Книгата е посветена на актуален проблем в сградите - преноса на топлина и влага, който е в основата на много сградни ефекти, в това число енергиен преразход, повърхностни дефекти, мухълни и лишейни образувания. Резултатите от тези дефекти са видни в много от съществуващите обекти на създадения у нас през втората половина на миналия век сграден фонд, подлежащ или в процес на саниране. Прилагането на метода на крайните елементи за моделиране на преносните явления през плътните стенни елементи ще разшири нашите знания за генезиса на изброените сградни дефекти, ще увеличи възможностите за тяхното прогнозиране и избягването им ... |
|
Протопрезвитер Александър Шмеман - православен църковен деятел, богослов, проповедник - е роден в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва Парижкия богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г, е ръкоположен за свещеник, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк, заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария "Св. Владимир". През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много ... |
|
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
„Господ слиза в Атина” е роман на Александър Секулов , автор на три от магическите книги през последните години – „Колекционер на любовни изречения”, „Малката светица и портокалите” и „Островът”. За написването му писателят живее в палатков лагер на протестиращи анархисти в Гърция. Книгата разказва историята на четирима души сред горящите улици на Атина през лятото на 2011-а. Бивш банкер, Александър Веренски е елегантен анархист с остър поглед и отегчена мисъл. Фред Цимерман е кореспондент на световна агенция и мълчи за причината да пътува – жена, с която е прекарал хипнотична нощ. Клер е жена, която прави любов и ... |
|
Александър Куприн (1870 - 1938) е руски прозаик, един от най-известните писатели от началото на XX век. Въпреки трудната си съдба, той успява да запази в себе си любовта към живота, неизчерпаемия си оптимизъм и човечност. Неговите разкази ни учат на съчувствие и отзивчивост, учат ни да не оставаме равнодушни към страданията на другите. Съвременниците му го наричат "руския Мопасан" заради умението му да изгражда увлекателни сюжети и да описва точно характера на персонажите си и подробностите от техния бит. Куприн е всепризнат майстор на краткия разказ и автор на чудесни повести, той успява да заинтригува ... |
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
|
„Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа Александър Томов съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата „провинция на духа“, „гилдията на кадровиците“, „армията на посредствеността“ за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврат и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на ... |
|
„Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа Александър Томов съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата „провинция на духа“, „гилдията на кадровиците“, „армията на посредствеността“ за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврат и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на ... |
|
Романът на писателя Александър Томов търси отговорите! ... Книгата-летопис започва с едно от най-кървавите и зловещи убийства в европейската история - убийството на Стефан Стамболов, на „Балканския Бисмарк“, както го наричат по онова време, на министър-председателя, довел до небивал възход и разцвет в края на ХІХ век собственото си отечество България... Стамболов умира в неистови мъки от раните си, ала най-голямата мъка е в душата му, в която отеква един въпрос: Ангел или демон е бил през целия си съзнателен живот, който е посветил на Нация и Отечество? ... |
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
"Здравейте, скъпи мои читатели. Радвам се да ви представя моя нов приятел и лечител. В научните кръгове това растение е известно като селски хрян или обикновен хрян, а някои дори го наричат уважително доктор Хрян, но аз бих му дал и друго прозвище - Хрян Всемогъщи. Навярно мнозина от вас ще се удивят: Защо този автор така превъзнася хряна? Всемогъщ пък и богатир... И всичко това за подправка, която се продава на всеки ъгъл! Може би този автор преувеличава? В никакъв случай. Уверявам ви, открих за себе си все нови и нови възможности да се лекувам с помощта на това уникално растение и бях удивен и поразен. И ето до ... |