Една от основните поуки, които можем да извлечем от колапсите, в които изпадат обществата на маите, анасазите, на обитателите на Великденския остров и всички останали в миналото (а и от съвсем скорошното рухване на Съветския съюз), е тази, че стремителният упадък на едно общество може да започне само едно-две десетилетия, след като то е достигнало своя апогей като брой на населението, богатство и мощ. В този смисъл траекториите на тези общества не следват обичайния ход на живота на отделната личност, чийто упадък настъпва бавно и постепенно, със стареенето. И причината е съвсем проста: максималният обем на населението, ... |
|
|
Литературни идентичности и превод. ... В настоящото изследване с помощта на превода е очертана зоната на едно векторно разширяващо се четене на националната литература - от епицентъра на текстовостта, задаваща каноничното ѝ тяло, към "гостуването" ѝ в езиковостта на другите, към все по-ясното навлизане в полифонията на многоезично писане, предназначено за многоезично четене. Проследени са сюжетите на онези културни преноси, които извоюват статуса Патриарх на българската литература, раждат Татаробългарина с неговите мечтани славяни и (не)случили се Германии (К. Христов), съхраняват семантиката на & ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
"За мен поезията е средство за сближаване на познавателната и духовната култура. На: спомена и въобразеното; далечното и близкото; предела с безпределното; космоса в мен и над мен; всичкото и единственото; правилото и истината; различното в опакованите символи; преходното и вечното. Тя е тънката знакова линия на границата между разума и душата." Георги Атанасов Георги Атанасов е роден през 1951 г. в Лом. Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен и Софийския университет "Св. Климент Охридски", факултет по журналистика, специалност "Редакционно и издателско дело". Член е на ... |
|
|
Сборник разкази ... Хумористичната традиция в руската литература е толкова богата и разнообразна, че е невъзможно да бъде обхваната от каквото и да било многотомно издание. Затова както първата, така и настоящата втора колекция, представя само зрънце от това богатство. Сборникът следва структурата на своя предшественик, обхващайки творби, създавани в продължение на столетие. Редом с класици като Гогол и Чехов , са обичаните и до днес в Русия сатирици от началото на 20 век - Аверченко, Чьорни, Бухов, както и достойните им последователи Илф и Петров и Зошченко. По-новото поколение е представено с разказите и ... |
|
|
В сбирката са включени доклади, изнесени на Международен симпозиум "Кирило-Методиевите ученици в България", проведен в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" на 26-27 октомври 2001 г., който бе посветен на 1115-годишнината от пристигането на Кирило-Методиевите ученици в България и 1085-годишнината от успението на свети Климент Охридски. ... |
|
|
Изследвания в памет на професор Иван Гълъбов ... В сборника са включени доклади, изнесени на Международния симпозиум "Великопреславската култура IX-Х век", проведен в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" на 11-12 октомври 2002 г., който бе посветен на 25-годишнината от създаването на Научния център "Преславска книжовна школа". ... |
|
|
Сборник разкази ... Необятна е руската душа. Силни чувства и страсти бушуват в нея - любов и омраза, милосърдие и жестокост. Но хуморът винаги е заемал там едно особено, жизненоважно място. Със смях през сълзи и смях със сълзи руският народ е оцелявал сред драматичните превратности по своя исторически път. Настоящата колекция от хумористични разкази обхваща творби на няколко поколения руски хумористи. Наред с великите разказвачи в нея са включени и по-непознати на българския читател автори, някои напуснали ни отдавна, а други - наши съвременници. ... |
|
|
Отклонение е сред най-обичаните романи на незабравимата българска писателка Блага Димитрова . С книгата си тя успява да ни разкрие любовта във всичките ѝ форми и измерения, независимо от това дали ни носи радост, тъга или разочарование: "Независимо от това изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание." Отклонение е роман за невъзможността влюбените да се завърнат в миналото и да изживеят любовта си. Единственото, което им остава, е истината, че в живота са повторими само напразните усилия да се върне пропуснатото. По романа е заснет едноименният филм ... |
|
|
В тази книга, освен сравнителната характеристика на основните монотеистични религии - иудаизъм, будизъм, християнство и ислям ще намерите задоволителни отговори на любопитни въпроси като: Защо будизмът - една религия, търсеща определено духовното усъвършенстване, всъщност отрича душата и нейното безсмъртие? Светско или религиозно е учението на Буда? Защо иудейският бог Елохим и мюсюлманският Аллах говорят за себе си в множествено число? Какво е Тора и що за текст е Талмуд? Защо на евреите се разрешава да сменят имената си с нееврейски, а мюсюлманите да се отричат привидно от своята вяра? Кои са основните различия ... |
|
|
Изданието има за цел да представи разсъждения върху въпросите на критическото четене, които се обсъждат в рамките на лекционните курсове "Антропология на българите" и "Антропология на славяните" в специалностите "Българска филология" и "Славянска филология" на СУ "Св. Климент Охридски". ... |
|
|
Изданието Културна антропология -том 2: Слово, обред, обичай продължава разсъжденията, предложени в първия том, като основният фокус е поставен върху словесността и ритуалността за конструирането на общност. В отделните глави се обсъждат митологията, социалните взаимодействия и вътрешните взаимовръзки между ритуала, словото и производството, изграждащи принципите на колективната култура на българите. Фигурата на Другия и представите за своята общност са анализирани през най-значимите фолклорни текстове. Николай Папучиев e професор във Факултета по славянски филологии на СУ Св. Климент Охридски . Чете лекции по ... |
