем за харема като обществен институт. Истина ли е, че той е мрачна ... |
|
|
Румен Стоичков е завършил специалностите Българска филология и История в Софийския университет Св. Климент Охридски , а 30-годишната му професионална кариера като журналист преминава в БНР. За различните програми и предавания, предимно в Хоризонт, е автор на над 2000 интервюта и репортажи, правени предимно в малки населени места, чиято история и съдба винаги го е вълнувала. Той продължава да обикаля като репортер все по-обезлюдяващите села, защото е възприел като своя мисия съхраняването на тяхната памет, защото тя е не само регионална, но е и част от националната памет, както самият той твърди. И в тази, както и в ... |
|
|
Номинация за книга на десетилетието в Унгария! Да умреш, тази дума звучи винаги прекалено внезапно. Интересното е, че в историите на Лео Толстой винаги става въпрос за края, сякаш всичко останало е изключено. Действието, което няма как да не бъде включено, спокойно може да бъде забравено, все едно не е искал да го разкаже, но го разказва, понеже разказва смъртта.(...) Във всеки случай тази история тук се опитва да е по-хладнокръвна от обичайното, макар че този, който я пише, прекалено робува на различията. Захласнал съм се в разните различия и докато е така, няма никаква смърт. Когато пиша, сякаш се появява, но без да е ... |
|
|
Балканският полуостров през първите десетилетия на миналия век - съдбите на героите се срещат в свят, изпълнен с религиозни табута, суеверия и вкаменени морални норми, между бежанските пътища на Албания, неукрепналата все още България и модерна Турция на Кемал Ататюрк. Едновременно с този драматичен сюжет, пронизан от болка, но осветен от свободата да обичаш и да бъдеш обичан, една съвременна жена води вътрешен диалог с предците си, за да си обясни емоционалните, етичните и личностните решения на онези, чиято кръв тече във вените ѝ. Така, споена от два паралелни сюжета, свързани един с друг, но отдалечени във ... |
|
|
Мафията, която тихомълком израсна и се превърна в една от най-мощните в света. ... На 15 август 2007 г. в немския град Дуйсбург са намерени телата на шестима младежи. Всеки от тях е убит с контролен изстрел в главата в италиански ресторант. Родом са от Калабрия и намират смъртта си заради вражда, започнала през 1991 г. в Сан Лука. Това кръвопролитие кара целия свят да заговори за ндрангета, най-невидимата и прикрита, най-страшната и безпощадна, но и най-богатата и могъща мафия в света, изградена на "кръвно" родство между главорези. Тя се ражда в Калабрия, най-бедния район на Италия, много преди този разстрел. ... |
|
|
Авторът на "Опасният архив на богомилите" и "Воинската харизма на българите" продължава своите изследвания за вярванията на древните по нашите земи, за тайните пътеки на познанието, за скритите послания. В настоящата книга той поема по следите на митовете за змейовете и търси онова, което нашите предци са закодирали в тях. Какво е останало след героите от Първото пришествие? Къде са техните пристани и кои са ги наследили? Как са развили оцелялото от тях и какво са укрили от него? Щом разпознаеш онова, което търсиш из времевата всеизмерност, и имаш волята да устоиш на дълбоко, мощно и целенасочено ... |
|
|
Изключително прецизните изследвания на Богдан Филов са първите и единствените цялостни исторически, архитектонични и изкуствоведически описания и тълкувания на двата храма. И двата текста сумират резултатите от археологически изследвания, водени от самия автор... Тук Филов формулира и доказва своята теза за спецификата на античната и средновековна култура по българските земи като посредник между Изтока и Запада. Тя се вписва в широкия кръг на византийската култура, която Филов отказва да идентифицира просто с Константинополската, и обръща внимание на спецификите, въвеждани от регионалните особености. Двете книги са сред ... |
|
|
Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията е по-безнадеждна от всякога, а изчезванията на магьосници в столицата зачестяват. Повелителят на предметите Свилен Воев се заема да разкрие мистерията на изчезналите, рискувайки собствения си живот. Междувременно той е длъжен да обучава на магически занаят и младия Бриян, чийто буен потенциал е засенчван единствено от сприхавия му нрав. Сенки вилнеят в мрака, любопитна котка се озовава на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва... Щом ... |
|
|
“Детето се зави презглава. Фъртуната виеше свирепо, но под юргана бе топло, уютно и сигурно. Подаде носле навън, само колкото да види отражението на огъня от старата печка по варосания таван и да чуе по-ясно пукота от съчките. - Бабо, спиш ли? - Кажи, сине. - Бабо, разказвай ми за….” ... |
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890 - 1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: Драски и шарки (два тома), Видено и чуто, Пъстър свят, Утро в Банки. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и ... |
