Авторът на книгата Петър Велчев е достатъчно известен като поет, литературен критик, литературовед, преводач на поезия от испански, руски, немски, френски език. Бил е ръководител на Секция "Сравнително литературознание" в Института за литература при БАН. Чел е лекции по българо-испански литературни отношения в СУ "Св. Климент Охридски". Член на Съюза на писателите и на Международния ПЕН-център, член-учредител на Съюза на преводачите, член на Международната асоциация по компаративистика. Лауреат на множество национални и международни награди и отличия за поезия, литературна критика, стихотворен ... |
|
|
Заветът на баща ми Преди да си отидеш във последната утроба, тоест - в гроба, ти каза:"Пиши от името на шапката!"Коя? На циганина, бъркащ в боклукчийска кофа? На президентската глава? На шеф на мафия? Или на овчар калпака? Но докато аз си отговоря, ти умря. А шапката май беше на ковчега похлупака. А! Някой някъде заплака... И звуците потънаха във мрака... Петър Дамянов (1968 - 2009) ... |
|
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
|
"Миле Стоич е едновременно хърватски и босненско-херцеговински, а като поет на нашия красив, с много имена език, той със сигурност е южнославянски писател. Но според ясния печат на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия, според ерудицията и езиковото майсторство, според читателския и писателския опит и накрая, според изгнаническата си участ, несъмнено средноевропейски писател." Валериян Жуйо "Миле Стоич е поет, който непрекъснато се опитва да каже на света истината, да я разкрие, да я спаси и хармонизира, но също така и поет, който дълбоко осъзнава безсмислието на това усилие, защото пътят към крайната ... |
|
|
"Езикът на птиците" е книга, написана в стила, който авторката утвърждава досега с всичките си книги, а те не са малко. И тук стихотворенията са отправни точки към смислови заключения, въпреки това книгата притежава силен емоционален заряд. И в тази книга стиховете са без заглавия - подредени така, те следват определена логика. Най-общо, според авторката, може да се каже така: в "Езикът на птиците" една малка частица от безкрайния живот е укротена в написаното слово. Милка Стоянова е родена и живее в гр. Бургас. Автор е на 16 книги с поезия, повестта "Лозница" и пътеписа "Молдова - с ... |
|
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
|
В стихосбирката си Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по ... |
|
|
Богдана Екимова Зидарова, българска писателка и преводачка, е родена в Габрово. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1947) и немска филология в СУ "Климент Охридски" (1952). От 1965 до 1971 година работи в редакцията за преводна литература като редактор в издателство "Народна младеж", от 1971 до 1975 г. - в детско-юношеската редакция на същото издателство, а от 1975 г. до пенсионирането си през 1990 г. е редактор в международния отдел на в. "Литературен фронт". Печата стихове от 1958 г. в сп. "Септември". Пише за възрастни и деца. Автор на стихове и проза за деца и юноши. Била ... |
|
|
"Книгата на Живка Симова създава специфично лирическо пространство, в което двата цикъла Световете ни и Времената ни внушават имплицитно желание за подреждане на хаоса чрез проекциите на реалното и универсалното. Това се случва чрез фина чувствителност и философска вглъбеност - особености, открояващи се и в предишната ѝ стихосбирка Диези и бемоли (2010). Но тук има един по-глобален поетически поглед: от времето на родителите или времето на рагтайма (интерпретация в два варианта) и мъката по загубата на близък човек, през отворения във и отвъд света училищен живот, за да се стигне до неистовата страст към ... |
|
|
"Има нещо библейско в звученето на стиховете на Нели. И не само заради името Йосиф, а заради цялостното усещане, че чета едно съвременно поетично продължение на „Песен на песните". Красива поезия е това. Красива и болезнена. Излязла от най-интимното на сърцето. Ала не трябва ли да бъде поезията именно такава? Като жрица на истината, която ни казва: "Говори охолно с мен... дишай, каквото чувствам." Ваня Хинкова "Не вярвайте, че това е първата книга на Нели Георгиева. Ако все пак приемете, че е, изумлението и ахването от почуда ще са си ваша отговорност. Почуда от дълбочините, от зрелостта, от ... |
|
|
"Димитър Гачев e създал поетичния си глобус не защото е обиколил целия свят, а защото целият свят се е приютил в очите му. Не защото е прекосил паралелите и меридианите, а защото е стоял в пресечната им точка. Не защото е разбрал какво е да си жив, а защо трябва да се живее. Не защото търси мястото, което ще стигнем във вселената, а защото знае мястото, където ще се приберем. И където ни чакат майките и бащите. Тази ведра в стоицизма си книга е орех, в чийто зелен глобус живее надеждата. Книга, която лекува." Александър Секулов ... |
|
|
"В българската поезия няма закъснели дебюти, има отчаяно подранили. Силвия Недкова ни показва, че стиховете не само трябва да се преживеят и запишат, но и да се изчакат да прекосят реката на времето. Всеки неин стих е войник, който е преминал своя маратон, умирал е хиляди пъти върху седлото, преживял е вихрушки и порои, но е пренесъл поверената му вест. Стиховете в книгата са писани над 30 години. Не много често литературата ни се изправя пред подобно личностно хладнокръвие, пред такъв старателно поддържан респект към писането на стихове и издаването на поетични книги. Умението да се чува истинския ек на думите през ... |
