Коледа, подаръци, елхи. Опашки пред офисите на куриерите. Печката се моли силите ѝ да стигнат за всичко, което ѝ се готви. Махмурлукът се усуква като хиена и чака своя час. Дунавско хоро. Какво ще ни остане за първите дни на януари? С какво да се възстановим и подкрепим след празниците?"Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в "Книга за нас" съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на ... |
|
Злато проследява историята на две приятелки в живота и съпернички на пистата - професионалните колоездачки Кейт Медоус и Зоуи Касъл, от времето на запознанството им в програмата Елитни надежди, когато са на деветнайсет, до навечерието на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Героите може да са елитни спортисти, но романът, както всеки роман за спортисти, е много повече от това. История за приятелство, преодоляване и цената на златото. Какво си готов да пожертваш заради амбицията си? Колко тежи златото? В този роман на Крис Клийв прозира същината на онова, заради което четем и препрочитаме неговите книги - вярата в ... |
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
"Падане завинаги" е книга за човека, избрал унищожението като спасение. Целувка с Юда. Изповед пред бездната, която ни опрощава също с целувка. Втората стихосбирка на Нинко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край." Георги Гаврилов ... |
|
Антология на Венцеслав Константинов. ... Тази антология, продължение на публикуваната през 2012 г. Великите немски поети от XII до XX век, е дело на писателя-германист Венцеслав Константинов , който в продължение на половин век е събирал, отсявал и превеждал шедьоврите на немскоезичната лирическа книжовност. Томчето 66 съвременни немски поети предлага най-доброто от майсторите на стиха в Германия, Австрия и Швейцария от началото на XX век до наши дни. Венцеслав Константинов е носител на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура на Република Австрия (1993), а също на ... |
|
Владислав Любомиров Недялков е роден на 12 февруари 1979 г. в гр. Перник. Завършва средното си образование в родния си град и следва Икономика в Университета за национално и световно стопанство, където завършва Бакалавърска и Магистърска степен по специалността Счетоводство и контрол. Любовта му към литературата и поезията се заражда още от ученическите му години. Първите си стихотворения публикува в сайта Откровения през 2015 г. Участник е в два конкурса Ерато на вестник Уикенд с публикации на стихотворенията: Душата ми е като стара къща, Отлитат пак ятата от стрехите, Самотник на перона и други. Летен облак е ... |
|
В своята книга "Приложна трансформация на теориите за международните отношения" Евгения Василева успява да въведе читателя, по един завидно достъпен начин, в необятния океан на теорията на международните отношения. Често сме ставали свидетели как тази сложна материя бива анализирана чисто описателно, без да се подчертаят смисълът, значението и приложението ѝ. Много хора ограничават разбирането си за теорията на международните отношения до определени опорни точки, които биват декларирани и изброявани, но не и прилагани, доразвивани и използвани като рамки за разбиране на световната политика. В настоящата ... |
|
"Цял живот се опитвам да разказвам за нещата от живота така, че те да бъдат смислени и красиви. Поне по-леко поносими. Защото баналната действителност - сегашната и тази зад нас - обикновено е грозна и тъжна. Мисля, че една от основните разлики между животните и човека е възможността му да изобразява въображението си. Все едно дали рисува, пее или пише, или пък се преструва на сцената. Човечеството много рядко вижда няколко слънчогледа така, като ги вижда Ван Гог. То не чува птичето сипка така, както го е чул Бетовен. Това са техни версии на строгата, май непроменима или поне неразбираема за нас реалност. Дълбоко ... |
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
Книгата е част от поредицата "Из Словото на Учителя Петър Дънов". ... "Да познаеш себе си, значи да осъществиш себе си - онова, Възвишеното, Божественото, Древното в себе си, а това е Подвиг. Това е Подвиг, който всеки трябва да извърши. Това е смисълът на цялото земно развитие." Елеазар Хараш ... |
|
Едва ли има човек, който да не знае, че с думите "Лазаре, стани!" Исус Христос е възкресил мъртвия Лазар. Тези думи, според вярващите, са едно от основните доказателства за всемогъщата сила на Божието Слово, а и на Словото въобще. Още в 1-ва глава от Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога". За тълкуването на тези думи са изписани стотици хиляди страници и е излято тонове мастило. Надскачайки суеверието и хилядите заблуди, днес можем да твърдим, че Словото е творческа сила, която както създава дух и материя, така и ги разрушава. Неслучайно милиони години Човекът не ... |