Книгата включва пиесите: Лавина Задънена улица Кепе Хеликоптер Тунджер Джюдженоглу е роден през 1944 г. в Чорум. Завършва специалност Библиотекарство във Факултета по език, история и география на Анкарския университет. След като заема различни длъжности в държавния културно-просветен сектор, от 1983 г. се посвещава на свободна творческа практика. Дълги години е член на Драматургическия съвет към Генералната дирекция на Държавните театри на Република Турция, член на ПЕН, преподавател по драматургия в частна консерватория в Истанбул, колумнист в специализирани театрални издания. От 80-те години на миналия век името ... |
|
|
Съставител: Людмил Димитров . ... Петте включени в сборника пиеси са представителни за словенската драматургия на XX век. Това са: "Любов" от Зофка Кведер (1901) "Поквара в долината на свети Флориан" от Иван Цанкар (1907) "Случката в град Гога" от Славко Грум (1930) "Мъртвият идва за любимата си" от Светлана Макарович (1986) "А Леонардо?" от Евалд Флисар (1992) Първите две са написани, докато страната е австро-унгарска провинция, третата - в Кралство Югославия, четвъртата - по времето на СФРЮ и последната - през първата година на Словения като самостоятелна държава. ... |
|
|
Книгата съдържа пиесите "Човек и свръхчовек" и "Дилемата на доктора". "Човек и свръхчовек" показва остроумието на Шоу в най-брилянтния му вид. Като пренарежда елементите на легендата за Дон Жуан, той създава пиеса в четири действия, която може да се разглежда като обикновена комедия на маниерите, но всъщност е манифест на философските идеи на Ницше за "свръхчовека", както и класическо разобличаване на вечната борба между половете. "Дилемата на доктора" пък е класическа сатира на медицинската професия, която разглежда актуалния и днес проблем с осигуряването на ... |
|
|
Във включените в този сборник пиеси, писани в края на 20-те и първата половина на 30-те години на XX век, с интересна и все още не съвсем ясна история на ръкописите, и публикувани едва след смъртта на автора си, се забелязва по-слабо внимание към обосноваване на конкретните сюжетни ходове и засилен интерес при разработване на дълбоките основания на човешките действия. Лорка никога не е заявявал принадлежността си към строго определена естетическа школа, пък била тя и сюрреализмът. Държал е на правото си на собствен избор във всеки един момент. В края на "След пет години" Лорка отбелязва датата на нейното ... |
|
|
"... Джордж, който е някъде в тъмнината... Джордж, който е добър с мен и когото аз ругая; който ме разбира и когото аз отблъсквам; който ме разсмива, а аз сподавям смеха в гърлото си; който ме пази нощем от студа и когото аз хапя до кръв; който учи игрите толкова бързо, колкото аз променям правилата им; който може да ме направи щастлива, а аз не искам да бъда щастлива, да, и все пак искам да бъда щастлива. Джордж и Марта. Тъжно, тъжно, тъжно." Из книгата Едуард Олби (1928 - 2016) е известен американски драматург, автор на 33 пиеси. Адаптира романи за театралната сцена - "Закуска в Тифани" от Труман ... |
|
|
В един изискан старчески дом цари скука и отчаяние. Заниманията на обитателите му са ограничени - те решават кръстословици или обсъждат храната, която получават. Разбира се има и много оплаквания. Един ден в мрачното всекидневие в дома настъпва рязка промяна, защото там се появява бивша актриса от Холивуд, родом от Виена, която променя живота. Когато тя открива сходство в поведението на някои от обитателите и известни актьори от Холивуд, животът на обитателите радикално се променя. В тази комедия, Бернхард Гьорг , благодарение на богатия си житейски опит е в състояние да открие комичното и в сериозните теми и да го ... |
|
|
"Николай Хайтов пръв в българската драматургия, ясно и вълнуващо изрази тревогата си от откъсването на човека от неговата кърмилница - природата. Той я показа не само като естествената среда за труда и радостите от труда за човека, но и като мерило за неговата нравственост. Това беше нов и ясен глас, който предупреждаваше, че трудът не може да бъде плодоносен, ако не е творчески, ако не носи радостно опиянение, ако не изразява свободната воля на човека. И това прозвуча в рязък контраст с бездушното бюрократство, с чиновничеството, със статистиката, която придобива по-голямо значение от живия човек." Севелина ... |
|
|
Историята на най-дълго играния спектакъл в един и същ състав с света."Не 10, а 11 ноември е датата, която променя българския театър завинаги. Годината е 1992. Героите са Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки, а представлението е "Секс, наркотици и рокендрол", разбира се." Петя Дикова "Дони и Коцето са жива емоционална палитра, от която маестрото (Ивайло Христов) си цопва от време на време по нещичко - каквото му е нужно в момента. Звездите са оставили ненужното си его вкъщи и просто следват Ивайло. Така правят големите, а публиката не може да бъде заблудена кой е голям и кой се е качил на егото ... |
|
|
Книгата съдържа пиесите: Само за членове “Частното око” намига два пъти ... Богомил Герасимов - писател и дипломат, бивш посланик в Мексико (1976–1982) - има честта да уведоми своите читатели и приятели, че се е самоназначил за извънреден и пълномощен посланик на България в Отвъдното. Постът ще заеме, когато напусне този свят. По този начин, както показва и съдържанието на неговата пиеса „Само за членове”, той за първи път в историята поставя началото на една нова практика, непозната в дипломатическата традиция. Той обявява също, че няма да заеме своя пост с излизането на тази книга и ще направи всичко възможно да ... |
|
|
Пълно издание. За първи път с цветни илюстрации. ... Много от книгите на Линдгрен са превърнати в игрални филми, телевизионни сериали и театрални пиеси. Милиони малки и пораснали деца от всички краища на света обичат нейните герои и се чувстват като у дома си във Вила Вилекула, в страната Нангияла и стопанството Катхулт. "Искам да пиша за читатели с въображение. Децата са такива читатели. Когато четат, те създават чудеса, ето защо се нуждаят от книги." Астрид Линдгрен ... |
|
|
Боян Папазов е известен с игралните си филми "Всичко е любов" и "Една жена на 33", но той е автор и на повече от дузина пиеси. Те са превеждани в Англия, Франция, Германия, Полша, Унгария, Словакия и Северна Македония. След 1990 г. всичките му пиеси са били номинирани и са получавали награди "Икар" и "Аскеер", а голямата награда за българска драма "Иван Радоев" Боян Папазов получава три пъти. Трите най-нови пиеси на Боян Папазов са неговият "поклон доземи" към изключителните личности и таланти на Алеко Константинов , Димчо Дебелянов и Илия Бешков ."В ... |
|
|
Пиеси ... "Театърът е на първо място Слово. Още през петдесетте и шейсетте години се запознах с творчеството на създателите на модерния театър след войната: Бекет, Йонеску, Пинтър и др. Те създаваха, с малки изключения, не само нов, но и дълбок, многопластов театър, основан на словото... Една театрална пиеса се създава, за да бъде въплътена от режисьора на артистите на сцената пред публика. Само така тя се изявява в цялата си пълнота. Но това не значи непременно, че не може да се чете печатният й текст от един потенциален зрител като литературен текст. При условие, разбира се, тя да е създадена като Слово, а не ... |
