Търсещите хора са надеждата на човечеството за светло бъдеще. Героите на Георги Маринов ще утолят жаждата на придирчивия читател за креативна многопластова литература, базирана върху мултифункционалността на една богата самобитна образност. Георги Маринов винаги е бил част от общността на натуралните характери, формиращи социума в китните кътчета на нашата страна. Той съумява да се абстрахира от една действителност, подчинена на обикновената житейност, и да погледне отвъд прозаичното ежедневие, към хоризонтите на натуралистичната духовност. Като представител на съвременния български неосимволизъм, Георги Маринов ... |
|
|
"Поетът Георги Константинов е емблематична фигура в онази емблематична и много плодотворна за българската поезия школа, чиито корени са в земното, обикновеното, пряко идващото от живота и в същото време, обобщението, квинтесенцията в тази поезия я извисяват високо в небесата на общочовешкото, разбираемото, преживяното и преживяваното от по-голямата част човешки същества, обитаващи този свят. Никак не е случайно, че тъкмо тези качества отдавна са превърнали Георги Константинов в един от любимите поети на нашето време, независимо от политическата ситуация и страстите на деня. Предложените от поета стихотворения в ... |
|
|
"Тази книга е трети сборник с избрани мои статии - след "Byzantica minora" (София: ЛИК 2000) и "Византийски етюди" (София: Комунитас 2014). "Miscellanea" все пак се различава от другите два. Да, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Във втората част си позволявам обаче да представя изследвания по теми извън византийската мисловна традиция - от Парменид до Бекет. Третият дял е директно включване в съвременния дебат за характера на философията, нейния смисъл и нейното осъществяване. Текстовете - с едно изключение, от 1991 г. - са ... |
|
|
Увод: Ирина Седакова. ... Тези свойства са необходими за извършване на много обреди, но преди всичко за лечебните практики, и тъкмо на тях посвещава своя труд доктор Мишев. В тази книга Георги Мишев изследва водата, едната от стихиите, без които човек не може. Не може не само затова, че няма да оцелее ожаднял и обезводнен. В това човекът си прилича и със земята, и с растенията, и те трябва да "пият", за да дават плод. Човекът не може да живее без вода поради други нейни онтологични свойства - хигиенни, освежаващи, а и естетически (да гледаш течащата вода е истинско удоволствие, неслучайно фонтаните украсяват ... |
|
|
Името на днешната българска столица произтича от едноименния храм "Св. София - Премъдрост Божия". Доказва се, че пълното име на града "Св. София" (а не само София) е не само по-духовно и с по-дълбок смисъл, но и че през Средновековието градът действително е бивал наричан "Св. София". Предлага се столицата да възвърне пълното си име. ... |
|
|
Весели стихове за деца. ... Илюстрации - Ивайло Василев Нинов ... |
|
|
"За мен поезията е средство за сближаване на познавателната и духовната култура. На: спомена и въобразеното; далечното и близкото; предела с безпределното; космоса в мен и над мен; всичкото и единственото; правилото и истината; различното в опакованите символи; преходното и вечното. Тя е тънката знакова линия на границата между разума и душата." Георги Атанасов Георги Атанасов е роден през 1951 г. в Лом. Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен и Софийския университет "Св. Климент Охридски", факултет по журналистика, специалност "Редакционно и издателско дело". Член е на ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Артистът трябва да има самотната смелост на красотата, смелостта да се бори за идеали. Ние не можем да живеем без играта на фантазията, без свободата на въображението, не можем да бъдем затворници на реалността. Изкуството е винаги срещу конвенционалното и баналното. То ни учи ни нетърпимост, разкрива ни живота и в същото време ни прави негови съдници. Изкуството е критичната съвест на света. И завършвам с думите на Блага Димитрова : "Само за кралете на духа няма предел недостижим." Райна Кабаиванска ... |
|
|
Георги Моравски започва да свири на класическа китара на 12 години при Симеон Симов. През 1992 година се завършва НМА Проф. Панчо Владигеров - София в класа на Александър Пумпалов, а от 1994 до 1996 година преподава там. Печели множество награди от различни конкурси - Първа награда от Националния китарен конкурс Аполония в Созопол - 1985, втора награда (първа не е присъдена) от Международния китарен конкурс в Гоце Делчев - 1986 и награда за транскрипция на българска пиеса. През 1996 се мести в Германия. Георги Моравски изнася концерти като солист или в ансамбъл в България Унгария, Германия, Гърция, Кипър, Нидерландия, ... |
|
|
Книгата "Учителят Беинса Дуно" има нетрадиционна история. Историята на човечеството показва как във всяка окултна школа, след напускане на физическото тяло от нейния създател, се активизират личностните изяви на нейните ученици. Енергиите, управлявани от Великия Посветен, се отприщват и изявяват чрез учениците според ориентация и духовно ниво. Така след заминаването на Христос от тялото на Исус, между апостолите се разразявата люти борби относно пътя, който трябва да поемат. Апостол Петър, като представител на религиозния свят апостол Йоан, представител на дълбокия мистицизъм, се обявяват срещу апостол Павел, ... |
|
|
"Казвай какво да правя? Готова съм да изпълнявам твоите желания. – Ти си длъжна да правиш това. – Казвай, чуваш ли ме? Казвай какво да правя, защото иначе... – Пей - като не можа да измисли нищо друго... – Ще пея... Започвам - рече жена му и запя. Пееше хубаво, макар гласът ѝ леко да потреперваше. Васил помисли, че е полудяла, но после свъси вежди и каза: – По-високо, не чувам. Жена му повиши глас, но вече пееше и плачеше..."Когато във вкъщи отиде, там си булче не найде... после го търси, потърси, Стоян си ножче извади, на Руска главата отсече..." – Спри! - извика Васил, завладян от злоба, че в такъв ... |
|
|
"Човек поне веднъж-дваж трябва да се е питал - абе аз умен ли съм или не съвсем? Сигурно е, че много хора никога не са си задавали подобен въпрос, трети поначало се мислят за умници, рядкост са тези, които признават собствената си глупост. Те дори не могат да се нарекат глупави, щом са осъзнали това. Аз, казано откровено, съм си задавал съдбоносния въпрос. И съм се удивлявал, че отговорът зависи от обстоятелствата и сравненията. Разхождали се Жан-Жак Русо и Волтер и по едно време Жан-Жак рекъл: "Много е тежък човешкият живот". "В сравнение с какво? - попитал го Волтер". Радвал съм се, когато ми ... |
