Бела Бенова е автор на пътеписа "По пътя на пулсиращата светлина", сборника стихове и миниатюри "Врати" и експерименталния есеистичен дневник "Гостенка в миналото", всички илюстрирани с авторски фотографии. Инженер по образование, ала пътешественик по призвание, Бела разказва и с думи, и с образи всички любови, от които най-голямата - Морето, винаги я връща в родния ѝ град Варна. В "ЕГОистини" са събрани брегове, снегове, негодувания, тегоби и други алегории на "Аз"-а."Облачна, с рокля, шита от дъжд, очите - небесна волтова дъга" - така се запознах с Бела, ... |
|
|
"Всяка възраст има своите кризи, но и очарования. Аз не съм неподвластна на времето, но да залича пораженията от годините започнах да тичам. Когато бягам дълги разстояния, всичко в тялото се бунтува и крещи да спра. Сърцето блъска в ушите и всеки миг ще се пръсне. Но има един чисто психологически праг, когато става чудо! Тревата оживява, въздухът има не само аромат, но и вкус и добива нови агрегатни състояния. Мозъкът потъва надълбоко в стъпалата и може само да отброява крачките - туп, туп, туп. Остава едно призрачно сияние и светът променя своите измерения. Тогава всичко е възможно и картините се редят реални и ... |
|
|
Ангел Русков е роден на 17 ноември 1948 г. в с. Овча могила, Свищовско. Основното и средното си образование е завършил в родното си село. След това учи в Стопанската академия в Свищов. Там известно време работи като докер на пристанището, а после става редактор във в. "Дунавско дело". Като студент, освен в "Дунавско дело", печата стихове във вестниците "Борба", "Студентска трибуна" и списание "Тракия". От есента на 1979 г. живее и работи в София. Първо е изкопчия, а от октомври 1981 г. - редактор в сп. "София". От 1985 г. работи в сп. "Отечество". След ... |
|
|
Дебютната стихосбирка "Звездица" включва творби от няколко десетилетия, което определя широкия ѝ тематичен обхват и многообразието в поетическата стилистика на авторката. Стиховете ѝ разкриват един завладяващ емоционален свят, носят мъдрия отпечатък на времето, белязани са от неизменното присъствие на родното. ... |
|
|
Иван Гранитски, известен с цялото си многолико творчество на поет, литературен критик, есеист, публицист, със своята дейност на издател и общественик, несъмнено има значимо място и като художествен критик. Може би в любовта му към това изкуство е изворът на неговия стих-живопис. В поезията му поразява цветният глад, умението му да разкрива света в багри. Облакът, който "гони сянката си из полето", танцът на "пожълтелите листи на кестена", изкуството - "графика тайна на душата", слънцето, "премрежило сребърни ресници". Дори най-сложни душевни състояния имат цвят и форма, както е в & ... |
|
|
Ана Суичмезова е българска поетеса и музикант. Родена е в София през 1990 г. Завършва бакалавърска специалност "Антична история" в King's College London, а няколко години по-късно получава и магистърска степен по специалност "Класически цивилизации" в Birkbeck, University of London. Печели Първа награда за рисунка в Третия национален конкурс "Децата и светът", организиран от Фондация "Етнопалитра" със съдействието на Министерство на културата и Организация на евреите в България "Шалом". Участва в третото издание на поетичния конкурс "SMS-поезия", организиран ... |
|
|
На моя баща Има още думи за вричане, преди залезът да потъне в морето; има още пътеки за бродене със спомена за детето. Има още молитви за шепнене с надежда за прошка, благословия; има още сълзи неизплакани, преди себе си да откриеш... Из книгата "На този, за когото почтеността и всеотдайността бяха начин на живеене. На този, който ми дари своята обич, вяра и духовна сила. Така пътуването ми към себе си стана възможно. На този, който и след края на земния си път продължава да бди над мен. Книгите ми, издадени години след това: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на ... |
|
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
|
"Има тежки, силни чувства, които ни изпълват, крещят ни, владеят ни. Има обаче и такива чувства, които обвиват органите, съзнанието ни и цялото ни същество с тънък, невидим конец. Стягат ни бавно, променят ни, движат ни, към невидима посока. Поезията разплита примката им. Кара те да дишаш дълбоко. Стига до всичко, което отричаш, че носиш. Гали го с перото си. И после просто го пуска на свобода. Теб също. Любомира Димов знае как да използва перото си. Знае, как да носи тази свобода на читателя. И го прави. Прави го смело и неосъзнато. Удря, гали, размества те. Правилно. Обичам думите ѝ. Свалят ми примката. Тази ... |
|
|
"Стихосбирката на Хайри Хамдан "Аз, бедуинът" е мъдра и красива. В нея поетът е постигнал невъзможното - от мъдростта изригва страст; в сплавта от копнеж и тъга се раждат щедрост и вярност. Всяко едно от неговите четиристишия е ребус, чието решение разкрива истината за духовното израстване на човека: "Първо се научи, сине, да губиш, да страдаш. Намери спасението си на съкрушен кораб."Любовта е най-важното измерение на свободата, която подарява на млади и стари вселена от мощ, светлина и доброта. Всяко стихотворение е притча, загатната в плетеница от ефирни, сияещи метафори. Поетът Хайри Хамдан ... |
|
|
"И конят, и коларят съм, и камшикът, и юздата, и окото съм." Из книгата ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... |
