Корнелиус Платялис е роден през 1951 г. в Северна Литва. Завършва Институт по строителство във Вилнюс и работи като инженер до 1988 в Друскининкай, курортен град на бреговете на р. Немънас. Първата му стихосбирка е публикувана през 1977 г. Автор на осем поетични книги сред които "Думи и дни" (1989), "Къща на моста" (1984), "Клопка за вятъра" (1987), "Скелетът на лодката" (1990), "Възхвала на реката" (1995), "Палимпсести" (2004), "Феноменалната пещера" (2010). Стиховете му са публикувани на повече от двадесет езика. Преводач на едни от най-известните ... |
|
"Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена - без да е елементарна, рязка - без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето - нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко ... |
|
Съставител: Руси Чанев. ... Поетични творби на три поколения от една фамилия - Любомир , Владимир и Боян Левчеви, са събрани в книгата Рецитал край каменната маса. Рецитал край каменната маса е разделена на три цикъла - Любов, Свят и Бог. Това са теми, към които и тримата автори имат подчертан интерес, разказват издателите. Книгата е илюстрирана с портретите на Любомир, Владимир и Боян Левчеви. Те са рисувани от съпругата на Любомир Левчев - художничката Дора Бонева. ... |
|
Като се родиш през пролетта край морето, животът ти се свежда до два периода - лято и очакване на лято. Лятото е гмуркане в морето, а не-лятото - копнеж по тези дни. Всички думи се раждат там, на този бряг, парчета от дълга песен, която върви през летния следобед и през зимните утрини. В нея се оплитат случайни погледи през закътани дворчета, смокини, бели ризи и моряшки фланелки, напоени със сол и вятър. И над всичко това слънце и тъга, която извира от копнежа по детството на лятото. Време, което няма да се върне, време, което още предстои. На юг от устните, на запад от морето е дебютната книга на Свилен Иванов с поезия, ... |
|
Павел Боржуков-Боржи е съвременен български писател, чието амплоа обхваща различни литературни жанрове - поезия, хайку, есета, очерци, разкази и новели. Негови стихове и хайку са публикувани в литературни издания на английски, френски, унгарски, сръбски, македонски, хърватски и японски езици. Лауреат е на престижни награди от национални литературни конкурси като "Николай Хайтов", "Дядо Йоцо гледа", "Мелнишки вечери на поезията", "Пролет моя, бяла пролет" и др. Носител е на почтетен знак за "SMS - ПОЕЗИЯ" и на "Златно перо" на Съюза на българските журналисти. ... |
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
Една вечер дойде безсънието Разлюля чаршафи на вятъра, с дъжд по ключиците на дърветата и небе, което не мога да подбера с настроението нито днес, нито утре, когато по средата на това стихотворение се оказвам в магазин за парфюми, и опитвам да разбера кой ли би му отивал в този странен април - сняг, сняг по люляка в двора - в мен живее един мъж с разбито сърце и не говори. Яна Монева Яна Монева е родена 1975г. в Стара Загора. Завършва психология в СУ Климент Охридски . Работи като юнгиански психотерапевт. Има публикации в Литературен вестник, сп. Съвременник, Кръстопът, Но Поезия и други. През 2006 г. печели ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
Подгряната локвичка Пролетта разцъфна като мухъл, заварено господство на телефонни, автомобилни и други номера. (това е тръскане на дървета с ръце и крака и изхвърляне на облаци извън коритото им, това е предната част на живота.) Сърцето е прилеп, висящ в пещера. маймунка е прилепът, и други маймунки пощят пера в пещерата. (това е стресът при успешно раждане и облекчението след всяко погребение, това е средната част на живота.) Като опашка на амфибия земята се мята, спасява я разлюляната увереност на детето и волската кола с ковчег в нея (това е погряната локвичка на произхода ни кадифената траурна пеперуда на ... |
|
"Читателите, които се интересуват от поезия, знаят името на Стефка Петкова. Сигурна съм, че търсят стиховете ѝ в социалната мрежа и ще се радват да прочетат и втората ѝ поетична книга. Очакванията им ще бъдат възнаградени. Стефка Петкова умее да привлича вниманието със самобитната си поезия, познавайки добре законите на поетическия изказ. Тя владее не само класическата форма, при това я владее безотказно, но и така модерният бял стих при нея свети, подчинен на умението ѝ да подрежда думите така, че да се обичат една друга и да завладеят сърцето, не само очите. Авторката знае наизуст правата на ... |
|
Мъдрост Нашите души разговарят в тишината. Позволи ми да слушам мълчанието ти - да чувам всяка дума от него не от устата а от безкрайността на мисълта ти уж разпиляна. Нека да слушам мълчанието на душата ти да чуя нейната мъдрост през вековете събрана. Всяка нотка и ритъм тих са отлежавали в кладенеца дълбок на сърцата ни. Нека се потопя в мъдростта на душата ти. Любов Георгиева ... |