Сборникът "България - Германия: език, литература, култура (юбилейно издание 20 години Bulgaricum)", подобно на самия Център за изучаване на българския език и култура БУЛГАРИКУМ, на който е посветен, е плод на сътрудничеството между Университета на Саарланд и Софийския университет "Св. Климент Охридски". Книгата съдържа материалите от работната научна конференция по случай 20-та годишнина от създаването на Центъра "Булгарикум", но отразява и редица други дейности в рамките на този Център. ... |
|
|
Документалното наследство на твореца ... Петият том от съчиненията на Гео Милев обхваща документалното наследство на твореца, като наред с вече известните, документите са дообогатени с редица нови находки, най-вече с молбите, заявленията и размислите на бащата Мильо Касабов, свързани с „безследното изчезване” на писателя."Поемата ми не съдържа елементи на престъпление... Ни дума, ни ред, ни пасаж от нея не оправдава създаването на нелегални организации, не възхвалява терористични действия, а само описва, рисува картината на събития, станали преди създаването на тоя закон - събития печални и трагични, които не могат ... |
|
|
Поколението от смесен брак - идентичност и етнокултурни характеристики. ... Тъй като децата от смесените бракове (не само от украино-български и руско-български) остават досега извън полезрението на българските изследователи като обект на научни разработки, представените в тази книга резултати и разработен изследователски инструментариум могат да бъдат ползвани и за бъдещи изследвания върху биетничните личности в по-широк славянски и европейски контекст. ... |
|
|
Този том събира някои от най-важните "културни текстове" на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд "зоната си на експертност", когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и ... |
|
|
Теоретико-методологични и информационни проблеми. ... В книгата се разглеждат съвременни теоретико-методологични проблеми на дейността в областта на паметниците на културата и историята, представена като социокомуникатовна система. Авторите въвеждат в научен оборот подходи и понятия, които са основополагащи за успешното развитие на социализацията на културните и историческите ценности. Върху основата на личния многогодишен опит на авторите е изследвана ролята на паметниците на културата и историята като базов фактор за устойчивото социално-икономическо развитие на обществото и държавата. Книгата е предназначена за ... |
|
|
Настоящият сборник е пети том от серията издания на Департамента по приложна лингвистика в Новия български университет, София и е посветен на 10-годишния юбилей на департамента. Сборникът съдържа 23 разработки от областта на различни дисциплини на филологията, приложната лингвистика, лингводидактиката и културологията. По този начин се осигурява приемственост с изследванията от преходните четири тома и се утвърждава ролята му на постоянен форум за автори с разнородни и разнопосочни интереси, но същевременно обединени от една цел – решаване на теоритични и практическивъпроси в обучението по чужд език. Тематичното ... |
|
|
Този сборник побира в себе си текстове, участвали в националната конференция в чест на Панайот Тодоров Христов. Или както го знаем Сирак Скитник. Представянето на неговите приноси в развитието на българската култура е излишно, въпреки че той - поне в литературноисторическите сюжети - често отсъства. Не е така в "цеховата" среда на художници, радиожурналисти, културолози. Но литературознанието със стъпки бързи наваксва своето закъснение. ... |
|
|
Изследването предлага различен подход към българската литературна и културна история през XIX век. Разгледано е взаимодействието устно - писмено през призмата на комуникативните прояви и рецептивни нагласи и възможности на българите в културно - историческите условия на века. Използването на концепта "глас" открива нови възможности за конструиране на представата за българската словесност през разглеждания период. Социалните форми на словесността: изпълнение, записване, написване, четене, слушане, пеене, разказване, се съвместяват именно в същността на човешкия глас, който може да бъде едновременно звучащ, но и ... |
|
|
Книгата представя един възможен прочит върху формиращите фактори, ориентациите и политическото въздействие на българските турци в края на XX и началото на XXI век тук, в България. Изследването се основава най-вече на етнографски интервюта с представители на политическия елит и граждани от средите на българските турци, проведени в различни краища на страната. Д-р Надежда Жечкова е завършила специалностите "История" и "Етнология" в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Научните ѝ интереси са свързани с политиката на комунистическия режим спрямо ... |
|
|
Доц. д-р Милена Цветкова е преподавател в катедра "Печат и книгоиздаване" при факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Завършила е Библиотекознание и научна информация във великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". През 1999 г. защитава дисертационен труд на тема "Четенето - антиманипулативен филтър. Индивидуалност и аудиовизуална манипулация". Автор на монографиите "Четенето - антиманипулативен филтър" (2000), "Комуникационен мениджмънт" (2001) и "Информационна култура:// Името на четенето& ... |
|
|
Тази книга е опит за широкообхватно обзорно представяне на Лихтенщайн, в което да се очертаят значими обществени и културни тенденции. Тя има информативен характер и целта ѝ е да създаде първоначална, но сравнително плътна представа за Княжеството и да послужи за основа на по-нататъшни изследвания. Изложението е не само резултат от десетки проучени източници, но и от личните впечатления, придобити по време на два изследователски престоя в Лихтенщайн през 2014 и 2016 г. ... |
|
|
Монографията "Политически преход и всекидневна култура" е посветена на българската всекидневна култура и на промените, които настъпват в нея през 90-те години на XX век. От това твърде широко изследователско поле авторката е избрала и проследява три свързани помежду си проблемни области: родствените отношения, клиентелизма и въпроса за съотношението между традиция и модернизация. Изследването е интердисциплинарно и съчетава етнологичните методи с аналитичните инструменти на други хуманитарни и социални науки. Книгата е предназначена както за специалисти в областта на етнологията, социологията и историята, така и ... |
