Можеш ли да обичаш някого, без да си в състояние да го докоснеш? Стела Грант спазва стриктно всички правила, особено когато става дума за лекарски предписания. През по-голямата част от живота си тя е принудена да посещава редовно болница, заради заболяване на белите ѝ дробове. И е твърдо решена да страни от всеки, който може да я зарази и така да осуети шансовете ѝ за трансплантация на нови бели дробове. Дистанция от шест стъпки. Без изключения. Уил Нюман е почти на осемнайсет и единственото нещо върху което иска да има контрол е възможността да откаже посещенията си в болница. Той не се интересува от ... |
|
|
Една необикновена история за приятелство и любов. Този богат, вдъхновяващ роман проследява историята на съвременна Италия, от 1975 до 2013 година, през съдбата на двама души от различни обществени прослойки. Валерио и Оливия растат заедно в разкошната вила на семейство Морганти в Болония, неразделни приятели, въпреки че идват от много различни светове: Оливия, дъщерята на Морганти, е наследница на голямо индустриално богатство, докато Валерио е син на техните градинар и камериерка. Встрани от опасностите, бушуващи в нестабилната Италия през 70 -те години на миналия век, двамата споделят първата си невинна целувка на пет ... |
|
|
Как да се справим с два пакостливи мишока, които много обичат да правят бели? Страх ли те е от мишки, мило дете? Мога да ти кажа вълшебната дума, която ще ги прогони надалеч. Но преди това ще ти разкажа една весела история в рими, за която художничката Надежда Кацарова е нарисувала чудесни илюстрации - история за два съвсем нестрашни мишока Миш и Маш, които някога живееха на моя етаж. Да, наистина живееха на моя етаж! Затова знам отлично какви пакости вършеха и как с белите си дразнеха всички... Бяха толкова самонадеяни, че дори и един котарак не успя да ги стресне!... Е, вярно, че котаракът беше доста стар и уморен... ... |
|
|
Avers е заглавието на първия разказ и на цялата книга. Думата означава лицевата страна на монетата. Морийз, героинята, оцелява и се освобождава чрез своите песни. Като ангелите, като птиците - казва авторът в интервю за радио France Culture. Това е гласът на свободата, казва той. Разкази за нежеланите. Защо нежелани, а не невидими? Невидими не е точната дума, по-точно е нежелани, казва авторът в същото интервю - защото другите ги виждат, но ги избягват. Гледат през тях, сякаш те са прозрачни. Не знаят имената им, не се стараят да ги запомнят. Или ги наричат с други имена - еднакви за всички. Или пък им слагат обидни ... |
|
|
За пореден път пролетта е тук и ни подканва към нов живот. И не просто подканва, направо ни бута навън и не ни оставя въздух от вълненията, очакванията, нетърпенията. Всичко, което ни предстои, всичко, което се е разбудило и тупти в неудържима страст. Не че сме били изпаднали в зимен сън, напротив, но има нещо във възраждащата се природа, на чиято сила не можеш да се противопоставиш. Нещо, което те завърта в бесен ритъм и изведнъж всичко около теб е по-цветно, по-истинско, по-буйно неудържимо и неустоимо. Някак ни се искаше да вярваме, че тази пролет не само природата ще се събуди за нов живот. Някъде между преди и сега, ... |
|
|
Силата на интровертите в свят, който не млъква. ... Ясно е защо толкова интроверти се крият дори от себе си. Ние живеем с ценностна система, която аз наричам екстравертния идеал - вездесъщата вяра, че съвършеният ни Аз е енергичен човек с лидерски способности, който обича да бъде под светлината на прожекторите. Архетипният екстраверт предпочита действията пред разсъжденията, риска пред предпазливостта, сигурността пред съмненията. Обича бързите решения - нищо че могат да бъдат погрешни. Работи добре в екип и обича да се движи в компания. Ще ни се да мислим, че ценим индивидуалността, но твърде често се възхищаваме само от ... |
|
|
"Ми да, те и книгите са като людете дето са ги писали. И ако нейде прочетеш в книга человешка, че само в нея е написана истината на истините, бягай, хвърли я, не я чети! Тая книга за добро не е стъкмявана. Добрата книга - книгата дето с обич ти дума - те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е - все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
|
Коледа, подаръци, елхи. Опашки пред офисите на куриерите. Печката се моли силите ѝ да стигнат за всичко, което ѝ се готви. Махмурлукът се усуква като хиена и чака своя час. Дунавско хоро. Какво ще ни остане за първите дни на януари? С какво да се възстановим и подкрепим след празниците?"Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в "Книга за нас" съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на ... |
|
|
Тя е мъничка и нежна, но обича да прави големи, сериозни и важни неща. Е, поне според нея са такива. Хана е на 7, с дух на откривател и мислене на мечтател. Вижда във всичко около себе си възможност за приключение. Но възрастните имат малко по-различен поглед... Тогава Хана взима решение! Големите често не одобряват нейните игри. Всеки път щом приключенията ѝ завършат с някоя драскотина по невнимание, те не са съгласни."По-добре да не скачам в локвите... Какво пък толкова може да ми се случи, когато съм с оранжевите ми гумени ботуши, но знае ли човек?" Из книгата Историята на Хана е опомнящо намигване ... |
|
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев , е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
|
Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?"Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач - събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред ... |
