"Хей, Капитане...! Има стара морска поговорка: Нито хубавото, нито лошото време се задържат. А аз и ти, читателю, сме капитани на собствен кораб. И като капитани решаваме дали ще хванем здраво щурвала, за да зададем посока, дали някой от екипажа ще управлява вместо нас, или пък корабът ни ще се носи безпътно от водата. По пътя ни може би ще има айсберги, подводни рифове и скрити течения, пирати, чудовища и бедстващи кораби, търсещи помощ. Ще дебне нейде Бермудски триъгълник. Ще се борим заедно с екипажа, ще засичаме опасността с радара, ще кодираме и декодираме морзови послания на приятели и врагове, ще се ... |
|
|
Од Клипенвог е роден през 1951 в Лофотен - островен архипелаг разположен отвъд Полярния кръг в Норвежко море. Завършва Университета в Осло с три специалности: немски език, история и филология. Публикувал е 22 книги - романи и сборници с разкази. Често определят Клипенвог като "писател за писатели" или елитарен автор, но кръгът на неговите читатели постоянно се разширява. Темите, които го занимават са: семейството, човешките взаимоотношения, сексуалността и живота на артистите. Някои от книгите му засягат и въпроси на хомосексуалното съжителство. Книгата "Север и други разкази" обхваща 10 новели, ... |
|
|
На първия папа южноамериканец в историята се пада да преведе Католическата църква през невиждани от човечеството предизвикателства: негативните ефекти от глобализацията, климатичните промени, бежанската криза, коронавирусната пандемия. Тази книга представя духовния път на папа Франциск и проследява философските и богословските корени на социалното му учение. Как се е формирал начинът на мислене на Хорхе Берголио и кои са били големите интелектуални влияния върху него? Какъв религиозен, културен и управленски опит носи той със себе си? Отговорите на тези въпроси предлагат ключ за разбиране на ролята на Католическата църква ... |
|
|
Оказа се, че Руди е полицейски инспектор и че живее в Брюксел. По време на вечерята ми говори за града с горчивина. Престъпността се увеличавала - все по-често групи младежи нападали минувачите посред бял ден в моловете. За нощем да не говорим, вече много отдавна жените не смеели да излизат сами след мръкване. Ислямският интегризъм придобивал тревожни размери; след Лондон Брюксел е станал също убежище за тероризма. По улиците, на площадите все по-често се срещали забрадени жени. Отгоре на това конфликтът между фламандци и валонци се задълбочавал все повече; "Vlaams Blok" имала изгледи да вземе властта. Говореше ... |
|
|
Лотарията и други разкази е единственият сборник, който Шърли Джаксън издава приживе и с който нарежда името си сред най-големите американски писатели на XX в. Освен едноименната история, добре позната в България, в него са включени още 24 текста, които излизат у нас за първи път. Шедьоври като Демоничният любим, След вас, драги ми Алфонс, Цветната градина, Седемте вида неяснота и Зъбът разкриват майсторството на Джаксън да внушава дълбокия мрак, перфидната жестокост и нелечимата самота, които владеят човешкото сърце, разсъдък и взаимоотношения. И макар Шърли Джаксън обичайно да се свързва с ужасите и мистерията, този ... |
|
|
Свидетелства на хора, които са минали Алфа курс. Съдържа препоръки и идеи за провеждането на курса. Кой е най-простият и най-добрият начин да кажем на другите за Исус Христос? Тази книга споделя отговора на този въпрос, открит от една църква и възприет от хиляди църкви във Великобритания и по целия свят. Алфа курсовете правят християнството достъпно за новото поколение. "Как да водим Алфа курс" предава видението, вдъхновението и предизвикателството на Алфа и е за всички онези, които искат да провеждат курса в местните църкви. ... |
|
|
Заглавието "Общност с другия" загатва за специфичния фокус на интереса на автора към общността. От една страна, това са човешките взаимодействия и отношения. От друга страна, вниманието е насочено към историческото преобразуване на общността и на проблемите на взаимодействието. Стремежът е чрез този исторически поглед да добием чувствителност към своето собствено съществуване в света, който имаме днес. Свят, в който настояваме на своята собствена индивидуалност, но и свят, в който е необходимо да можем да съ-съществуваме заедно с другите, също толкова настояващи на своята индивидуалност, като се опитваме да ... |
|
|
Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви. Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на ... |
|
|
Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е знаменит представител на натурализма и въпреки ранната си кончина оставя след себе си шест романа, три пътеписа, сборник с поезия и над триста разказа, благодарение на които е всепризнат за майстор в краткия жанр. Настоящият сборник съдържа седемнадесет от най-добрите образци измежду тях."Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите..." Емил Зола "По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител." Джон Голсуърти "Мопасан, ... |
|
|
От поета, получил "Нобелова награда за литература" през 1975 г. - Еудженио Монтале. ... Всеки италиански поет, който желае да направи нещо ново, трябва да повдигне натрупаните минало и настояще. Навярно Монтале се справи по-лесно с товара на настоящето... Неговата поезия трябва да се чете многократно. И то не е цел да бъде анализирана - това би върнало стихотворението до стереоскопичното му състояние и начина, по който е съществувало в съзнанието на поета. Причината е по-скоро в трудно уловимата красота и в спотаения шепот на все пак твърдо отстояващия своите виждания глас, който ни казва, че светът не свършва ... |
|
|
Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |
|
|
Карол , Батай, Кафка , Де Кирико, Магрит, Дали , Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би ... |
