Лудвиг фон Швитерс, директор на елитно училище, прекарва дните си като "беден рицар" в старчески дом. Единственото му разнообразие е играта на "Тривиално преследване" заедно с други хора от дома. Сестра Изолде, която се грижи за всички, се сблъсква с възрастните хора, които рапират, и със стария тиранин, който в края на живота си става все по-голям егоист. Към тях се прибавя и една млада жена, която сама трябва да се спасява в живота си. Има и късна любов между човека със синята кръв и жадната за танци жена от старческия дом Елизабет. Това е трогателна история, в която има и силни емоции, и закачливи ... |
|
Щефан Фьогел е автор на книги, пиеси, сценарии. В момента е един от най-търсените немскоезични драматурзи. "Веднага искам да обясня едно: само защото през последните седем месеца съм излизал с шест жени и само защото си купих на старо едно Порше 911 и само защото се абонирах за две години в едно фитнес студио и за известно време бях в Tinder, това съвсем не означава, че съм в кризата на средната възраст!" ... |
|
Текстовете в този сборник Момо, Страх и Дама Пика, създадени от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, са завършени окончателно по време на репетициите с екипите, реализирали конкретните спектакли. Резултатът от лабораторна работа и изследователският репетиционен процес намират място в тези текстове, извлечени и от театралните средства, език и стил на актьорска игра. ... |
|
Текстът на Хертманс е епична поема в две части, предвидена като театрален текст. В голяма степен това е поетичен разказ, подсилващ впечатлението за "монолог". Това е и един от най-интензивно въздействащите текстове, написани от Стефан Хертманс, който с привидната простота на разказната си линия ни представя не само кондензирана поезия, но и дръзва да докосне етичните дилеми на съвремието. Стефан Хертмнанс (1951) е един от най-известните фламандски автори. Печели множество литературни награди. Преподавал е в университети литературознание и театрознание. Джаз музикант в свободното си време. Участник е в множество ... |
|
"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, на 99 години почина баща ми. Една година преди смъртта си, научавайки, че в последната си книга не съм се церемонил с човек от родното ми село, в кратък, но драматичен телефонен монолог той ми каза, когато дойде неговият час, да не ходя на погребението му. Когато научихме за кончината, аз стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Гледах навън към малко езеро с оранжеви златни рибки, когато една чапла с широко разперени криле се спусна в края на езерото. В този момент на тъга и щастие си помислих: "Значи, ... |
|
Самир, млад бежанец от Сирия, се озовава един ден в жилището на възрастна двойка, за да зареди мобилния си телефон. Херта и Густл се отнасят по различен начин към чужденеца под влияние на пропагандата за отношението към бежанците. Накрая двамата го приемат в своя живот и решават да го настанят в своята стая за гости. Сякаш и двамата са чакали някого, който би могъл да запълни пустотата в живота им. Но дали Самир ще остане при тях? Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е роден в Санкт Маргаретен, Каринтия. От 1971 г. е писател на свободна практика. Автор е на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, ... |
|
Първата книга с поезия на Маргарита Серафимова е „ Животни и други богове" (Университетско издателство, 2016). Нейна поезия на английски език излиза периодично в американски списания. "Много богата и неочаквана образност, която отваря сетивата за неочаквани прочити и интерпретации. Образност, която ни кара да видим в уж обикновеното знаци и прозрения. И с това тя се вписва в най-добрите традиции на българската философска лирика." Амелия Личева ... |
|
"Полетът на пеперудата" е разказ за болката, тъгата и самотата. Но също и разказ за надеждата. Надеждата, че всеки един от нас заслужава втори шанс. Разказ за любовта, но най-вече разказ за самия живот. Живот, който винаги може да бъде прекършен. Живот, който се движи на границата между ужаса и лудостта. Ще успее ли една млада жена да се справи със своята коварна болест? Или ще се остави да изгори като пеперуда между живота и смъртта? Йордан Лозанов е роден през 1990 г. в София. Пише предимно разкази. Това е първата му книга. ... |
|
Книгата е посветена на колебанията и грешките, които българинът най-често допуска при глаголите в устната си реч, а по-късно пренася и в писмената. Обърнато е внимание на погрешното изговаряне на глаголите и техните форми, както и на изразите, в които те са включени, и са посочени възможните причини за допусканите грешки. Дадена е оценка и на редица нови явления в езика ни, проявени в публичната реч, които чакат най-правилното решение. ... |
|
Да се вслушаме в мнението на българските езиковеди за колебанията и грешките, най-често допускани в устната ни реч, които по-късно се оразяват и в писмената. Да обърнем внимание на погрешно изговорените и написани думи и форми в езика ни, в които звуковете и буквите неоснователно се заменят, пропускат се или ненужно се използват. Да чуем оценката за новите явления в езика ни, които чакат най-правилното решение. ... |
|
Пиесата "Западният кей" е посветена на странната съдба на един човек, който иска да умре в тъмните води на голяма река с два камъка в джобовете, за да потъне бързо като "спукана гума от камион". Сред мрачните сенки на западния кей на изоставения и полуразрушен квартал на брега на реката все още се мяркат тайнствените силуети на безмълвни фигури, на многословни индианки, на страдащи жени и лъжливо влюбени мъже. Те са неотменна част от общия портрет на странните, кога тържествено трагични, кога смазващо нищожни, но винаги самотни и маргинални герои във всички пиеси на Бернар-Мари Колтес, един от най- ... |
|
Двете пиеси на Дирк Лауке, включени в тази книга, са посветени на съвременните млади хора и се изпълняват от млади хора. Дали са в училище или сред приятели, те търсят своя път, който да не е съобразен с онова, което се мъчат да внушат възрастните. И ако случайно се подведат за момент, за да приемат налаганите им правила, това не продължава дълго, и те поемат отново в своята посока, без да знаят накъде ще ги отведе. Но са сигурни, че тя е вярната. ... |