"Стихотворенията на Албена разместват континентите, заобикалящи сърцето, и акостират дълбоко в недрата на чувствата. Но не тези чувства, модерните - едни други, много по-истински, татуирани в най-съкровения слой на плътта от ръката на виртуозен художник." Павел Г. Веснаков И после ни няма Виж, за кратко сме тука. Обичаме. И после ни няма. Това, във чиито очи ежедневно надничаме, е от нашия сбор по-голямо. И закриляни като стадо овце, като ученици напътствани, от изкълчения тесен лабиринт на ума един ден на широкото стъпваме. И в небето, еднакво високо за всички, тези думи ни мамят. Виж, за кратко сме тука. ... |
|
|
Беше юни. Наближаваше най-магическата нощ в годината! Всичко започна заради огнебълващата планина на черния остров - отначало само валяха сажди, после се чу тътен и земята се пропука. Откъм морето дойде вълна до небето! Потоп заля Муминската долина и удави всичко в пълна тъмнина... Муминското семейство оцеля на покрива, и тогава се появи опасна призрачна къща - стълбищата й свършваха във въздуха, всичко беше от картон, дърво или гипс, подът се въртеше, а от най-тъмния ъгъл се носеше един особен смях... После Муминтрол се загуби в тъмната гора, а както си береше среднощна китка за празника, попадна в затвора. Снусмумрик ... |
|
|
Наръчник за времето."Здравей, детенце! Държиш в ръцете си чуден пътеводител! С него ще полетиш върху крилете на Времето, ще се разхождаш напред-назад из света му и ще разбереш как да го увеличаваш така, че да си изкарвате чудесно. Заедно ще приготвите вкусна пица - по здравословна рецепта, разбира се, за да ти разрешат после възрастните да я изядеш. Ще разбереш, че Времето е лакомник и похапва минутите и секундите, та дори часовете, понякога доста бързо, чак да се чудиш после: къде изчезнаха? Но спокойно! Ще ги откриеш в часовника, защото този наръчник ще ти покаже как да познаваш цифрите и стрелките му, а до ... |
|
|
Определена за родоначалник на ново течение в изкуството на поезията, формулирано като Философия за смисъла на живота, поетесата ни отвежда в словоохотливия свят на новия си проект, чието начало е тази малка книжка с изживявания на душата. Философията на живота събрана в картичка, която ще подарим на любим човек, за да запази спомен от незабравим миг - това е посланието на новия проект, който е на път да сбъдне уловената, чрез сетивата ни реалност, като изживяване, пренесено в едно ново измерение на изкуството, изваяно от слово и чувствена нежност. Анастезия Господи, защо ме давиш в мрака? Трябва ли ти тази красота? ... |
|
|
Ритуали за щастие, суеверия, тегоба. ... Любов, разочарование и пак любов. Мечта, решение, предложение, годеж и сватба. По този път е минал всеки, а после пътят се дели - хармония или страдание, развод, пустееща душа. Съдбата си творим сами. Пишем книгата на живота си с думи и дела, плод на личния ни избор. Тревожим се за важното, пренебрегваме маловажното. Маловажно, според разбирането ни за правилно и грешно, но нерядко с по-голяма сила от "по-важното". После се питаме - къде сгреших. Отговорът е простичък. Не познаваме правилата на света, който обитаваме. Битуваме само във видимия за сетивата ни свят, а той е ... |
|
|
Все ми е едно, припвам нататък. Толкова кайпириня и хормони в мозъка ми. Складът съвсем не е така страшен, почти празен е с изключение на няколко маси и столове, етажерка в дъното. Педро отива до нея и изважда три кърпи. После ги разстила на пода. Поглеждаме се. Този кратък миг на несигурност, който все още изживявам, независимо от поредната бройка. Треперя. Педро слага ръце на бедрата ми, затваря очи. Целуваме се дълго, после бързо се събличам, за да надиграя и последната искрица колебание, малко бягство в аванс. Твърдият му член се плъзна по тясната ми тениска, която все още е на мен, нагоре-надолу, под тениската, върху ... |
|
|
Душата е като луната. Колко много отхапани луни има на тази земя. Светят, ама наполовина. Светулките светят, когато са изплашени или търсят обич. Те отвеждат Джо в шарения свят на Ана. В компанията на забавни герои, през много комични ситуации и оплетени в паяжината на малко сарказъм и тъга, те търсят моста между два свята."Всяко дете на този свят идва с комплект цветни боички и четки. Забелязал ли си, че малките деца не рисуват с черно? Защото нямат. После като тръгнат на градина и на училище им дават черното и им вземат някой и друг цвят. А когато пубертетът те прегази и ти бутнат една алгебра и геометрия и ... |
|
|
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл.В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен ... |
|
|
Някой тропаше по вратата. Камен се събуди внезапно. Даже точно навреме. Не, не беше приказка. Беше кошмар. Кошмарът ли трябваше да продължи? Помисли си три неща. Боряна. Боряна. Боряна. После още едно – Димитър. Димитър? И после в главата му изплува кръвта от съня. Знаеше, беше чел веднъж в съновника, това всеки го знае, кръвта значи истина. Червеното значи истина. Време за истина? Примлясна няколко пъти. Устата му беше суха. Залепнала. Дъхът му – некрасив. Десети ден вече дъхът му беше точно такъв на събуждане. Нищо красиво нямаше в тази хотелска стая. Нищо красиво нямаше и в живота му извън нея. С изключение на едно ... |
|
|
"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
|
"Хари и Бъни" е популярна анимационна поредица за перипетиите на младия кандидат-илюзионист Хари, който си пада по измисляне на фокуси, за да шашне приятелите си, но не е достатъчно талантлив, че да приложи на практика наученото. Като капак асистентът му - пакостливото зайче Бъни, често му краде магическия жезъл. Хари все крои планове как да си вземе обратно жезъла и все се проваля. Бъни винаги е на път да загази, обаче учителката мадам Пени много го харесва и го пази от всички беди... След ураган, предизвикан от звънеца на мадам Пени, Хари и съучениците му се озовават пред грамадно поле, което трябва да ... |
|
|
Да се влюбиш е дрога, а да обичаш е лекарство. Нико е на 28 години. За него е важно да не го изядат по-големите риби, но и да не е принуден да изяжда по-малките. Той е неориентиран, отдаден на забавления и неспирен секс без задръжки. „Настроението ми е като несигурен и нерешителен пенис. Хем гледа нагоре, хем надолу. С една дума, продължавам да вървя, после се връщам назад, правя крачка напред, две встрани. Това моето не е вървене, а танц на бинтован танцьор с някоя и друга синина.” – признава героят, но осъзнава, че за да се чувстваш добре с някого, първо трябва да се чувстваш добре със самия себе си. Проблемите на Нико ... |
