"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
|
Роман, който поставя на съдбовни везни истината и лъжата, верността и предателството. Второ допълнено и преработено издание. ... Герой от Априлското въстание и от боевете при Кревет-Гредетин, Стоян Кантарджията понася достойно кръстните мъки на борбата. Не се колебае да пожертва и живота си в името на свободата и когато бойната тръба на Царя Освободител призовава под знамената родолюбивите българи, той се записва опълченец. Вековното иго приключва, но ще погинат ли идеалите на Левски, в които той вярва с цялата си душа? Ще угасне ли единствената светлина, към която се е стремял гордият поборник - да види Родината истински ... |
|
|
Песни за секс, любов, смърт и всичко останало. Тайните желания, големите страхове, тъмните мисли и кътчета в душата, за които рядко говорим. Изисква се храброст и невероятно майсторство да ги превърнеш в завладяваща поезия, която звучи като красива музика. Толкова смели, директни и истински са стиховете на Иво Беров , победител в IV Национален конкурс Вие пишете, ние четем, Любовта не е метафора, поезия, 2022 г. Той ни изправя пред онези въпроси, които нерядко избягваме. Ако (безкрайна песен) Ако ти подари поне една от уморите си, ако те приюти между колената и гърдите си, ако ти проговори така, че да чуеш само дъха ... |
|
|
"От дузпа в тъч разказва за правилата, по които играе живота. И за нарушаването им. Писма, които предизвикват горчив, но искрен смях, текстове с премерена доза сарказъм, но и трезв поглед към реалността, която не винаги е красива, но често може да бъде забавна. Диалог, в който винаги единия може да бъдеш ти. Ако отговориш на писмата честно и открито. Димитър Пенчев провокира, забавлява и, без претенции за универсалност, споделя своята натрупана мъдрост. Тази книга е покана за разговор. С теб самия. И напомняне, че, съгласно ефекта на пеперудата, една твоя усмивка може да предизвика лавина от милиони други." ... |
|
|
Туй, дето не се запише днес, утре се забравя. ... "B тази книга документалното и художественото вървят редом, на места се отдалечават, на други се доближават, но усещането е за хармоничност, чрез която проследяваме предците ни в света им такъв, какъвто е бил и той не оставя у нас усещане за обикновен прочит, а за споделено изживяване. Няколко поколения българи спазват своите обичаи, грижат се за домовете и чедата си, обичат, трудят се, пеят, разказват приказки, страхуват се, смеят се, съхраняват се, бранят се, градят селото си. С чешми, дувари, пътища, бостани, кладенци, седенки, събори и традиции. Тази книга не ни ... |
|
|
Тази книга е за любознателните умове от всички възрасти! В нея ще откриете цели осемнайсет суперлюбопитни мистерии от нашето съвремие (и не само) плюс още една бонус! Иво Топалов провежда истинско разследване, което ще ви остави без дъх - ще се потопите в разтърсващите истории на японеца, който промени света с идеите си и изчезна, на полет MH370, Чудовището с 21 лица, Къщата на наблюдателя, Мъжът без име и Цикада 3301, ще се питате къде са Ларс Митанк и Ружа и кой стои зад надписа Не ни търсете в парижките катакомби... Всяка от описаните смайващи загадки е предизвикала поне милион гледания или четения в интернет, или е ... |
|
|
Христо Петров е роден през 1976 г. в София. По професия е адвокат, но в свободното си време пише и се занимава с музика. Настоящият сборник с кратки хумористични разкази е неговата трета книга след правноисторическото изследване Белият терор от 1923 - 1925 г. в съавторство с Христо Христов , 2016 г. и мрачната повест Град на птици , 2020 г. ... |
|
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
|
|
Притча за себеприемането, но не през самовглъбяването и търсенето на просветление, а през стълкновенията с крайностите в живота. Романът е предизвикателно пътешествие през епизоди от житейски загуби, вътрешни трансформации и музика. Давид, малко момче от село, се изправя срещу "Голиат", непредсказуемия и жесток живот, и трябва да се справи с ударите, които му нанася съдбата. Срещаме го в повратна точка от неговия житейски път: изградил кариера на успешен музикант в началото на 30-те си години и открил голямата любов, но затворил "вратата" към детството и белязаното от катаклизми юношество. Нещо повече, ... |
|
|
"Втората книга на Даниела Табакова продължава и надгражда темите застъпени в Другата Марлене. Теми, които вълнуват всички, защото са от ежедневни до вечни. Любовта, майчинството, отношенията между хората, приемствеността между поколенията, борбата между доброто и злото, и божественото начало у всеки от нас. Плахостта и нетърпението от първата стихосбирка тук вече се превръщат в една завоювана територия, която Даниела Табакова защитава и отстоява пред себе си е пред света. Израстването на поетесата ще зарадва взискателния вкус на читателите, които разбират от истинска поезия, изказана по категоричен начин и със ... |
|
|
"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой." Тодор Каракашев "Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено " ... |
|
|
Роман, безкрайно приключение за читателя, изпълнено с напрежение и неочаквани обрати повествование, книга, която не те оставя да поемеш дъх, преди да обърнеш на следващата страница. И това е само началото..."Потъвах всеки път, щом успявах да изкрещя още нещо и все по-трудно излизах на повърхността. Блатото беше дълбоко. Смехът на Марта се носеше над мен, едва успявах да се боря. Лизи я нямаше. Виктор също. Бях съвсем сама. Точно както се чувствах преди да напусна родния си град, с надеждата за ново начало. Последните остатъци от въздух безмилостно излизаха от дробовете ми. Не можех да мисля, нито да се боря за живота ... |
