10 минути, 10 месеца, 10 години. ... "Да се учим от своя опит - това ни прави човешки същества. И все пак има поне едно нещо, на което бих искала да науча децата си, без да им се налага да проливат всичката пот, кръв и сълзи, които обикновено са необходими: как да вземат правилни решения. Казано с две думи, тази книга предлага именно това - нов подход за правенето на избор, който да ви даде възможност сами да градите живота си, независимо от това къде сте родени, как сте прекарали времето си досега и какви грешки сте допуснали по пътя. Предлагам строга дисциплина, която може да ви помогне да замените хаоса с ... |
|
|
"Ще си подадем ръка и ще се запознаем. Без да разменим и невидима дума. Ще оставим да говорят вместо нас врабчетата в короните на разсъблечените от есента все още недоизсечени дървета. Ще оставим приказките на мухите. Те винаги имат какво да кажат. И мравките по паважа не остават по-назад. Не е като да няма кой да си отвори голямата уста. Ще се срещнем на ъгъла, за да не произнесем и едно изречение. И стъпките ни ще са непоносимо тихи. Ще заживеем без думи, а подслушвателните от агенцията по сигурността ще са безполезни. Няма да си разменяме и бележки. Няма да има словесни грешки. Жестовете ще забравим. Дори и езика ... |
|
|
"Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво."Исая 5:20 ... |
|
|
"...в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта." Ане Франк "това не е книга като книга - подредена, с жанр и ритъм. не. това са думи - разпръснати и разпилени. като живота. и дневник не е. (макар че прилича.) и поезия също. нито пък проза. това е книга с по малко от всичко. като живота. това е книга без претенции, с пропуснати запетаи, изречения, които започват с малки букви и някоя правописна грешка тук и там. като живота. и истинска като него. ето, предупредени сте."... "имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж."който трупа знание, трупа ... |
|
|
Импулсивен и размишляващ, скромен и дързък, верен и страстен, груб и нежен, критичен и сговорчив - такъв е забележителният Роберто Кавали. Той обожава Ганди и Че Гевара, мрази показната порядъчност, невъзпитаните и необразовани хора, независимо какви дипломи притежават. "Просто аз" е искрен разказ на моделиера за своя жизнен път, изпълнен с най-невероятни събития и дълбоки преживявания. За първите професионални успехи, за жените, изиграли важна роля в съдбата му, за децата, приятелите и много друго. Той създавал мода и я преживявал: Милано, Ню Йорк, Париж, Палацо Пити; рокли за Spice Girls и за червените ... |
|
|
Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва френска филология. Работи във вестниците "Земеделско знаме", "Народна култура", "Софийско утро", а през последните двайсет години - във в. "24 часа". Превел е частта "Името" от романа на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време". В продължение на година изучава в ателието на големия наш скулптор проф. Любомир Далчев рисуване и композиция, а от разговорите им за изкуството се ражда поредицата от седем части "С годините назад", публикувана във в. "Народна култура". Други четири ... |
|
|
Когато всичко ви е наред, но не се чувствате добре. Имате ли усещането, че преминавате през живота на автопилот? Чувствате ли се потиснати и неудовлетворени без конкретна причина? Погледнато отстрани, всичко ви е наред, защо тогава не се чувствате добре? Отговорът е много прост: заради всички малки травми, които сте преживели. В света сякаш винаги има огромни, непреодолими проблеми, затова сме склонни да пренебрегваме малките, ежедневни наранявания, които достигат до сърцевината ни. Е, разделили сме се с приятел, загубили сме работата си, преместили сме се в нов град или имаме проблеми в семейството, но това не е болка ... |
|
|
Пътешествие до края на нощта е едновременно автобиография и фикция. С богат на находки и шокиращ език авторът ни увлича с героя Бардамю и неговия двойник Робенсон в едно гротескно пътешествие през живота, през света и през смъртта. Бардамю преживява войната, лута се из джунглите на колониална Африка, живее в нечовешкия свят на индустриална Америка, лекува сиромасите в едно от парижките предградия, навсякъде следван от верния си и омразен Робенсон. Двамата стигат до края на самите себе си, там, където човешкото се разпада и, освободен от всяка условност, индивидът се показва в цялата си окаяност. Роман антивоенен, циничен, ... |
|
|
"Описаните събития съвпадат по време с втората половина на най-страшната война в човешката история. Тя отнема живота на милиони невинни човешки същества, предизвиква неизмерими страдания и невиждани дотогава разрушения. Тя отнема живота и на моя баща, когото аз не познавам, а и не зная гроба му къде е. Знам, че е бил много млад и е загинал в Македония, в боевете при Страцин. Родил съм се почти в средата на опустошителната огнена стихия, сред воя на падащи самолетни бомби и ужасяващата канонада на избухващи снаряди. После настъпва страшното затишие и оглушителната тишина на човешкото безумие. Останал съм сирак на ... |
|
|
"(...) преодоляването на ограниченията, свободата като прекрачване (и танц) са в основата на"органиката" на тази книга, част от нейната плътна пластика, чужда на излишното (...)" Валентин Дишев Ирен Филипова е родена в България, живее и работи във Виена, Австрия. Завършила е НХГ "Илия Петров" и Художествена Академия "Жул Паскин", София. Ирен е художник на картини и думи... ... |
|
|
В Страната на мечтите се родило малко, сладко, приказно прекрасно еднорогче. Семейството му го обградило с любов, хранело го с хрупкави захаросани ябълки и уханни лавандули и му предлагало най-вълшебните забавления. Но малкият съвсем не се държал като еднорог и единствената думичка, която казвал, била не. Дори не просто не, а НЕ!. Толкова упорито повтарял не, че го нарекли НЕднорог. Не минало много време, НЕднорогът решил, че розовият свят на еднорозите с неговите пухкави облачета, летящи феички и непрекъснати усмивки никак не му харесва, и си тръгнал. Не знаел накъде върви, но по пътя срещнал един енот, който постоянно ... |
|
|
"Вдън гората Дикчам" определено е най-важната книга за Божинов - именно като първа книга, като пръв тон, задаващ мярка и вкус. Може да се каже, че без нея нямаше да се роди двайсет години по-късно романът шедьовър "Калуня-каля" - нека го кажем - един Дунав на българската литература, тръгнал от стотиците църцорещи още от 60-те години (невинни години!) ручейчета. В тази първа своя книга, както и след време в "Юлень", още от самото начало писателят е "себе си". Наясно е със себе си, наясно е какво ще го занимава като писател, наясно е какво иска да каже. Вече е наясно и как да го каже. ... |
