По следите на изгубената мъжка идентичност. ... Много съвременни мъже не се вписват в конвенционалната представа за мъжественост. Психотерапевтът Ги Корно отдава това на мълчанието или отсъствието на бащите от живота на синовете им, което е оказало огромно влияние върху психиката на децата. За момчетата е важно да изградят мъжки модели на поведение, а за това е нужно да имат пред себе си пример за подражание. Липсата на онези ритуали, с които се отбелязва превръщането на момчето в мъж, има тежки последствия за формиране на неговата мъжественост. Юнгианският подход на автора спомага за по-доброто разбиране на проблемите ... |
|
|
Книгата е част от серията "Специален подарък" на издателство "ИнфоДар". ... Тази книга е за бащите от всички възрасти, с благодарност за малките жестове на обич през годините. Бащите са велики хора. Те са защитници и покровители. Те прегръщат, слагат рафтове, готвят, носят децата на раменете си, насърчават правилния отбор и преживяват изпитанията на тинейджърските години. Накрая просто се превръщат в приятели за цял живот. Бащите са специални! "Благодаря, че ме превеждаше през трудните моменти. Благодаря ти, че стоеше до мен, когато имах нужда от подкрепа. Благодаря ти, че се отдръпна и ми позволи ... |
|
|
Баща ми, бояджията или при други условия от баща ми би излязло я Едисон, я Нютон - хумористичната история на Васил Цонев. Васил Цонев описва в "Едно време в "Овча купел" собственото си семейство, а самата книга излиза през 1970 г. Четири години по-късно режисьорът Стефан Димитров заснема филма-мюзикъл "Баща ми, бояджията" по сценарий на автора. В него главната роля на бащата играе братът на Васил Цонев - Коста, чийто прототип в историята е Коцето, който носи в джоба си кокоша глава. Автор на текстовете за песните е поетът Кръстьо Станишев. Васил Цонев (1925 - 2002) е автор на над 2500 ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков . В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
"Поезията на Евгения Динева не е обичайната разходка назад, тя не е носталгия по детството и невинността, дори напротив. В "Животните нямат бащи" откриваме фин психологизъм, който изследва не какви сме, а защо сме такива. Кое ни кара да се чувстваме недостатъчни и ни прави трудни за обичане; как сме допуснали "тиранията да се превърне в навик", как невниманието към детайла на ежедневните битки ражда пукнатини в сърцето." Ренета Бакалова Евгения Динева е автор на поезия и проза на български и английски език. Била е стипендиант на фондация Елизабет Костова за созополските семинари по творческо ... |
|
|
Любомир Дончев има мечтания живот. Четири прекрасни деца, чудесна съпруга, изключително доходоносна работа и голяма и хубава къща. Но нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Какво се крие зад фасадата на този перфектен живот? Какво ще се случи, когато проблемите се появяват един след друг, повличайки след себе си още и още, и всичко започне да се срива? Любомир ще бъде принуден да се изправи пред предизвикателството да се превърне в баща на собствените си деца и тепърва да ги опознае. Той за пръв път ще осъзнае какво е пропуснал заради своя работохолизъм и ще опита да поправи нещата, но дали вече не е късно? Ще ... |
|
|
Колелото на живота обхваща житейски теми, от чието развитие зависи качеството на живота и всеки един плава във водите на своята съдба. ... |
|
|
"Баща ми - баш Майстора. Документален разказ за една легенда Наистина е трудно и много отговорно да изследваш пътя на толкова обичан от хиляди българи актьор. Запленена от филмовите и театрални превъплъщения на Кирил Господинов, подредих огромния обем от роли, не спирах да търся и да разнищвам живота му. Все пак съм любимата дъщеря и това прави книгата крайно лично откровена, проследяваща отношенията баща-дете. Имам огромния шанс да водя този процес през най-голямото наследство - мемоарите му. Диалозите ни ще ви въвлекат в нашия семеен свят. Изповядвам се, моля го за прошка, благодаря за всеки миг заедно. През ... |
|
|
"Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра е като систола - пуска бримки по пуловерите, с които обличаме премръзналите си чувства и по чаршафите, под които крием греховете и истините си. Дълбока е като диастола, като пропадане в осъзнаването, че нищо не е вечно, най-малко биенето на сърцето и като дланта, в която лежат ... |
|
|
Лиляна Михайлова пише за скромния човек, с когото се срещаме всеки ден. Но когато изпаднем в беда, именно този скромен и незабележим човек показва истинската си същност - готов да ни помогне. Той е състрадателен, съчувстващ, човек, на когото можеш да се опреш. Човек, който мисли за твоето добро, а не за себе си. И след време осъзнаваш, че всъщност този скромен човек е най-добрият човек, когото познаваш. "Когато се случи да се питам кой е най-добрият човек, когото аз познавам, името Лиляна Михайлова неизменно изскача в съзнанието ми на първо място." - пише Надежда Захариева в свое интервю. Лиляна Михайлова ( ... |
|
|
Съставител: Невена Дишлиева-Кръстева. ... "Бащите растат. Понякога се превръщат в призраци и тревожат някой мрачен Елсинор. Друг път са непоклатими като Каменния гост..." В тази книга са събрани две дузини разкази за начините, по които покойните бащи остават с децата си. Отворените от тях празноти са място за размисъл за едни, убежище за други, за трети - обида. Като говорят за баща си, едни говорят за приятел, други за ангел, трети за странник, четвърти за себе си. Едни са осиротели твърде рано, други - "няма изчисления, които да накарат смъртта на любим човек да изглежда навременна". Едни бащи са ... |
|
|
"До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго - от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва от 1960 г. - по времето на моето поколение - мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях. Новото поколение бащи, родено през шейсетте, нямаше пример, по който да се ... |
