Стихосбирката е поетичен диалог между нея и него, в който любовта е вечна или е невъзможна, светът угасва, ако не го запалим заедно, а сезоните са просто различните вкусове на обичта."Тя: Кратко обяснение в любов: с теб е вечно лято. -- Той: Кратко обяснение в любов: с теб душата ми расте. --- Ялова или развратна, робиня или вещица, безправна или феминистка, непоносимо тиха или непоносимо шумна. И до днес горят жени на клада. Само че кожата остава цяла." Ралица Генчева ... |
|
|
"Остров за двама" - книга с любовна лирика на Димитър Христов. Димитър Христов е автор на книги със стихове, на пиеси и песни, които изпълнява с китара. Превежда поезия от няколко славянски езици. Има преведени книги с поезия и драматургия в Русия, Украйна, Полша, Франция, Германия, Сърбия, Република Македония, Албания. Носител е на национални и международни литературни награди. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Лириката му продължава и развива богатата традиция на българската поезия, вдъхновена от интимния свят на мъжа и жената. Чувственото дионисиевско начало е ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
Тенко Тенев е роден на 10 май 1951 г. в Ямбол. Завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" (1976). Автор е на поетичните книги "Лиричен календар", "Нежни изстрели", "Спасена светлина", "Мелодия за двама", "Имена и съдби", "Елмазите на вселената", "Думи за приятели", "Посвещения", "Слънчеви видения", "Вечерен пейзаж", "Бавни вълшебства", "Песни за любовта и смъртта", "Сребърни разпятия" и други. Носител е на наградата "Васил Карагьозов" (1993) ... |
|
|
Жена Не питайте коя е тя! Тя няма образ, нито име. Изваях я от самота и назовах "неназовима". Създадох я от къс небе. От всички земни твари сбрана, така възможно само бе безсмъртна тя да си остане. ... |
|
|
Защото любовта отключва всички врати... Стихосбирката "Код: Любов" е дебют за авторката Иванка Петрушева. Вдъхновена от красивите човешки емоции, тя пресъздава с думи любовта в нейните най-прекрасни измерения."Ще те създам, любов, от шепа пясък, ще вдъхна в теб живот и блясък, ще те наричам с нежни имена, ще втъкна в теб душа и светлина, за да те има в този свят голям." Иванка Петрушева ... |
|
|
Томът съдържа събрани творби от Цветан Спасов: лирика, хумор и сатира, статии и беседи, писма. Подбор, редакция, встъпителни студия и бележки: Иван Вандов. Вяра Да очаквам, майко, тая утрин румена, дето ще споходи моя роден град. Тя ще бъде млада, трепетна и весела и ще го обича като роден брат. Тя сега е близко - сещам я, че иде. Ето че се пръскат сребърни мъгли, ето че се трошат ледните вериги, моя утрин млада с дъхави гърди! Пак ще се разцъфнат пустите градини и ще ги оплакнат пролетни води, пак ще си разтворят за живот гърдите моите побледнели братя и сестри. Ти ще махнеш, майко, черната забрадка, слънцето да ... |
|
|
Съдържа спомени, споделени от Ленард Коен. На двадесет и две години Мариане Илен заминава с норвежкия писател Аксел Йенсен за гръцкия остров Хидра. Докато Аксел пише, Мариане се грижи за къщата. Един ден, докато Мариане пазарува в магазина за хранителни стоки, мъж я поканил да седне на масата при него и приятелите му. Той се представя като Ленард Коен, тогава известен канадски поет. Когато непостоянният и експанзивен Аксел изоставя Мариане и новородения им син заради друга жена, Ленард се намесва и двамата започват една нова, нежна любовна връзка. Допълнена с непубликувани по-рано стихотворения, писма и снимки, както и ... |
|
|
"Повече от 15 години част от сонетите в тази книга се въртят в интернет пространството и накрая реших, че е време да се появят и на хартия", разказва Андро Стубел. Както подсказва заглавието, в стихосбирката е описана една "любовна история". Въведението е във формата на хайку, а историята е разказана в 30 сонета. ... |
|
|
"Посвещавам тази стихосбирка на любовта - на нежната, на дивата, на възможната и невъзможната, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която като полъх на вятър ни докосва днес, на тази, която дава топло обещание за утре, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, да разпилява всичко в нас и да го подрежда отново, да бъде нежно жестока и жестоко нежна, на тази, която владее всичко в нас, до последната точица, а ние съвсем съзнателно или несъзнателно се оставяме да бъдем разтопени от ръцете ѝ, на тази, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най- ... |
|
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
