"Съдържанието, което ще прочетете в Разкажи за твоята България, ще ви даде възможност да видите нашата България през очите на младите, търсещите, копнеещите, тези, които ще я пресъздават и изграждат през следващите години. Със сигурност ще я видите различна, специална и забележителна. Ще усетите цялата палитра от чувства, водили перата им. И съм сигурна, че и вие ще се влюбите в тях." Десислава Василева, създател и вдъхновител на проекта Работилница за репортери "Това, което държите в ръцете си, а скоро ще носите и в сърцето си, са пламъчетата таланти, които открива, насърчава и представя екипът на ... |
|
|
В сборника "Пернишки разкази" са включени някои съвсем нови разкази, както и разкази, все още непубликувани в България, но излизали на английски език в книгите на Здравка Евтимова "Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories", Vox Humana, 2010, Канада/Израел; "Carts and Other Stories", Fomite Books, 2012, САЩ и "Time to Mow and Other Stories", All Things That Matter Press, 2012, САЩ. Здравка Евтимова е родена в гр. Перник през 1959 г. Завършва английска филология. В България са публикувани няколко нейни сборника с разкази, сред които: "Разкази срещу тъга", "Сълза ... |
|
|
Флора обожава цветята и иска да учи ботаника, но се налага да помага в семейната пекарна. Предлагат ѝ да замине за Англия, където да помогне на крадци на цветя като идентифицира рядък вид розова камелия, вероятно скрита в градините на имението на лорд Ливингстън. Флора ще работи като бавачка на четирите деца на благородника и наскоро починалата му съпруга. Тя бързо се привързва към децата и не след дълго възприема имението като свой дом. Междувременно се опитва да изпълни и задачата си, но вместо на камелията, попада на кървава следа, която води към ужасяващи престъпления. Повече от половин век по-късно Адисън ... |
|
|
Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването. "Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те израстват от това, което е останало незасегнато, въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... "– Къде беше, малка маймуно? – каза мисис Джо, като тупна с крак. – Казвай направо къде беше, докато аз се измъчвах от страх и тревоги, инак ще те измъкна от ъгъла ти, ако ще да сте петдесет пиповци и петстотин гарджъровци! – Бях на гробищата – казах аз от мястото си, като плачех и се потривах. – На гробищата! – повтори сестра ми. – Ако не бях аз, отдавна щеше да бъдеш на гробищата. Кой те отгледа с двете си ръце? – Вие – казах аз. Но аз гледах унило огъня и не слушах вече думите ѝ. Защото в злобно святкащите въглени ... |
|
|
Новата кралица на интелигентния психологически трилър ни завладява с абсолютния шедьовър в жанра - "Стаено зло". Лиз Нюджънт притежава таланта да се рови в най-мрачните кътчета на човешката природа и да изкара на повърхността черните петна, скрити във всеки от нас. Нейният роман запленява не с кръвопролития и убийства, а с трагичната способност на обикновените хора, изправени на ръба на отчаянието, да вършат ужасяващи неща, отклонявайки се далеч от обичайното. На пръв поглед всичко в живота на Лидия Фицсаймънс изглежда перфектно - тя е съпруга на уважаван съдия, майка на любим син, стопанка на прекрасно имение ... |
|
|
"Баба Тонка Тиховица Обретенова, майка на Никола Обретенов, който водеше комитетските роботи в Русчук, се е родила в с. Червен, Русчукска околия, в 1812 г., от прости родители овчари. Според тогавашните понятия и обичаи, понеже не било още на мода да се пращат в училище и момичетата, нейните родители се трудели само да приготвят от нея добра стопанка и трудолюбива къщовница. Тя била една у майка родителите ѝ, които били доволно богати хора, оставили селото Червен и дошли да живеят в Русчук. Други человечески обязаности, като например какво тя дължи на себе си, на родители си, на Бога, на ближните си или въобще ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Журналистката Тайна Тервонен придружава няколко месеца една съдебна антроположка и една изследователка, които разравят следите на Босненската война. Изящно написана книга, напомняща древна приказка. Напомня за Антигона, която търси място да погребе своя брат." Катлийн Евин за France Inter "Съчетавайки проучване на терен, пътни записки, изящно портретиране и културна и политическа история, нейният разказ и изкусната му полифоничност предлагат самобитен поглед към следвоенната ситуация на Балканите - като ни напомнят преди всичко нашия дълг да не забравяме, защото да дадеш име на едно тяло, може да донесе ... |
|
|
В колежа Шей и приятелките ѝ се запознават с обаятелен мъж, който ги съблазнява и оплита в мрежа от лъжи за начина, по който функционира светът. До последния курс Шей и Лоръл са единствените, които успяват да избягат от плена му. Осем години по-късно Шей е изградила нов живот на заможна домакиня в малко предградие. Но когато чува ужасяващата новина за смъртта на Лоръл, тя подозира, че миналото, което е смятала за погребано, все още я дебне от сенките. В търсене на отговори Шей се връща на мястото, където се е заклела никога повече да не стъпва. Докато проследява нишките от живота на приятелката си, тя е въвлечена в ... |
|
|
Лиза е изправена пред избор: да продаде красивата си просторна къща на брега на океана или благодарение на кулинарните си умения и гостоприемството си да я превърне в къща за гости. Заради хазартната зависимост на починалия ѝ съпруг спестяванията на семейството са на привършване. Лиза е над петдесет, не е работила повече от три десетилетия, докато е отглеждала децата и се е грижила за дома, и на практика е невъзможно да си намери работа. А имотът има нужда от поддръжка... Тя взема трудното решение да направи семеен хотел и е подкрепена от четирите си пораснали деца. Синът ѝ Чейз, който има собствена ... |
|
|
Душата е като луната. Колко много отхапани луни има на тази земя. Светят, ама наполовина. Светулките светят, когато са изплашени или търсят обич. Те отвеждат Джо в шарения свят на Ана. В компанията на забавни герои, през много комични ситуации и оплетени в паяжината на малко сарказъм и тъга, те търсят моста между два свята."Всяко дете на този свят идва с комплект цветни боички и четки. Забелязал ли си, че малките деца не рисуват с черно? Защото нямат. После като тръгнат на градина и на училище им дават черното и им вземат някой и друг цвят. А когато пубертетът те прегази и ти бутнат една алгебра и геометрия и ... |
|
|
Бронислав Вилдщайн (р. 1952 г.) е полски писател, журналист и публицист. Участва активно в дейността на демократичната опозиция преди 1989 г., десет години живее като емигрант във Франция. След завръщането си в родината работи като журналист в различни издания. През периода 2006 - 2007 г. е директор на полската национална телевизия. Автор е на белетристични и публицистични книги, сборници с разкази, есета и интервюта. Носител на много литературни и държавни награди. "От 30 години повтарям, че живеем в свят, обърнат наопаки, където смислите, ценностите са поставени с главата надолу, където леките жени се жалват от ... |
